"На края на града, където свършват къщите, е манастирът. На края на света, където свършват думите, е словото." ... |
|
|
Също както и в книгите си за големи, в "Децата на кактуса" Велизар Николов тихо, деликатно и проницателно наблюдава света и го превръща в неочаквани и сепващи поетични образи. Всъщност разграничаването на поезията му на "детска" и "възрастна" изглежда формално. Без излишно умиление от невръстния адресат, поетът насища стиховете си с тръпчива меланхолия, шеговита ирония и светла тъга. "Децата на кактуса" с подвеждаща лекота ни убеждава, че в поезията не съществуват възрастови граници, че самородният поетичен образ е еднакво разбираем и от децата, и от възрастните, нужна е само по- ... |
|
|
"Фирмин" е историята на един плъх, не сладко мишле, а грозен плъх от Бостън през 60-те години на 20-ти век, който е роден и живее в книжарница и се научава да чете докато поглъща (буквално) книги. Неговият идол е книжарят и Фирмин живее, шпионирайки и обичайки го мълчаливо, докато се случва нещо невероятно. Най-добрият му приятел обаче е непризнат писател, с който той споделя преживявания, които ни карат да се смеем и плачем. Савидж казва, че докато е писал "Фирмин" е мислел за Чарли Чаплин и е искал да накара хората да се смеят и едновременно с това да разбие сърцата им. И е успял! ... |
|
|
Любовни стихове ... ЖЕНА НА БАЛКОНА Каква жена, каква камбанария, застанала пред моя млад олтар. Защо ли да се правя на светия, когато аз съм раждан за звънар. За такава хубава жена, сътворена от магия блага, дяволското ми сърце призна, че глава и къща се залага. Колко огън, колко нежен плен има в двете й очи небесни. Господи, дадеш ли я на мен, черква ще ти построя от песни. ... |
|
|
В свързаната с “ Картички ”, но самостойна книга “Писма”, Силвия Чолева продължава да настоява на това, че детайлите са важни частици на цялото, че любовта е изгнание и убежище. Изречения от имейли, каквито са днешните писма, са епиграфи на стихотворенията. Пощенските картички са отворени, писмата – затворени, но и в двете проблясва онзи копринен конец, който реже - по думите на Марин Бадаков - “меко, внезапно и дълбоко”. И двете стихосбирки са оформени от Даниела Олег Ляхова. ... |
|
|
3латошитата есен е отстъпила своята власт на бялата зима. Ето го и първия сняг. Зима е! Тя идва с ледената приказка на северняка, натрупал преспи до пояс. Слязъл от далечния север, развихрил коси от ледени висулки, той задъхано свири в комините и прави нощите още по-загадъчни, още по-примамващи. Топлите стаи с шарените бабини черги, пламнали от червено, са приютили хората и те с ум и сърце създават неповторимо изкуство. Бръмкат вретена, притупва станът, свистят совалките под пъргави пръсти. През дългите зимни вечери палавите внуци се смирявали след шумните пързалки и заживявали в друг свят - в света на приказките. А ... |
|
|
"Третата жена" е първата книга с разкази на поетесата Федя Филкова (родена през 1950 г.), авторка на седем стихосбирки - "Цветя с очите на жени", "Нежен въздух", "Рисунки в мрака", "Крехко разпятие", "Моята твоя любов", "Второ сърце" и "Нищо тъмно". Преводачка на повече от 20 книги с немскоезична поезия и проза. Стихотворенията ѝ са издадени в книги на турски и испански, а през 2013 г. на немски език излиза антологично издание със 77 нейни стихотворения ("Nachtgras", Drava Verlag). След демократичните промени в България през ... |
|
|
Федя Филкова (родена през 1950 г.) е поетеса, авторка на седем стихосбирки - "Цветя с очите на жени", "Нежен въздух", "Рисунки в мрака", "Крехко разпятие", "Моята твоя любов", "Второ сърце" и "Нищо тъмно", и сборникът с разкази - "Третата жена". Преводачка на повече от 20 книги с немскоезична поезия и проза. Стихотворенията ѝ са издадени в книги на турски и испански, а през 2013 г. на немски език излиза антологично издание със 77 нейни стихотворения ("Nachtgras", Drava Verlag). След демократичните промени в България през 1989 ... |
|
|
"В Отсъствия няма нищо успокояващо и излишно. Няма надежда, нито отчаяние, а екзистенциалният вик на автора идва от най-дълбокото място в душата на човека, в което смъртта е да не умреш от любов. Изключително силна книга, конституираща съществуването/отсъствието на другия като единственият смисъл на живота, който ни убива, защото, ако обичаше, както убиваш, любовта ни щеше да е вечна като смъртта." Васил Прасков "Николай безспорно е един от най-талантливите и докосващи поети. Тази книга ни напомня, че сърцата ни могат да се съживят само с любов и не могат да умрат без нея. В тази книга всички нюанси на ... |
|
|
Шарена черга е първата детска книга на Йордан Радичков. Като че останала в сянката на другите му детските книги Ние, врабчетата и Малки жабешки истории, Шарена черга е една от най-нежните и красиви творби на писателя, насочени към по-малките читатели. Шарена черга се появява под перото на Йордан Радичков през 1964 година. Писателят рисува картини от реалността на селския живот, който е населен от своенравното животинско царство и неопитомимите природни стихии. Магаре, което спори със собствената си сянка, жаба, която разваля детската фантазия, овни, които срутват цели дворци, прасе, което спори с ветровете, охлюв, ... |
|
|
Книгата е роман хроника по действителни събития. През 1765 г. във френската област Жеводан се появява тайнствен хищник, който за три години умъртвява, разкъсва или наранява десетки хора, предимно жени и деца. Истината за чудовището (или чудовищата) и до днес е неясна: дали е бил един, или повече вълци единаци, върколак, кръстоска между хиена и вълк, рис, дали е имало човешко участие? Тъй или иначе, жеводанският Звяр е и легендарен, и действително съществувал - има много оцелели свидетели на появите му. Следвайки документалните източници, Шьовале създава увлекателна творба, в която намират отражение конфликтите между ... |
|
|
"Стихотворенията на Албена разместват континентите, заобикалящи сърцето, и акостират дълбоко в недрата на чувствата. Но не тези чувства, модерните - едни други, много по-истински, татуирани в най-съкровения слой на плътта от ръката на виртуозен художник." Павел Г. Веснаков И после ни няма Виж, за кратко сме тука. Обичаме. И после ни няма. Това, във чиито очи ежедневно надничаме, е от нашия сбор по-голямо. И закриляни като стадо овце, като ученици напътствани, от изкълчения тесен лабиринт на ума един ден на широкото стъпваме. И в небето, еднакво високо за всички, тези думи ни мамят. Виж, за кратко сме тука. ... |
