"Всяка книга има своя съдба така, както всеки човек изминава своя път. Съдбата на Майките е щастлива. Беше публикувана през 2007 г., спечели престижни български и международни награди, преведе се на девет езика, претърпя единайсет издания у нас. Режисьорът Стилиян Петров създаде театрален спектакъл, който се игра в продължение на пет години. Бях канена на многобройни срещи с ученици и възрастни, на които се обсъждаха проблемите родители - деца. Участвах в различни форуми и дискусии за законодателна превенция на детската престъпност и агресия. Убедих се, че литературата не може да влияе върху приемането на закони, ... |
|
Всъщност Точица се казва Луиза. През първите си години тя никак не растяла, затова я нарекли Точица. Продължили да и казват така, дори когато тръгнала на училище. Нейните родители са постоянно заети и не и обръщат много внимание. Добре, че Точица има с кого да си играе - Антон живее наблизо, а с него винаги е интересно. Антон умее много неща. С такъв приятел можеш да се впуснеш в най-вълнуващо приключение. ... |
|
В тази книга ще се запознаете с: най-известните владетели и пълководци на България и света; лидерите и духовните водачи, които сътвориха историята; най-известните писатели, учени, откриватели и хора на изкуството; над 200 илюстрации и снимки на исторически личности от България и света. ... |
|
Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят. ... |
|
"Човек забравило себе си обича." ... "Съвременната българска литература започва - а според някои и свършва - с Виктор Пасков. В "Балада за Георг Хених" диша, говори и страда, за да изкупи за пореден път греховете на всички ни, самият Господ. Необичаен евангелист е Виктор Пасков. Но с тази книга, едно от най-важните произведения в (не само) съвременната българска литература, той пристъпи към вечността. Ние сме дъските в ръцете на стария майстор Георг. Сами трябва да изберем дали да ни превърне във виола, или пък в бюфет. Онези, които ще изберат виолата, са читателите на Балада за Георг Хених. И в ... |
|
"За Бастиян Балтазар Букс това бяха книгите. Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ... Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава в огледалото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано... Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова ... |
|
Роман, който лекува всяка болка... "С празен джоб се живее, ама с празно сърце как се живее?" За да открие отново истината в сърцето си, Яна трябва да поеме назад - към миналото и към корените, от които се е опитала да се отскубне. Съдбата ще я отведе в почти обезлюденото село Елици, където красотата на природата, мъдростта на местните и изконните български ритуали отключват отдавна задрямали кътчета в душата ѝ. Селото крие много тайни, а най-странната от тях е, че на това забравено от бога място вековна мистерия от българската история чака да бъде разкрита... Книга първа от поредицата Жива на Ина ... |
|
Небивалици са смешни, остроумни и поетични приказки, в които се случват най-невероятни неща. Доналд Бисет по професия е актьор. Играл е в трупата на Кралския Шекспиров театър. От 1953 г. води телевизионно предаване, подобно на Лека нощ, деца. В продължение на години всяка вечер разказва от екрана една приказка, съпроводена със забавна рисунка. Най-хубавите от тези разказани, нарисувани и изиграни приказки са публикувани в настоящото издание. Книжката е част от поредицата Майстори на приказката от ИК Пан. ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... В изданието са включени 20 от най-популярните разкази, разкриващи белетристичното майсторство на бележития български писател Йордан Йовков. Независимо от различната си тематика, всички те са пропити с вярата на автора в човека и в неговите скрити възможности да промени света, за да възтържествува доброто. Произведенията са подбрани от сборниците "Песента на колелетата", "Старопланински легенди", "Вечери в Антимовския хан", "Земляци" и "Ако можех да говоря", така че да бъдат в помощ на ... |
|
В третата книга от поредицата "Български народни приказки" оживяват змейове, лами и хали, крадат моми, запират реки, ала затова са юнаците - за да ги преборят и да спасят момите, да пуснат реките. И най-важното, за да ни докажат, че със своя ум и сила и със своята любов човекът може да победи дори най-страшното зло. В българската народна приказка са търсили вдъхновение най-големите ни писатели. Към нея са посягали, за да я предадат на поколенията, автори като Елин Пелин, Ран Босилек, Ангел Каралийчев, Николай Райнов. В духа на тази традиция известната наша фолклористка Лозинка Йорданова е събрала и ... |
|
Завладяващ роман, който съживява автентичния фолклор на едно опазило традициите си българско село. Млада българка, отраснала в чужбина, попада в един непознат и непонятен за нея свят, след като по мистичен начин се озовава в живота на прапрапрабаба си. Там тя трябва да научи повече за собствената си родова история, да опознае красивите традиции и обичаи в българското село и да усвои уроци, които ще освободят душата ѝ от болката вътре в нея. По трудния ѝ път ще я водят Велика Нямата, прозорлива билкарка, събрала в себе си цялата вековна мъдрост на народа ни, и отец Никола, добронамерен свещеник, който милее за ... |
|
Една от най-красивите любовни истории в българската литература - "Крадецът на праскови"! ... Пробудено от случайната среща със сръбския военнопленник Иво Обретенович, неизживяното интимно чувство изправя Елисавета пред дилемата: да живее "свободно и щастливо" или да продължи живота си на "угнетена жена, чакаща настъпващата старост с безразлично отчаяние и тъга". Любовното чувство, за първи път истинско, упойващо силно, преодолява раздвоението. "Познала възраждащата магия на любовта", Елисавета ѝ се отдава с решителността на човек, ликуващо намерил себе си. "Крадецът на ... |