Напрегнат, епичен и изпълнен с неочаквани обрати, финалът на една от най-популярните фентъзи поредици ще промени завинаги представата ви за щастлив край! Всяка история си има край и, за съжаление, и тази на Гералт не прави изключение. Хаосът протяга ръце към Цири, детето на Старата кръв, предопределена и самата явяваща се Предопределение. Хаосът се бои от Детето на предопределението и в същото време иска да всели страх в нея, затова ѝ изпраща сънища... Нишките на съдбата се заплитат, докато белокосият вещер крачи към своето Предопределение. Смъртта върви зад него, а верните му спътници не го изоставят въпреки ... |
|
|
"Спомням си ясно, през кожата, без никога да съм бил там, изгарящото слънце из безкрайните памучни полета на Луизиана. Помня с небцето си вкуса на мадлената у Пруст и трохите от нея, които плуваха в чая. Помня как в Макондо докараха лед за първи път и баща ми ме заведе при циганина Мелкиадес. Помня една страховита зимна виелица и свещта, която гореше у дома, свещта гореше... Бил съм летец от войната, кибритопродавачка, куче, което безнадеждно чака стопанина си. Понякога лежа ранен на Аустерлицкото поле, гледам как се движат облаците над мен и си мисля как съм могъл да не ги забележа досега... Тъгувам често по една ... |
|
|
За почитателките на Нора Робъртс и Уна-Мери Паркър. ... Сиатъл, 1933 г. Самотната майка Вера Рей целува тригодишния си син Даниъл за лека нощ и с неохота тръгва за работа. Не ѝ се иска да го оставя сам, но се налага да поема нощни смени, за да ги издържа. На сутринта - въпреки че е началото на май - земята е покрита с пухкав бял сняг! Капнала от умора след тежката смяна, Вера се прибира и с ужас установява, че синът ѝ е изчезнал. Намира любимата му плюшена играчка навън, но снегът е заличил всички следи... Сиатъл, 2010 г. Журналистката Клеър се опитва да се съвземе след спонтанен аборт, който я отдалечава ... |
|
|
В петата част от серията Гералт се отправя на пътешествие, което ще го накара да премине през огън, за да достигне целта си. Войната е в разгара си. Армиите на Северните кралства отстъпват пред настъплението на Нилфгард. Сключват се съюзи, извършват се предателства. Светът изгаря и изглежда, че никой не може да го спаси. Загърбил унищожението около себе си и излекувал раните си, Гералт от Ривия, Белия вълк, се отправя към Нилфгард. По пътя ще срещне неочаквани съюзници и ще бъде принуден да мине през огъня, за да намери Цири. Книгата е част от поредицата Вещерът на издателство Сиела. Изданието е с красива цветна ... |
|
|
Николай Рьорих (1874 - 1947) е руски художник, мистик, мислител и мечтател. През 1917 г. напуска Русия. Живее няколко години в САЩ, а от 1924 до 1928 г. е на експедиция в Индия, като обикаля и Сибир, Алтай, Монголия и Тибет. Прави етнографски проучвания, събира редки ръкописи и фолклорни материали. Занимава го мечтата за съществуването на тайнствената, легендарна страна Шамбала някъде в Хималаите, извор на познание и мъдрост. От 1935 г. нататък живее сред вълшебствата на любимата си Индия, където след смъртта си е изгорен на клада според местните обичаи. Пътуванията си Николай Рьорих описва в дневници и цикли от ... |
|
|
"Един мислещ, непримирим, млад и вече разочарован човек, който не вярва в лесните отговори, тръгва да дири себе си. За по-напряко - през Камино де Сантяго. Още от първата крачка знае, че пътуването навътре е самотно занимание, и смътно подозира, че завръщането ще е ново начало. Накрая вече го знае. За да е сигурен, че ще открие своите истини, избира прословутия 800-километров поклоннически маршрут, обрасъл със славата на себепознанието. Трудността му прилича и той напуска с лекота зоната си на комфорт - понятие, което при неговата търсеща природа винаги е под въпрос. Целта - да стигне на всяка цена до корена на ... |
|
|
Там, където угасва надеждата, се ражда любовта... ... Снежна буря затваря летището на Солт Лейк Сити. Ортопедът Бен Пейн, който има насрочени операции за следващия ден, успява да убеди пилота на малък частен самолет да го закара до Денвър въпреки бурята. Запознава се с харизматичната журналистка Ашли Нокс, която е на път да пропусне собствената си сватба, и ѝ предлага спасителния вариант да лети с него. Но когато съдбата реши да си играе, последствията са непредвидими. Пилотът получава инфаркт, докато самолетът се рее високо над заснежените планини. Катастрофата е неизбежна и безнадеждна, защото, въпреки че оцеляват, ... |
|
|
Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени! ... Откъде идваме? Къде отиваме? Билбао, Испания. Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в ултрамодерния музей "Гугенхайм" в Билбао, за да присъства на изключително важно събитие - оповестяване на откритие, което "завинаги ще промени съдбата на науката". Организатор на събитието е Едмънд Кърш, четиресетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни високотехнологични изобретения и дръзки предвиждания са му донесли световна слава. Кърш, който преди двайсет години е бил един от първите студенти ... |
|
|
"След теб" е дългоочакваното продължение на "Аз преди теб". ... Осемнадесет месеца след смъртта на Уил, Луиза се опитва да построи живота си наново. Подтиквана от желанията, които той пробужда в нея, тя заминава за Париж. Но там се чувства самотна и объркана, намира утеха единствено в спомените. Връща се в Лондон и започва работа в бар на летището. Луиза претърпява инцидент и се връща в дома на родителите си в Стортфолд, където се чувства обичана и защитена. По настояване на баща си посещава сбирки, които помагат на хората да се освободят от скръбта. Но точно когато си мисли, че е готова да продължи ... |
|
|
"Давам ороци по български език." "И това доживяхме да прочетем! Нямаше да повярвам, че е възможно, ако не го бях видяла с очите си в един телевизионен репортаж. Ако "ороците" бяха по друг предмет, сигурно тази обява не би предизвиквала чак толкова почуда и гняв. В случая гняв предизвиква не толкова неграмотността, колкото наглостта, въпреки собствената си неграмотност, да се обявяваш за учител. Гняв поражда самочувствието без покритие и на това отгоре с претенции. Но и то не е всичко. Още по-тъжното е, че това не е изолиран случай. Ако беше така, също бихме го отминали с иронична усмивка. ... |
