"В романа на Вера Мутафчиева Аз, Анна Комнина като смислотворящ фактор е задействана диалогична връзка с текстове от миналото. Романовият разказ е житиепис на именитата византийска държавничка и писателка, целящ да разобличи собственото ѝ апологетично произведение за царуването на Алекси Комнин, озаглавено Алексиада.... Отделните романови глави често започват с обширни цитати от Алексиада, които биват сетне редактирани като че ли от перото на самата средновековна хронистка, възкръснала като модерна жена на двайсти век. Романът е издържан във феминистка тоналност. Житейската съдба на героинята, представена ... |
|
|
Сборникът Лято обединява осем есета, лирични и страстни, в които философията се съчетава с поетичността. Дали следва нишката на Ариадна, за да обрисува любимия си Оран, дали преразглежда мита за Прометей в светлината на своето време, дали мечтае за духа на древна Гърция, връща се сред римските руини в Типаза, или се впуска във въображаемо и невъзможно плаване, Албер Камю отвежда на приказно пътешествие, празник за ума и душата. ... |
|
|
"Вера Мутафчиева беше последният голям български белетрист. Тя оставя за нас, особено за младите хора днес, които искат да се занимават с литература, една огромна задача - защото показа, че българският интелектуален писател е възможен." Ани Илков "Чрез дълбокия си анализ на съдбата на прочутия пълководец и изменник, Вера Мутафчиева се домогва до нещо, твърде доминиращо и в проявленията на модерния човек. Писателката го определя като алкивиадство - зверинна радост от това, че си жив; порив да извършиш съвсем всичко замислено, за да си го извършил и преживял; влечението към човешките сборища - съвети, ... |
|
|
За Пловдив – с любов и омерзение. ... Евгений Тодоров е известен телевизионен журналист, цял живот се рови в историята, за да извади личности и истории, които обясняват защо Пловдив е различен град и защо пловдивчани трябва да ходят с гордо вдигната глава. Поводите за гордост се редуват с поводи за горчив размисъл - неслучайно подзаглавието на тази книга е "За Пловдив – с любов и омерзение." Да живееш в град, за чиято история не знаеш нищо, това е все едно да спиш с проститутка. Има и по-лош вариант - да се ожениш за жена, за която уж знаеш всичко, но да се окаже, че имате несходство на характерите. Тази книга ... |
|
|
"Няма да стана художник - казах аз. - Ще стана писател."Така завършва Истанбул, книгата на писателя, който умее да рисува с думи. Едно обяснение в любов към града, наричан зеницата на света, история в която естествено съжителстват красотата и тъгата, нежността, надеждата и силата на духа, разказ за израстването и преплитането на една изключителна личност с един изключителен град. Портретът на Орхан Памук на града, намиращ се на два континента, е същевременно и автопортрет, пречупен през паметта и меланхолията на всички истанбулци, живеещи под сянката на една бивша империя."В нашето време на фалшификации, ... |
|
|
В долнопробен амстердамски бар се подвизава Кламанс, който се самообявява за "каещ се съдия". В неистов монолог пред случаен и безлик събеседник той си припомня миналото на уважаван парижки адвокат и своята двойственост - в професията защитник на благородни каузи, а в личния живот - разгулен, безскрупулен и циничен. Всеки триумф крие поражение, всеки мотив - скрита подлост. И щом съдът на хората е неизбежен, човек трябва да намери начин да се наложи като съдник - в името на обърнати наопаки ценности. Остра и болезнена, повестта "Пропадане" на нобелиста Албер Камю разголва съзнанието на съвременния ... |
|
|
Том осми от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... Ако един народ има съдба, тя е неговото място под небето, върху земното лице. България стои ето тук и от това е произлязло много. Застанала е до затворено море - затуй българите не са станали мореплаватели и откриватели; стои срещу Вратата на народите, откъдето често са извирали (произведени в някаква неведома люпилня) вълни диваци - България е лежала пряко стремежа им към облагородени земи; стои покрай Пътя на народите и кръстопътищата му - тук са се кръстосвали войски, интереси, влияния. Противоречива, изпълнена с внезапни висини, неочаквани ... |
|
|
Том седми от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Най-често съм принудена да отговарям тъкмо на въпроса за раздвоението между историческата наука и художествената литература, дори - административно. Вярно е, че съжителството между двете ми професии е необичайно преди всичко с това, че всяка от тях е всепоглъщаща и особено ревнива към всичко останало. Неслучайно точно всред учените и всред творците най-често се срещат мономани, хора, обсебени от една идея. Такъв е характерът на самия им труд. Но, от друга страна, случаят не е безпрецедентен, дори напротив, имало е многобройни подобни ... |
|
|
Том шести от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Опознай себе си!" - заповядвал един от първите европейски мислители на своите ученици. Още Сократ се усъмнил в аксиомата, че нашето аз и истината за него са идентични. Ще се уверим колко прав бил мъдрецът, ако вникнем в чия да е автобиография. Излиза, че човек не може да разсъждава, без да твори. Никоя частна истина не е огледало на действителността, тя е относителна. Затуй автобиографията и автопортретът не са повече от мнението на някого за себе си. Затуй биографията и портретът са мнението на другиго за оногова. Те могат да бъдат ... |
|
|
Том единадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Верините бивалици, от една страна, са обикновени, като на всяко дете и юноша. Същевременно са безкрайно лични и неповторими, защото са пронизани, стоплени и осветени от една впечатляваща чувствителност и индивидуалност още на тия години. То си е Божие подадине, ген го наречи, среда, семейна атмосфера. От двегодишна помни как седи върху зелената възглавница в тесния кабинет на баща и - историка професор (само там палели през зимата) и наблюдава домашните му пантофи. Ще се чуди що за работа е неговата и с детска безцеремонност ще го ... |
|
|
Том дванадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "В живота няма нищо невъзмездено, макар че не всякога го съзнаваме. Прекосиш ли огневата зона, поглеждаш я вече през рамо, от отдалечение. Все по-глухо проникват до слуха ти експлозиите, отслабва задушливият мирис на скапани трупове. Навличаш чужда дезинфектирана униформа. Зарастнали са белезите от бодливата тел. Наоколо се стеле коварна тишина, която запълваш с размерени, делнични ползи..." Вера Мутафчиева ... |
|
|
Том девети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Две родословия - една история на предци и потомци - частица от биографията на българската интелигенция и народопсихология. Това е лаконичното определение на книгата на Вера Мутафчиева. С изящния си увлекателен изказ авторката ни въвежда в почти две столетни хронологически граници. Художествено-документалното повествование разкрива социалната атмосфера на отминалите до вчера времена чрез живота на двата рода - Мутафчиеви и Трифонови, но и чрез проекцията им върху историческото битие на народа ни. Проекция, която е откроила плюсовете, без ... |
