Книгата е спечелила проект по Програмата на Община Пловдив за финансиране на книги на пловдивски автори и важни за Пловдив издания. Издава се в подкрепа на кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата през 2019 година. „Дневник на Корабокрушенеца“ е последната, девета книга от едноименния роман в стихове, както авторът сам определя завършения, според него, поетически корпус на лириката му, писана и публикувана от 1981 г. насам. В този смисъл „Дневник на Корабокрушенеца“ е антология от една по-голяма антология, ако разбираме лирическото творчество в смисъла, който му определят класици като Бодлер и Блок с ... |
|
|
Тази книга няма претенциите за научна дисекция на геолога и неговата очарователна и същевременно достатъчно трудна професия. По-скоро тя се опитва да разкрие някои негови характерни черти и недостатъци с помощта на шегата. Подобно на учените от редица други области на знанието (физици, химици, биолози, медици, математици и др.), геолозите също притежават силно развито чувство за хумор, което им позволява да излизат от различни критични ситуации или да правят по-приятна нелеката им работа. Всичко в книгата е само "една шега", макар че на места много от ситуациите и резултатите изглеждат почти "на сериозно& ... |
|
|
"...Екатерина Йосифова е едно от малкото чудесно съхранени имена, което по един много свой, непринуден начин напомня, че поезията не е един масов еуфоричен блян, а изкуство. Тя е обрекла таланта си на своя ум, на своето сърце, на своите собствени сили и ревниво го отбранява от стандартизиране. Стои на километри далеч от всякакакви опекунства, както и от всички до болка изчерпани сфери на женската лирика(...) И в същото време някакъв краен стоицизъм, който веднъж може да се окачестви като достойнство, друг път като гордост, а трети - като мярка за справедливост..."Иван Теофилов ... |
|
|
Бойко Панов Ламбовски е роден в София през 1960 г. Завършил е френска гимназия в София и литература в Москва. Пише съвременна поезия, лауреат е на множество поетични награди, между които: "Владимир Башев" - за дебютна книга, "Гео Милев" - за принос в съвременното изкуство, "Дървената роза" - за книгата му "Ален декаданс" и др. Книгата му "Тежка картечница преди сън" е номинирана от България за Международната награда "Балканика" 2003. Негови стихове са превеждани на сръбски, немски, английски, руски, чешки, полски, италиански и др. Пише още публицистика и ... |
|
|
За лирическия глас на Радулова е характерна дълбоката премисленост. Това в известен смисъл означава, че поезията и е вторична, "учена", а не "родена"; рационална, а не интуитивна. В същото време обаче обиграното комбиниране, с което младата поетеса сменя своите почерци и стилове, с което интегрира в текстовете си различни чужди гласове, говори за присъствието и на една подчертано емоционална нагласа към езика на поезията. Това прави дебюта и изключително силен и обещаващ. ... |
|
|
"Светлината и тъмнината летят една срещу друга. Летят една срещу друга, а ние сме по средата." ... |
|
|
Стихове. ... "Поезията на Мира Душкова е пълна с неща, с мириси и гледки, тъй както други стихосбирки просто са изпълнени с думи. Може да се каже и така: тук гъмжи от птици, насекоми, хора и животни, уши, опашки, барабонки, джанки, леблебии, улици, кафенета, глезени, сандали... Разбира се, понякога добрата поезия може да проблясва и само в подобни изброявания, но умението на Мира Душкова е да разговори всичко това, да извлече усещане, спомен, смисъл от всяка конкретика. И още нещо много важно - тези стихове имат съзнанието (наречете го философско или филологическо) за непреодолимата напрегнатост и разцепване между ... |
|
|
Независимо от различните форми, които Людмила Балабанова разработва в своята стихосбирка "Храна за луната", тя винаги се движи към лаконичния израз на поезията на Далечния изток. Затова в тази книга толкова често се търси отвъдната страна на нещата (на слънчевия лъч и на слънчогледа, на луната и на звука), скритото за окото възприятие. Нещата изтъняват и клонят към скъсване на нишката, която ги свързва със света и с нас. Животът е разнопосочен и непрекъснато разпиляващ и скриващ лъчите си. "Храна за луната" ни говори за хармонията, която трябва да открием. ... |
|
|
За тази сбирка хайку Антон Баев казва следното:"Сред разноезичния Вавилон на днешната българска поезия се опитва да поникне още един глас – този на най-краткия пловдивски поет Стоян Терзиев. Лапидарният израз, характерен за този поет и в първата му книжка "Бяло хайку", и в "Сънят на Пеперудата", обаче не е просто мода. Той е и претенция да побереш "голямата мисъл в малка реч". Това е най-старата поетическа мода." ... |
|
|
Впечатлява още с първата си стихосбирка „Пастирът и левантинките”(2000). Носител е на националната награда за поезия „Владимир Башев” (2001). Новата книга на Соня Николова „История на килима” с лекота втъкава нишки и шарки от различни култури, имена и истории, митове и подправки, възвишено и всекидневно. Екзотично и тривиално естествено се преплитат и чертаят полетата на тази стилистика, която се изкушава от „нефритени пчели”, „облечен в шлифер Ангел”, „лукава миризма”, „черен влак се композира” и „волимо се лудо”, „мрачини”, Суринам. Стихосбирката е разделена на три части - „Ифигения в Таврида”, „Сезонът на облаците”, „ ... |
|
|
Стихосбирката на Марио Коев "Quasi" е любопитен експеримент с възможностите на словото да означава. Или, ако се опитаме да допълним в стила на автора, "Quasi" и стихосбирка трудно би могло да се нарече, обаче как да го назовем това, написаното, по друг начин? Книгата на Коев непрекъснато търси и оформя уговорки и уговорки за уговорките, защото единственото сигурно, което е в състояние да изведе, е съмнението, изобщо знанието, че светът е слово. Както в стихотворната част на "Quasi", така и в нейните прозаически фрагменти читателят се натъква на последователни провокации, на целенасочено ... |
|
|
Това е бездната на времето, която поглъща всичко. Остават само човешките дела - добри и лоши, величави и низки. В тази поезия доминират болката и драматизмът, породени от нехармоничния свят край нас, от невъзможноста човек да живее щастливо при своите корени. Лиризмът в стиховете трогва с интимността на споделеното чувство, с преклонението пред светия образ на майката, чието лице е отъждествено с лицето на самотата. Одухотворената природа не е само фон, а често пъти е изведена на преден план. Тя е храмът, в който лирическият герой търси и намира спокойствие за тревожната си душа. Но и този вечен храм е застрашен и се ... |
