Примо Леви (1919 - 1987) е италиански мислител и разказвач, една от най-светлите личности, преживели най-тъмните пропадания на миналия век. "Потъналите и спасените" (1986) е неговата последна книга, публикувана година преди смъртта му. В осем есета авторът на епохалните "Нима това е човек" и "Периодичната система" - химик, писател, буден гражданин на света - разсъждава над лагерите на смъртта, личната и груповата памет, насилието, общуването, отношенията на духа с материалния свят и пространната "сива зона" между доброто и злото. Книгата е част по поредицата "Памет" на ... |
|
|
Що за жанр са микроскриптите на Роберт Валзер, една от най-големите фигури на европейската литература на XX в.? Какво е това безпрецедентно по формата си писане, съчетано с майсторство, което ни оставя понякога в неудържим смях, понякога в сълзи и без дъх Върху късчета хартия - от подложки за бира, от облепени с марки пощенски пликове, от визитни картички... - Валзер пише през последните години от живота си кратки литературни произведения. Но по онова време никой не подозира какви са тези привидно безсмислени драсканици. Години по-късно е разгадано, че представляват едномилиметрови буквички, които изграждат ... |
|
|
Всички лъжем за живота си. Какво би станало, ако решим да споделим истината? Това е въпросът, който ексцентричният седемдесет и девет годишен художник Джулиан Джесъп задава в мистериозната тетрадка, която озаглавява Проект Истина и оставя в "случайно" кафене, за да бъде намерена. Решил най-сетне да разкаже своята история, той предизвиква непознатите, в чиито ръце ще попадне тя, да направят същото - да се покажат пред света такива, каквито са, и да разкрият най-съкровените кътчета на душата си. Проект Истина преплита съдбите на няколко напълно различни човека, всеки от тях търсещ своя собствен смисъл, и ... |
|
|
"Обинзе посети Старейшината следващата седмица, а после и по-следващата. Беше като хипнотизиран от тази неприкрита роболепност на почти богатите в присъствието на много богатите; да имаш пари явно означаваше да си изцяло погълнат от тях. Обинзе изпитваше отвращение и копнеж; съжаляваше ги, но също така и си представяше да е като тях. Един ден Старейшината изпи повече коняк от обикновено и започна да нарежда на общо основание как хората ти забиват нож в гърба, как някои пикльовци изведнъж си показват рогата и разни неблагодарни глупаци внезапно решават, че много им сече пипето. Обинзе не беше сигурен какво точно се ... |
|
|
В сборника "Изгубени вещи" по необичаен начин се разказва за наглед обичайни неща. Излезлите от употреба предмети (ютията на въглища, пишещата машина, пощенската картичка, старата книга), които мнозина са изхвърлили на боклука, крият много истории. Смесвайки автобиографичното, приказното и гротесковото, авторът ги е дарил с втори живот и те стават част от човешките биографии, участват в тях както в делнични, така и в гранични, понякога съдбоносни моменти. Уж дребни - смешни и тъжни, случайно завърнали се в паметта, историите на "изгубените вещи" и на хората от градската маргиналия се разгръщат на фона ... |
|
|
Бъди отново моя ти... както бе през май преди... Жулиен Азуле е обещаващ автор на развлекателни романи, вече получил първата си награда и договор, който му обезпечава живота за години наред. Но ненадейното заболяване на любимата му жена Елен и бързата ѝ смърт го лишават от всякакво вдъхновение и воля за живот. Подобно на Орфей, той всеки ден отива на гроба ѝ и в мъката си вярва, че някакво чудо може да я изведе от царството на мъртвите. Но дали самият той не се нуждае от извеждане на светло? Писмата, които пише до жена си в изпълнение на последната ѝ воля и които поставя в тайно шкафче в надгробния ... |
|
|
Иво Андрич (1892-1975) е първият южнославянски и балкански Нобелов лауреат (1961). Като участник в националноосвободителното движение "Млада Босна" той е арестуван от австро-унгарската полиция още в началото на Първата световна война и прекарва военните години в затвор, интернация и болници. И още първата му книга, лирическата проза "Екс Понто", чрез чието заглавие се идентифицира с античния изгнаник Овидий, подсказва превръщането на образа на затворника и изгнаника в основен герой на неговото творчество. Още в ранната си проза Андрич създава и художествения образ на затворника Тома Галус като свой ... |
|
|
Историята в романа се случва във време, когато в света надделяват омразата и насилието и когато съдбите на потисниците и жертвите се преплитат. По време на трагичните исторически обрати в Словения в последните месеци на Втората световна война и в годините след нея се разказват историите на хора, които са насилници, жертви или и двете. Да запазиш достойнството си и от всичко това да излезеш цял и непокварен, дали е възможно? Може ли любовта във време на война, когато и човечеството, и моралът на човешкия избор са поставени на изпитание, да оцелее? Или любовта е жертва на войната, която необратимо маркира и променя хората? ... |
|
|
Удивителната истинска история на Сюлейман, султанът, наричан Великолепни, и робинята, която открадна сърцето му. Една млада християнка е затворена зад стените на султанския харем, където битката за надмощие е безмилостна. Но тя няма да остави друг да решава съдбата ѝ. И няма да спре пред нищо, за да покори единствения, който може да я спаси от робската ѝ участ - самия султан. Той има всичко, за което един мъж може да мечтае: власт, богатства и стотици от най-красивите жени в своята империя. Но се отказа от тях заради нея - Хюрем. Магията на нейната любов може да му струва престола. Любов и омраза, лъжа и ... |
|
|
Ново съкратено издание. ... Всеки човек е от племето на Смъртта. Антон Апостолов, изключителен фотограф, чийто гений му е спечелил солидна репутация, тръгва по следа, която търси от месеци. Информацията е за легендарен ръкопис от XVIII век, в който се описва как може да бъде видяно и заснето лицето на Смъртта. Автор е средновековният алхимик Нино Голярди, прекарал петнайсет години в Африка в племето на нилотите. Преди да напусне Африка, Нино създава своя ръкопис - произведение, което накъсва на три части, за да не попадне то никога в ръцете на погрешните хора. Антон чувства, че е по-близо до това да открие и събере ... |
|
|
"Каква следа оставяме? На какво сме готови, за да постигнем целта си? Какво бихме пожертвали, за да сме в мир със себе си? Две двойки, чиито пътища не би трябвало да се пресекат - различно социално положение, образование, среда. Общото помежду им - мечтата за дете. Тя ги изправя един срещу друг в най-важната битка в живота им." Надежда Радулова Невена Митрополитска си поделя времето между няколко поприща: на майка, съпруга, дъщеря, авторка и библиотекарка. В миналото е събирала опит като журналистка, учителка, преводачка, социална изследователка, продавачка и гладачка и всяка една от тези професии ѝ ... |
|
|
"Да разковаваш клетката на нетърпението, да се оттласкваш... Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие, той целият е въздух, изящна рана в синевата, а сянката му се стопява до точица, до лекота, до спомен, до слънчево петно в окото на момиче. Светът е рязък, дребен, безутешен и в гръдния му кош заспива болката, утихва приютена в старото дълбоко, когато се оттласкваш - жерав, избягал от дървената клетката на илюзиите. Най-после цял, безпомощен, отвъд." Ина Иванова Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Автор е на сборниците с разкази Право на избор и други проклетии (изд. Арс, 2009), ... |
