Сапфирената корона

Джорджия получава кутийка с розов сапфир и изрезка от вестник от покойната си баба, родена в Домът на надеждата и оставена за осиновяване. Но тъй като никога не е била близка с нея и все още се опитва да преодолее загубата на родителите си, тя игнорира съдържанието на кутийката цели две години. Един ден обаче решава, че е настъпил моментът да научи повече за миналото на баба си.

За нейна огромна изненада се оказва, че това не е просто скъпоценен камък, а изчезналият розов сапфир от короната на италианската кралица. За да разнищи мистерията, Джорджия заминава за Женева, където се запознава с привлекателния бижутер Лука. Семейството му съхранява короната и търси изчезналия сапфир от години. Двамата разкриват пазена с десетилетия тайна за страстната, но забранена любов на Делфин и Флориан, завършила трагично. Джорджия и Лука прекарват една вълнуваща седмица на брега на Женевското езеро, там, където преди повече от седемдесет години започва красивата любовна приказка.

Разкритието ще преобърне света на Джорджия из основи, но дали ще я вдъхнови да следва сърцето си и да изгради нов живот въпреки болезненото минало?

"Делфин се излегна до басейна и коприненият ѝ халат се свлече от рамото, оставайки го голо, докато тя се припичаше на слънце. Усмихна се, когато чу стъпките на Флориан да приближават. Протегна ръка към питието, което ѝ беше обещал, но вместо чаша той плъзна дланта си по нейната. Тя отвори очи, изправи гръб и забелязала сериозното му изражение, се обърна с лице към него. В далечината езерото проблясваше, отразявайки късното слънце във водите си.
– Изглеждаш притеснен – отбеляза тя и протегна другата си ръка към гладката му буза, докато се настаняваше на шезлонга до нея. Тъмната му коса падна над челото, когато се наведе. – Какво има?
– Няма нищо – отвърна той с усмивка и стисна дланта ѝ. – Напротив. Трябва да ти покажа нещо.
Делфин се усмихна в отговор, твърде щастлива да следва играта му. Техните откраднати моменти заедно ѝ носеха само радост и я караха да забравя, че доскоро сърцето ѝ е било разбито, затова търпеливо го чакаше да продължи.
Любопитството ѝ се разпали, когато осъзна, че той държи кутия в другата си ръка.
– Какво искаш да ми покажеш?

– Това – каза Флориан, като пусна ръката ѝ, за да отвори капака на кутията – е принадлежало на предишната кралица консорт на Италия. Имам чувството, че може би ти е познато?
– Короната с розовия сапфир – отговори Делфин. Дъхът ѝ заседна в гърлото, докато го гледаше, и почти не вярваше на очите си. – Познавам я отлично. Всъщност възхищавах ѝ се, когато кралицата я носеше на сватба, на която бях поканена след войната. Не вярвам да има жена в Италия, която да не я разпознае. – Тя поклати глава и се наведе напред, за да разгледа по-добре великолепната корона. Върна я обратно в Италия, в годините, прекарани предимно по лъскави приеми и общуване с италиански благородници през първите години на брака ѝ. – Как така е станала твоя?
– Семейството дискретно продаде няколко уникални бижута от колекцията, преди да напусне Италия и личният ми куратор се погрижи аз да бъда щастливият купувач. Другите са оставени на съхранение в Италианската банка в Рим, а това прави продадените още по-специални. – Той вдигна короната помежду им, за да може Делфин да я разгледа по-добре. – През годините съм събрал в колекцията си доста красиви диаманти, но тази корона? Нищо на света не може да се сравни с историята и красотата ѝ.

Тя определено беше уникална, но фактът, че именно той я беше купил, напомни на Делфин с какви големи връзки разполагаше Флориан. Камъните улавяха светлината, докато той я въртеше в ръцете си, сапфирите изглеждаха ту с най-наситеното розово, ту почти лилави. Ставаха още по-блестящи, когато слънчевата светлина се отразяваше в тях. Беше прав – това беше може би едно от най-желаните и изумителни украшения, в които някога беше инвестирал.
– Тази корона е била собственост на италианското кралско семейство от хиляда и осемстотната година, докато не бяха прокудени в изгнание преди пет – отбеляза Флориан. – А сега ще остане в моето семейство за бъдещите поколения. Това е едно от украшенията, с което никога не бих се разделил.
– Аз искрено се възхищавам на бившата кралица – каза Делфин. – Помня, че единственото ѝ съжаление по време на войната беше, че не е убила лично Адолф Хитлер, когато се озовали в една стая, и винаги съм считала, че е способна да го направи. Беше от онези жени, които са едновременно женствени и откровени, затова за мен е много подходящо, че именно ти си избрал любимата ѝ корона. Предполагам, че наистина е безценна.
– Напълно съм съгласен – отвърна Флориан. – Права си, че е безценна. Тя е перлата в личната ми колекция, ако мога така да се изразя.

– Изумителна е, Флориан. Благодаря, че ми я показа. – Делфин сви крака под себе си, докато той ѝ се усмихваше с неразгадаемо изражение.
– Имах причина да го направя, Делфин – започна накрая, сложи короната до нея и взе ръцете ѝ в своите. – Искам да си избереш един от сапфирите, за да ти направя годежен пръстен. – Флориан целуна кокалчетата на пръстите ѝ, без да откъсва тъмнокафявите си очи нейните, а гласът му се сниши до шепот.
– Флориан... – подхвана тя.
– Искам да прекараме остатъка от живота си заедно, Делфин. Не желая да се крием повече. Нека целият свят научи, че ти ще станеш моя съпруга, и това е моят начин да покажа какво означаваш за мен.
Сълзи напълниха очите ѝ и една самотна капка се стече по бузата ѝ. Делфин погледна встрани, искаше всичко да беше толкова лесно, да бъде свободна да взема сама решения за съдбата си. Короната привлече погледа ѝ и тя се зачуди какво разочарование беше видяла, на каква любов беше ставала свидетел, на каква скръб.
– Знаеш, че не е толкова лесно просто да кажа „да“. Ако беше... – Не можа да се насили да довърши изречението. Когато бяха заедно, както сега, ѝ се струваше, че на света съществуват само те двамата. Но извън портите на неговия имот, на красивото и уединено имение край езерото, превърнало се в техен личен оазис през последните няколко месеца, никой не можеше да ги види свободно заедно.

Флориан кимна, притегли я по-близо до себе си, докато тя не се сви до коляното му, сключи ръце около врата му и се притисна силно към гърдите му. Короната би била нищо без един от сапфирите и при евентуална продажба цената ѝ щеше да падне драстично заради липсващия камък, но Делфин знаеше, че той се опитваше да ѝ каже именно това – той би повредил най-ценната вещ от колекцията си, тази, която означаваше най-много за него, заради нея. Беше съвсем очевидно, че той разполагаше със средствата да ѝ купи скъп диамант от „Тифани“ и въпреки това искаше да пожертва един от сапфирите като доказателство за своята любов.
– Аз съм нищо без теб – измърмори Флориан в косата ѝ. – Моля те, кажи „да“. Позволи ми да намеря начин да се оженим.
Аз също, Флориан. Без теб аз също съм нищо.
Делфин вдигна очи към него и потърка бузата си в гърдите му, после притисна устни в дълга, бавна, топла целувка.
– Да – прошепна накрая. – Ще се омъжа за теб. Ако намериш начин, обещавам да се омъжа за теб. "
Из книгата

Сорая Лейн завършва право, но решава, че кариерата на юрист не е за нея и се посвещава на детската си мечта да стане писател. Автор е на съвременна дамска проза и на исторически романи. Живее в малка ферма в родната си Нова Зеландия със своя съпруг и двамата им сина. Италианската балерина се появява на пазара през 2022 г. и се превръща в световен бестселър, преведен на 20 езика. Огромен е успехът и на Кубинската наследница и Гръцката цигуларка.

Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com