В книгата Без обувки. Истинската история на радостта на народа Искренов разказва за случките и хората в богатата си кариера, но и за футбола, събитията, играчите и треньорите в тези забележителни 16 години, смятани от мнозина за най-златния период в историята на великата игра."Гибона, на когото се възхищавах като дете, ме накара да обичам футбола, да го гледам и да търся в него гениалното. Ако не бях гледал Искренов, едва ли някога щях да боготворя Марадона. Разменял съм няколко думи със самия Пеле, но никога един играч не е предизвиквал у мен такова страхопочитание към таланта. Запознах се с него късно за футболен ... |
|
Дуински елегии - един от най-вдъхновяващите монолози в световната литература, Рилке създава в замъка Дуино, който се намира в близост до италианския град Триест и се извисява над светлите води на Адриатика. Там през зимата на 1912 г. Райнер Мария Рилке започва да пише своя поетически цикъл. В градината на замъка той усеща неудържима енергия: Първа елегия го осенява като просветление. И с нея той поставя началото на едно лирично свидетелство за крехкостта на човешкото съществуване. В замъка Дуино Рилке пише първите две елегии и части от следващите, както и началото на Десета елегия, която е замислена като венец на ... |
|
Александър Солженицин пише романа си "В първия кръг" без надежда той да бъде публикуван. През 1965 при обиск на КГБ ръкописът на романа, заедно с други негови творби, е конфискуван. През 1968 г. романът е публикуван на Запад. Две години по-късно - през 1970 г., Александър Солженицин е удостоен с Нобеловата награда за литература."Съдбата на съвременните руски книги: и да изплуват, изплуват проскубани. Така стана неотдавна с Булгаковия "Майстор"; перата доплаваха подир. Така и с този мой роман: за да му дам макар и слаб животец, да посмея да го показвам и да го занеса в редакция, аз сам го ... |
|
Мексиканската литература оформя своя съвременен облик преди по-малко от столетие, между 20 -те и 40 -те години на ХХ век. Нейната самостоятелна история обаче започва поне век по-рано - още преди обявяването на независимостта на страната през 1821 г. Настоящата антология е първият опит за последователно и пълноценно представяне на зараждането и развитието на мексиканската проза през този първи век от нейното възникване. В своите просвещенски дирения мексиканските творци ще поведат читателите през още неизследвани исторически лабиринти в нелекия път към осъзнаването на младата нация. Духът на позитивизма ще се изправи ... |
|
Повече от всяка друга, една книга с фрагменти не съдържа нищо извън себе си точно защото повече от всяка друга съдържа само минимална част от себе си - необходимото и достатъчното. А ако нещо все пак би могло да се добави, то бездруго ще е вече казано. Например, че това е именно книга, макар и книга с фрагменти, външно рамкирана от една календарна година (способ, комай единствен способен да дисциплинира поне относително една толкова недисциплинирана книга, каквато е книгата с фрагменти). Но това е и изследване на жанра, защото не инак, а просто по силата на естественото съответствие между формата и съдържанието една ... |
|
Добре дошли в зората на новите мрачни векове! Книгата е посветена на последните издихания на едно болно и объркано общество. За убийството на морала. За налагането на новото нормално. За цивилизацията на упадъка и въздигането на корпоративно налаганите клишета като ценност. Не подценявайте способността на цивилизацията да се саморазрушава. Първите симптоми са срив в морала и семейството. Следва ги разпадът на нравите и подмяната на ценностите. Процесът завършва с подмяна на справедливостта. Всичко това вече го наблюдаваме. Новият световен ред идва и няма да чука на вратата ни. Той ще нахлуе неканен и нагъл и ще остане ... |
|
Илко Шивачев е български дипломат. Генерален консул на Република България в Солун (1995 - 2003), посланик на България в Кувейт (2007 - 2012). В книгата си е събрал спомени и преживявания в българския манастир Св. Великомъченик Победоносец Георги Зограф в Света гора. Включен е биографичен очерк на д.и.н. Стефан Шивачев за Григорий Шивачев - Врачански митрополит Климент. ... |
|
"Хармс" е най-популярният от многото псевдоними на Даниил Ювачов, роден в Петербург през 1905 г. Писателят има около 30 псевдонима, много от които стават имена на герои в негови произведения. Нетрадиционен, авангарден белетрист и поет, който в свое стихотворение нарича себе си Властелин на свободните мисли, Даниил Хармс е модернист по отношение на езика и попрището на литератора, има философски интереси, а в своите произведения, пълни с фантасмагории и парадоксални обрати, експериментира с текстовете и се занимава с хаоса на живота от необичайна гледна точка. Творбите на Хармс не са с поставени в граници ... |
|
Добре дошли отново в Шеруудската гора, този път с автора на "Тримата мускетари", който ще ви разкаже своята версия на легендата за прочутия разбойник. Ще разберете как Робин Худ става изкусен стрелец с лък, как се запознава с Мариан, Малкия Джон, Аления Уил и отец Тък, как е обявен за разбойник и се укрива с последователите си в Шеруудската гора, за да води война срещу барона на Нотингам. Книгата е част от колекцията "Плеяди" на издателство "Изток - Запад". ... |
|
Думи Отдавна - в далечното му детство още - орляк деца тичаха да се кривим на изпаднал в селото ни просяк, думи. Нима и вие като тях - като невинните деца - сте жестоки, думи? Помня: странникът да ни приласкае с кротък поглед се опитваше, после гневно размахваше юмрук, после завираше лице о дрипавото рамо да скрие бликналите сълзи; но нищо; и сакатото му тяло се изгубваше из пътя, думи. И аз така - като самотника мъдрец - ще се изгубя думи. Но бидейки глупец, аз не ще отмина мълчаливо, думи. С плътта си ще ви храня, думи, с кръвта си ще ви поя, думи, душата си - да я разкъсате за зрелище - ще ви отдам, думи; върху ... |
|
Романът "Петмез" е голяма прозаична метафора на детството, на неговите тайни и открития. Той е едновременно ведра и тъжна книга - тя разказва за чудесата на детството, за сиянието и изконната красота на неговите първи откровения, но и за тъмната страна на този период от човешкия живот - за трагичността на неговия неминуем край. Урошевич създава проза, близка до магическия реализъм, пълна с носталгия и ирония."Да, моят роман наистина е писан със сантиментална носталгия по един изчезнал свят, но и с ирония - както към този свят, така и към моята сантименталност." Влада Урошевич "Един от най- ... |
|
В едно интервю попитали Салман Рушди какво най-много харесва във френската литература. Той отговорил: "Рабле и Бувар и Пекюше. Защо Бувар и Пекюше? Защото това е един Флобер, различен от онзи от Възпитание на чувствата или Мадам Бовари. Защото това е Флобер на несериозното. Но на несериозното, скрито в самата същност на сериозните неща. Несериозното, което ни кара да се смеем, но и да се запитаме защо много често сериозното - и най-вече то - ни кара да повдигнем иронично вежди и да се усмихнем дискретно. И обратно - защо и несериозното, гротескното, смехотворното, защо и човешката глупост и несръчност, и ... |