Съставители: Тео Буковски, Боряна Дукова. ... Сборникът с разкази Измерение X представя двайсет и трите отличени разказа в Националния конкурс Вие пишете, ние четем, 2021 на Издателство Библиотека България. Отличени автори: Алекс Цонков-Lostov Борис Цветанов Валери Хаджиев Валя Докузлиева Вера Недялкова Виктория Баръмова - втора награда Габриела Аврамова Даниел Маргнов Добрина Ангелиева Здравка Христова Ина Василева Калин Василев Кръстю Мушкаров Моника Чаушева Невена Паскалева - първа награда Николай Гешев Нора Пенчева Паулина Гегова Радослав Младенов Светлана Тушева - трета награда Силвия ... |
|
Лео и Алекс са щастлива семейна двойка, но в седмата година от връзката им се задълбочава един проблем, защото Алекс иска двамата да си осиновят дете, докато за Лео и едно кученце е достатъчно. Когато семейството на Лео е поканено за Бъдни вечер при двамата, броят на конфликтите нараства. Сестрата на Лео Никол ридае, защото е бременна, но не знае дали нейният италиански приятел Фабио ще приеме детето. Бащата на Лео Гюнтер вече не може да понася жена си Еда, която през дългите години семеен брак винаги се стреми да доминира. При това тя е доста резервирана и към Алекс, защото би предпочела да има снаха. Точно на Бъдни ... |
|
Сцена на разказите в този сборник са места по целия свят: в Англия, Америка, Мексико, Франция и Китай. Подборът е направен така, че да представи на българските читатели различни страни от богатото му творчество. Сюжетите - невероятни истории, приличащи на сънища - са парадоксални и с широк диапазон: философски проблеми и проблеми на свръхестественото и подсъзнателното, криминални случаи, пътуване във времето, смесване на различни измерения, пагубните последствия от използването на нови технологии, опасността от неудържимото консуматорство. Ужасът в някои от разказите му е сравним със създаденото от Хичкок, звучи като ... |
|
Когато дойде поезията Вкуса на устните ѝ чувствам, внезапно блъсва се в косите ми, в очите ми - и ослепявам, на колене от много светлина. Безмилостно - по всички улици, пейзажи и пристанища - във къщата. До раклата. До стария прозорец със дърветата. Където вижда се полето. И цяла нощ на устни и на чам ухае. Тя идва - виждам я: обляга се, почива и задъхва се по стълбата. Във стаята. До раклата. Спасявай ме. И залеза - по дяволите залеза. Безпомощна - за да си тръгне пак, докоснала очите ми и думите. Всеопрощаваща измените и страшно истинска. Тъй истинска, че стиховете ми... по дяволите стиховете. Искам я. Тя ... |