"Няма да описвам как изглеждам. Убеден съм, че както и да си ме представяш, в действителност е много, много по-лошо!" ... Оги (Огъст Пулман) е роден с лицева аномалия, поради което не тръгва на училище като останалите деца, но идва време и за това и той трябва да тръгне в пети клас в училището "Бийчът Преп", а ако си спомняте детството си, ако сте минали по този път съвсем наскоро или минавате по него сега, знаете колко е труден този период. Проблемът е, че Оги е едно обикновено дете с необикновено лице. Но дали ще успее да убеди съучениците си, че въпреки външния си вид е като тях? Ар Джей Паласио е ... |
|
Книгата е част от поредицата "Европейски разказвачи XX - XXI век" на издателство "Емас". ... Малък остров в един от най-красивите кътове на планетата Земя - Адриатика. Ярко слънце, златист плаж и кристално море - всичко като снимка за реклама. Но какво значи това за три момчета и едно момиче, ако няма тръпка, ако няма приключения? И след като островът не ги предлага, те просто трябва да бъдат намерени. А следа, по която да тръгнеш, не липсва - полусрутена колиба на върха и църква на хиляда години до нея. И мълвата, че там преди много години живеела вещица и криела своето съкровище. Младите търсачи на ... |
|
"Когато всичко стана чисто, спретнато и красиво, тя направи парти с пет други малки мишки, но без Господин Жабсън. Той подуши партито и се изкачи по насипа, но не можа да се промуши през вратата. Ето защо му подаваха през прозореца жълъдови чашки, пълни с медена роса, а той изобщо не се чувстваше обиден. Господин Жабсън седеше отвън на слънце и казваше: – Ква, ква, ква! За вашето добро здраве, госпожо Мишана!" Из книгата Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
Книгата е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио."Това е непослушно зайче. Вижте наперените му мустачки, лапичките му и вирнатата му опашчица. А това е едно послушно и добро зайче. Мама му е дала морков. Непослушното зайче също иска морков. Но то не казва "моля", а просто си го взема!" Из книгата ... |
|
"Казват, че ефектът от яденето на твърде много марули е "сънотворен". Никога не съм се чувствала сънлива след ядене на маруля, но аз не съм зайче. Марулите наистина имаха силен сънотворен ефект върху зайчетата Флопси. Когато порасна, зайчето Бенджамин се ожени за зайчето Флопси. Те имаха голямо семейство и бяха много неразумни и жизнерадостни. Не помня отделните имена на децата им. Обикновено бяха наричани зайчетата Флопси." Из книгата Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
"Имаше едно време един селски магазин. Името над прозореца беше "Джинджър и Пикълз". Това беше малък магазин - точно подходящ размер за куклите - Лусинда и Джейн, готвачката, винаги купуваха хранителните си продукти от Джинджър и Пикълз. Щандът вътре беше на подходящата височина за зайчетата. Джинджър и Пикълз продаваха червени носни кърпички на точици на цена от едно пени и три петачета. Те също така продаваха захар, емфие и галоши. Всъщност независимо че магазинчето беше толкова малко, в него се продаваше почти всичко - освен някои неща, които спешно ви трябват, например връзка за обувки, фиби за коса и ... |
|
Много хора казват, че не е учтиво да се говори за пари. Но ако не говорим за тях, как бихме могли да разберем какво представляват и как работят? Какво са справедлива цена и справедливо възнаграждение? Какво правят банките и как ни засяга финансовата политика на правителството?"Правителствата контролират данъчните постъпления и парите, които харчат, но НЕ и какво правят хората с парите си. Потреблението (колко и какво купуват хората) влияе на данъчните постъпления и съответно определя с какви пари разполага държавата. Върху всичко това влияе състоянието на икономиката (стопанството) на страната. Затова всяко ... |
|
"Когато тези дънери се напълниха, те запознаха да опразват торбите в дупка, високо на едно дърво, което преди това е принадлежало на един кълвач. Лешниците се търкаляха надолу във вътрешността на дървото. – Как изобщо ще ги извадиш отново? Това е като касичка за пари! - попита Гуди. – Ще бъда много по-слаб преди пролетта, любов моя - отвърна Тими, като надничаше в дупката." Из книгата Книжката е част от поредицата "Любима детска книжка" на издателство "Скорпио". ... |
|
"Най-после колата спря пред една къща, където кошницата беше извадена, пренесена вътре и оставена. Готвачката плати на куриера, задната врата се затръшна и колата отпътува с грохот. Но не настана тишина - като че ли минаваха стотици коли. Кучета лаеха, момчета свиреха на улицата, готвачката се смееше, прислужницата тичаше нагоре-надолу по стълбите, а едно канарче пееше като парен локомотив." Из книгата Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
"И така, това е история за два палави мишока. Но все пак те не бяха толкова лоши, защото Том плати за всичко изпочупено. Той намери една изкривена монета под килимчето пред камината и в навечерието на Коледа заедно с Хунка-Мунка я пъхнаха в едно от чорапчетата на Лусинда и Джейн. И много рано всяка сутрин - преди всички да се събудят - Хунка-Мунка идваше с метлата и лопатката си, за да помете куклената къщичка!" Из книгата Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
"Когато стигнаха до подножието на хълма и до оградата, нищо не беше останало за носене освен малкото вързопче на Люси. Люси се покатери на оградата с вързопчето в ръка, после се обърна да каже "лека нощ" и да благодари на перачката. Но какво странно нещо! Госпожа Ежка не беше изчакала нито за благодарности, нито за сметката за прането! Тя тичаше с всички сили нагоре по хълма. А къде беше бялата ѝ шапчица с къдрици? А шалчето ѝ? А рокличката и фустата? И колко мъничка беше станала! И колко кафява и покрита с бодли! Защо? Госпожа Ежка не беше нищо друго освен един таралеж!" Из книгата ... |
|
"Скъпи читатели, Винаги съм мечтала да напиша книга, която да бъде интересна и интригуваща за децата и не само за тях. Всичко започна с един разказ, който написах в клас. Тогава бях в четвърти клас, навън беше мрачен есенен ден и бях малко тъжна. Написах първия си разказ, прочетох го на приятелките си Лора, Ирен и Рали. Тяхното мнение ме окуражи, след което го прочетох на Люба, Цвети и Ели. Без тяхната подкрепа нямаше да посмея да продължа. Благодаря им много. Учителката също го хареса и аз с голямо желание продължих да пиша. Така и до днес. Благодаря, че четете книгата ми!" Лина ... |