"Делфин се излегна до басейна и коприненият ѝ халат се свлече от рамото, оставайки го голо, докато тя се припичаше на слънце. Усмихна се, когато чу стъпките на Флориан да приближават. Протегна ръка към питието, което ѝ беше обещал, но вместо чаша той плъзна дланта си по нейната. Тя отвори очи, изправи гръб и забелязала сериозното му изражение, се обърна с лице към него. В далечината езерото проблясваше, отразявайки късното слънце във водите си.
– Изглеждаш притеснен – отбеляза тя и протегна другата си ръка към гладката му буза, докато се настаняваше на шезлонга до нея. Тъмната му коса падна над челото, когато се наведе. – Какво има?
– Няма нищо – отвърна той с усмивка и стисна дланта ѝ. – Напротив. Трябва да ти покажа нещо.
Делфин се усмихна в отговор, твърде щастлива да следва играта му. Техните откраднати моменти заедно ѝ носеха само радост и я караха да забравя, че доскоро сърцето ѝ е било разбито, затова търпеливо го чакаше да продължи.
Любопитството ѝ се разпали, когато осъзна, че той държи кутия в другата си ръка.
– Какво искаш да ми покажеш?
– Това – каза Флориан, като пусна ръката ѝ, за да отвори капака на кутията – е принадлежало на предишната кралица консорт на Италия. Имам чувството, че може би ти е познато?
– Короната с розовия сапфир – отговори Делфин. Дъхът ѝ заседна в гърлото, докато го гледаше, и почти не вярваше на очите си. – Познавам я отлично. Всъщност възхищавах ѝ се, когато кралицата я носеше на сватба, на която бях поканена след войната. Не вярвам да има жена в Италия, която да не я разпознае. – Тя поклати глава и се наведе напред, за да разгледа по-добре великолепната корона. Върна я обратно в Италия, в годините, прекарани предимно по лъскави приеми и общуване с италиански благородници през първите години на брака ѝ. – Как така е станала твоя?
– Семейството дискретно продаде няколко уникални бижута от колекцията, преди да напусне Италия и личният ми куратор се погрижи аз да бъда щастливият купувач. Другите са оставени на съхранение в Италианската банка в Рим, а това прави продадените още по-специални. – Той вдигна короната помежду им, за да може Делфин да я разгледа по-добре. – През годините съм събрал в колекцията си доста красиви диаманти, но тази корона? Нищо на света не може да се сравни с историята и красотата ѝ.
Тя определено беше уникална, но фактът, че именно той я беше купил, напомни на Делфин с какви големи връзки разполагаше Флориан. Камъните улавяха светлината, докато той я въртеше в ръцете си, сапфирите изглеждаха ту с най-наситеното розово, ту почти лилави. Ставаха още по-блестящи, когато слънчевата светлина се отразяваше в тях. Беше прав – това беше може би едно от най-желаните и изумителни украшения, в които някога беше инвестирал.
– Тази корона е била собственост на италианското кралско семейство от хиляда и осемстотната година, докато не бяха прокудени в изгнание преди пет – отбеляза Флориан. – А сега ще остане в моето семейство за бъдещите поколения. Това е едно от украшенията, с което никога не бих се разделил.
– Аз искрено се възхищавам на бившата кралица – каза Делфин. – Помня, че единственото ѝ съжаление по време на войната беше, че не е убила лично Адолф Хитлер, когато се озовали в една стая, и винаги съм считала, че е способна да го направи. Беше от онези жени, които са едновременно женствени и откровени, затова за мен е много подходящо, че именно ти си избрал любимата ѝ корона. Предполагам, че наистина е безценна.
– Напълно съм съгласен – отвърна Флориан. – Права си, че е безценна. Тя е перлата в личната ми колекция, ако мога така да се изразя.
– Изумителна е, Флориан. Благодаря, че ми я показа. – Делфин сви крака под себе си, докато той ѝ се усмихваше с неразгадаемо изражение.
– Имах причина да го направя, Делфин – започна накрая, сложи короната до нея и взе ръцете ѝ в своите. – Искам да си избереш един от сапфирите, за да ти направя годежен пръстен. – Флориан целуна кокалчетата на пръстите ѝ, без да откъсва тъмнокафявите си очи нейните, а гласът му се сниши до шепот.
– Флориан... – подхвана тя.
– Искам да прекараме остатъка от живота си заедно, Делфин. Не желая да се крием повече. Нека целият свят научи, че ти ще станеш моя съпруга, и това е моят начин да покажа какво означаваш за мен.
Сълзи напълниха очите ѝ и една самотна капка се стече по бузата ѝ. Делфин погледна встрани, искаше всичко да беше толкова лесно, да бъде свободна да взема сама решения за съдбата си. Короната привлече погледа ѝ и тя се зачуди какво разочарование беше видяла, на каква любов беше ставала свидетел, на каква скръб.
– Знаеш, че не е толкова лесно просто да кажа „да“. Ако беше... – Не можа да се насили да довърши изречението. Когато бяха заедно, както сега, ѝ се струваше, че на света съществуват само те двамата. Но извън портите на неговия имот, на красивото и уединено имение край езерото, превърнало се в техен личен оазис през последните няколко месеца, никой не можеше да ги види свободно заедно.
Флориан кимна, притегли я по-близо до себе си, докато тя не се сви до коляното му, сключи ръце около врата му и се притисна силно към гърдите му. Короната би била нищо без един от сапфирите и при евентуална продажба цената ѝ щеше да падне драстично заради липсващия камък, но Делфин знаеше, че той се опитваше да ѝ каже именно това – той би повредил най-ценната вещ от колекцията си, тази, която означаваше най-много за него, заради нея. Беше съвсем очевидно, че той разполагаше със средствата да ѝ купи скъп диамант от „Тифани“ и въпреки това искаше да пожертва един от сапфирите като доказателство за своята любов.
– Аз съм нищо без теб – измърмори Флориан в косата ѝ. – Моля те, кажи „да“. Позволи ми да намеря начин да се оженим.
Аз също, Флориан. Без теб аз също съм нищо.
Делфин вдигна очи към него и потърка бузата си в гърдите му, после притисна устни в дълга, бавна, топла целувка.
– Да – прошепна накрая. – Ще се омъжа за теб. Ако намериш начин, обещавам да се омъжа за теб. "
Из книгата
Книги 
