В книгата са представени част от стиховете на един от големите руски поети Владислав Ходасевич, литературен потомък на Пушкин по линия на Тютчев. Преводите са на Димитър Калев и Красимир Симеонов. ... |
|
"Показвам света такъв, какъвто той е според мен. Мъча се не да измислям и лъжа, а да давам храна за размисъл...Така че, като прочете книгата ми, човек да зареже паницата с боб и да хване пътя, да се влюби до лудост в жена, да преживее велики мигове... Това се опитвам да дам на читателя си аз, а не да го правя по-добър, не!" Тези думи на Едуард Лимонов определят цялото му противоречиво, белязано със знака на големия талант творчество: от историята на неговите скандални любови в първия му роман - "Това съм аз - Едичка", до автобиографичните страници на другия му бестселър - "Велика беше нашата епоха& ... |
|
Том дванадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "В живота няма нищо невъзмездено, макар че не всякога го съзнаваме. Прекосиш ли огневата зона, поглеждаш я вече през рамо, от отдалечение. Все по-глухо проникват до слуха ти експлозиите, отслабва задушливият мирис на скапани трупове. Навличаш чужда дезинфектирана униформа. Зарастнали са белезите от бодливата тел. Наоколо се стеле коварна тишина, която запълваш с размерени, делнични ползи..." Вера Мутафчиева ... |
|
Александър Секулов е автор на романите "Колекционер на любовни изречения", "Малката светица и портокалите", "Господ слиза в Атина", "Гравьор на сънища", "Островът" и "Скитникът и синовете". Издал е поетичните книги "Карти и географии", "Възхитително и леко", "Море на живите". Драматург е на Драматичен театър - Пловдив, отличен с награда "Аскеер" за пиесата "Няма ток за електрическия стол". Носител на националните награди за поезия "Христо Фотев", "Николай Кънчев", "Перото", "Иван ... |
|
Що за жанр са микроскриптите на Роберт Валзер, една от най-големите фигури на европейската литература на XX в.? Какво е това безпрецедентно по формата си писане, съчетано с майсторство, което ни оставя понякога в неудържим смях, понякога в сълзи и без дъх Върху късчета хартия - от подложки за бира, от облепени с марки пощенски пликове, от визитни картички... - Валзер пише през последните години от живота си кратки литературни произведения. Но по онова време никой не подозира какви са тези привидно безсмислени драсканици. Години по-късно е разгадано, че представляват едномилиметрови буквички, които изграждат ... |
|
В края на миналия век една книга предизвиква небивал интерес в Русия. Това е книгата на поетесата Ирина Одоевцева - удивително жива, колоритна и интригуваща сбирка от портрети, събития, характери и стихове на поети от следреволюционното време. В нея ще срещнете някои от най-знаковите имена от руския Сребърен век: Николай Гумильов, Осип Манделщам, Анна Ахматова, Александър Блок, Андрей Бели, Владимир Маяковски, Георгий Иванов, Михаил Кузмин, Фьодор Сологуб и други. Одоевцева е любимата ученичка на Гумильов. През 1921 г. заминава за Париж със съпруга си Георгий Иванов и живее там до 1987 г., когато 92-годишна се ... |
|
How Geographers, Pharmacists, Novelists, Plant Hunters, War Correspondents, Engineers, Medical Men & Tourists Discovered & Experienced Nineteenth-Century Bulgaria. What Western and Central Europeans did, saw and experienced in nineteenth-century Bulgaria is the subject of this book. Most of them came from France, Great Britain, the German states and the Austrian Empire, others from Belgium, Denmark or Switzerland. For reasons still to be given, special emphasis is placed on German-speaking visitors to Bulgaria and their writings. Their story has never been told in any comprehensive way in a Western language, and it is ... |
|
"Машини" на Златозар Петров не е поредната книжка с поезия сред поредните книжки с поезия. Зад провокативно баналното заглавие стои поезия от най-високо качество. Теренът на книгата е неравен, което прави още по-видими естествени образци като "Човекът-кукла", "Наброски върху любовта и времето", "Каприз"... Играта с езика, но игра на майстор, позволява през думите свободно да се сливат емоция и разум, стихийно да преливат едно в друго в една интелектуална страст, и - "Погледни: изкуство и природа са едно." Илко Димитров ... |
|
"Обинзе посети Старейшината следващата седмица, а после и по-следващата. Беше като хипнотизиран от тази неприкрита роболепност на почти богатите в присъствието на много богатите; да имаш пари явно означаваше да си изцяло погълнат от тях. Обинзе изпитваше отвращение и копнеж; съжаляваше ги, но също така и си представяше да е като тях. Един ден Старейшината изпи повече коняк от обикновено и започна да нарежда на общо основание как хората ти забиват нож в гърба, как някои пикльовци изведнъж си показват рогата и разни неблагодарни глупаци внезапно решават, че много им сече пипето. Обинзе не беше сигурен какво точно се ... |
|
"Добрата поетична книга не е войнишки ботуш, който марширува отмерено по плаца на литературата, а изящна обувка за степ, която отмерва красивите удари в края на дългите мълчания. Поява на пулс сред оглушителна самота. Книгата на Димитър Гачев го свързва необратимо с кръвоносната система на българската литература, най-сетне. Нищо повече. Нищо по-малко. Сърце в повече." Александър Секулов ... |
|
От 1946 до 1989 г. в България за Коста Тодоров не можеше да се пише и говори. Четник в Македония и революционер в Русия. Воин в Шампан и затворник в Одеса и София. Съратник на Стамболийски, П. Д. Петков и Г. М. Димитров. Приятел на Ерио, Вандервелд и Марина Цветаева. Дипломат в Европа и изгнаник в света. Продавач на сладолед и говорител по Би Би Си. Кавалер на Почетния легион и на четири смъртни присъди. Поет и белетрист, историк, журналист и художник. Певец на романси, шансони и странджански песни. Автор на двадесетина книги - на български и френски, на руски, английски и сърбохърватски. Роден в Москва, живял в Европа ... |
|
В тези разкази Здравка Евтимова търси хубавите страни на лошото, а понякога и обратното. Не ни ги натрапва, оставя ни сами да преценим кое какво е. Нейните герои са външно обикновени, случва се дори да са груби и непохватни. Тяхната уникалност се крие отвъд физическия им облик, разкрива се чрез вътрешния им Аз, проявява се предимно в общуването им със себе си, в неизречения, мисловен диалог с (не)любимия човек. Авторката познава на живо тия хора и се разпознава в редица от тях. Вървейки по стъпките на объркания им живот, тя следва парадоксалното им мислене, но до самия край на историята държи в тайна непредвидимите им ... |