Той се бори, за да убива. Тя се бори, за да живее... Всеки юни семейство Фокс се качва на колата и отива в живописния Кентъки, за да остави децата си за двуседмичната им ваканция при баба. Тук дванайсетгодишната Теа може да тича на воля и да помага в приготвянето на домашен сапун. На следващия ден родителите ѝ потеглят обратно за Вирджиния, без да подозират, че съдбата им е подготвила среща с чистото зло. С убиец. След няколко дни в Кентъки Теа и баба ѝ Луси се събуждат от един и същ кошмар. И макар че двете почти не говорят за общата си специална дарба, през онази нощ веднага разбират, че се е случило нещо ... |
|
|
Специалистът по библейска история Джонатан Лайънс смята, че е попаднал на рядък пергамент - писмо, вероятно написано от Исус Христос. Откраднат от Ватиканската библиотека около 1500 г., дълго време документът е смятан за изчезнал. Джонатан споделя своето откритие с неколцина специалисти, като ги увещава да запазят тайната. Същевременно пред семеен приятел изразява разочарованието си, че човек, на когото е вярвал, желае да продаде пергамента и да прибере парите. Само дни след това Джонатан е намерен мъртъв в кабинета си. Съпругата му Катлийн, болна от алцхаймер, е открита да се крие в килера до кабинета с оръжието на ... |
|
|
За кого ще се окаже по-изгоден този неочакван брак по сметка? За да опази наследството си от алчните домогвания на пресметливи кандидат-съпрузи, красивата наследничка лейди Джослин Кендъл е принудена да прибегне до отчаяни мерки. Смъртоносните рани, получени в битката при Ватерло, превръщат майор Дейвид Ланкастър в идеалния съпруг и двамата сключват взаимноизгоден брак. Лейди Кендъл ще запази наследството си, а сестрата на майор Ланкастър ще бъде подсигурена. Това, което и двамата не допускат обаче, е чудодейното възстановяване на майора и изцяло новата ситуация, в която то ги поставя."Обратите на съдбата рядко са ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
"Ние, хората, се раждаме със свобода в гърлото и с нежност, дълбоко скрита в душите ни. Имаме своя истина и своя мяра за човечност. Всеки наш ден носи мъдростта на предишния и се превръща в ценен урок. Това се повтаря, докато осъзнаем, че щастието е в дребните радости, в сълзата, която не търси възмездие, в стореното добро, което не чака отплата, и в невинните детски очи. И че за всичко, което ни се случва, си има причина. Но има и една сила, която се е притаила в човека и озарява живота му. Нарича се Любов. Обич е история точно за тази любов, трепереща, както свещица в пряспа, и едновременно с това достатъчно смела, ... |
|
|
Като самопровъзгласил се "поборник за правата на дребните грозници" Джералд Даръл (1925 - 1995) посвещава живота си на съхраняването на природата и животинския свят, без значение дали става въпрос за розовия гълъб от остров Мавриций или за плодовия прилеп на Родригес. Но освен че защитава животните, той и пише забавно и информативно за своя опит и преживелици, докато обикаля света в издирване на животински видове. Намерението му точно преди 60 години при написването на "Моето семейство и други животни" е било да сподели знанията си за дивата природа на остров Корфу, но в крайна сметка се оказва ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
"Красив и светъл роман. Носталгичен, дълбок като целонощен сняг, силен като планинска дъбрава, препускащ като вятър по билото, човешки и лекокрил, топъл. Когато го четеш, ти става светло и още повече вярваш, че доброто има смисъл. Роман за онези хора, солта на земята, истинските, които често остават неоткрити. Евгени Черепов дава глас на историите им, на щастието и болките им, на тяхната доброта и обикновеност. Метафора на всичко, което ни заобикаля, случилото се в хижа Светлина ни дава увереност и надежда, че бъдещето е възможно." Светлозар Желев Евгени Черепов (1981) дебютира през 2012 година с романа ... |
|
|
Любов, приятелство... или опасност? Красивата Аманда Делано, която притежава галерия в Париж, се озовава в опасност, когато загадъчен мъж започва да ѝ оставя съобщения на телефона. Аманда Делано, деликатна руса красавица, чийто четиресети рожден ден наближава, намира радост в управлението на галерия за съвременно изкуство в Града на светлините. Единствено дете на френски бизнесмен и американска манекенка, и двамата вече покойници, Аманда е доволна от живота си и обожава кучето си Лулу, но все още не е намерила любовта на живота си. Случайно се запознава с чаровния Оливие Албин, собственик на малко издателство. В ... |
|
|
Създадена от огъня на думите и пръстта на историята, "Глина" е книга за любовта като съзидание и наказание. За ревността като проклятие. За мистичната сила на един майстор, който ведно с глината вае съдбата си. Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати. Отваря и страниците на "Глина". Романът взема необработената пръст на легендата и ... |
|
|
Наричат ме България е сборник с разкази, в които героите се борят за любовта си или за рожбите си, стават жертва на злото или на безмилостната съдба, израстват и отстояват себе си. Творби, които съпреживяваме и ни карат да се гордеем, че сме българи."Не съм художник. Не ми е дадена дарбата да свещенодействам с четка и бои. Мога само с перо и мастило да нарисувам страната на розите. Поискам ли да опиша България, затварям очи. И я виждам мислено как приема няколко образа. Първо - ръце, които приспиват дете. После - планини великани и езера с чистотата на сълзи, орлово гнездо и Орфеева песен, черна забрадка, грижливо ... |
|
|
Танър Хюз е отгледан от баба си и дядо си, чиито стъпки следва, за да стане армейски рейнджър. Прекарал е целия си живот в чужбина и е най-щастлив, докато скача от приключение на приключение, без желание да се установи някъде. Но преди баба му да почине го призовава да открие къде принадлежи и разкрива името на бащата, когото той никога не е познавал - и къде да го намери. Танър поема към Северна Каролина, където среща Кейтлин Купър, самотна майка и лекар. Двамата веднага усещат силна връзка помежду си. Танър искрено желае да чуе историята на Кейтлин, а за нея той е загадъчен и вълнуващ... но си заминава след само ... |
