"Сборникът Приказки от сърцето на града (2018) - своеобразно продължение на Приказки от крайните квартали (2008) - съдържа 25 истории за отношенията между хора и животни... Почти всички илюстрации тук са маслена живопис - платната са повечето метър и половина на метър, без особено дигитално доработване... Често ме питат кое идва първо - сюжетът или изображението. По малко и от двете е, едното вае другото чрез последователни преразглеждания... Основната задача, която си поставих в Приказки от сърцето на града, беше съвсем простичка: да си представя определено животно в града. Защо е там? Как реагират хората на ... |
|
|
"Искрени, дълбоки и понякога насмешливи са тези разкази. Корени и светила е сборник, в който - като в огледало - са събрани сложни човешки съдби и характери. Някъде там, сред прекършеното детство и рано откритата жестокост проблясва желанието да поправиш несправедливостта. Да се промениш. И да устояваш. Много, много силен дебют! Прозата на Любослава Трайкова няма да ви остави безразлични." Ина Иванова Любослава Трайкова е родена през 1984 в София. Завършва гимназия с немски език в Самоков, учи журналистика в НБУ, а след това магистратури по електронни медии в СУ Св. Климент Охридски и творческо писане в НБУ. ... |
|
|
В книгата са подбрани извадки от лекции и беседи на Учителя Беинса Дуно. ... |
|
|
Древна тайна е скрита в полите на Предбалкана... През един топъл августовски уикенд семейството на Любен Дишлиев ще се изправи пред удивителна и страховита загадка. В ловешкия резерват Крехар, обявен за защитена зона, е разположено коритото на привидно спокойно езеро. Природата е красива, а местността - истински рай на земята. Местните легенди обаче предупреждават всеки посетител да стои надалеч и да не тества късмета си. Според мълвата из тези територии дебне мистериозно същество, което не прилича на нито едно съвременно животно - прилича на дракон, който напуска леговището си през нощта, обвит в сияещ ореол. Хората ... |
|
|
Пътеводител на Бохемска София."Представяме ви Кварталът на писателите. Кварталът е заключен между улиците Граф Игнатиев и Алабин и булевардите Христо Ботев и Патриарх Евтимий. В него са разположени множество обекти, дали облика на българската литература в периода между Освобождението и Втората световна война. Някога този квартал е бил накрай града, но и тогава в него е кипял живот. Тротоарите и площадите са кръстосвани от големите умове на стара София - майсторите на перото, които всички ние познаваме. Тук те се срещат и разделят, обичат и мразят, работят неуморно и изпращат тежките дни с чаша в ръка. Втората ... |
|
|
Елегантният терорист е книга, писана на четири ръце от двама от най-значимите португалоезични автори - мозамбиканеца Мия Коту и анголеца Жозе Едуардо Агуалуза. Трите новели в тази книга първоначално са създадени като театрални пиеси и впоследствие са преработени в разказвателна форма от самите автори. Включено е и обширно интервю с двамата писатели. В органична сплав от свеж хумор, комични ситуации и втъкана критична позиция по сериозни актуални теми авторите се стремят да опровергаят идеята, че писането е самотно дело."– Знаеш ли какво е любовта, птиче мое? Мнозина смятат, че знаят, но не долавят дори уханието &# ... |
|
|
Господин Харалд е човекът на гардероба. Той е част от театъра също като завесата, но никой не идва заради него, светлината на прожекторите е за други. Взима връхните дрехи на хората, чантите, всичко, каквото му поверят, и чака финалните аплодисменти, това му е работата. Една вечер обаче един шлифер остава непотърсен, а в джоба му има пистолет. Господин Харалд отнася пистолета вкъщи, само че какво ще прави с него? Винаги му е било трудно да се справя с приумиците на света и хората. Но може би ще успее да привлече вниманието им към някого, който като него съществува незабелязан, жената, която прелиства нотите за друг и на ... |
|
|
"Книгата, която държите в ръце, уважаеми читателю, представя Великия бард единствено в качеството му на поет, и то с неговия най-популярен и представителен недраматургичен опус - Сонетите. Но тук те достигат до вас в ново българско звучене, подчинени на различна от познатите, вътрешно обоснована езикова философия... Може би странно или несвойствено за определен кръг ценители, като име, поемащо отговорността за петия български вариант на Сонетите, срещаме това на поета Кирил Кадийски. Странно, защото той е познат на широката читателска публика преди всичко като преводач на френските прокълнати поети и на широк ... |
|
|
Време, когато в света надделяват омразата и насилието. В новогодишната нощ Йозеф Ердман слиза от влака в Марибор, за да изчака своя бизнес партньор. Тук е прекарал детството си, когато градът все още бил светъл и приветлив. На фона на забравените спомени от детството и сложните взаимоотношения с околните Драго Янчар преплита историите на различни прослойки от жителите на пограничния град в привидно безгрижното, но вече смутно време в навечерието на Втората световна война. Моментът на кулминацията е северното сияние, което неочаквано огрява Централна Европа на 25 януари 1938 г. като предзнаменование за наближаващ ... |
|
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |
|
|
След повече от 30 книги, преведени в България, в настоящия дневник, Ерик-Еманюел Шмит за втори път (освен в Нощта на огъня ) прави жест за читателите си: повдига завесата към своя пълнокръвен вътрешен живот и външно обкръжение - семейството, отношението с баща му и средата, начина му на живот. Макар поводът да е тъжен - смъртта и траурът за майка му, Шмит успява да издигне безутешността си, преработването на скръбта в осъзнаване на дълга за щастие, който тази светла жена му завещава като урок по живот, в който има страст към изкуството, чувство за хумор, култ към радостта. Изследвайки собственото си страдание, ... |
|
|
Всички познават Господин Изразителен. Има красиво лице, разпознаваемо. Снима се в реклами, обича да си прави селфита и се опива от красотата на собствения си образ. Един ден обаче, докато се любува на себе си в огледалото, забелязва нещо обезпокоително: неясно петно върху съвършения релеф на лицето си. Размиване на чертите, смътна сянка. Изразителността на господин Изразителен намалява с всяка следваща снимка. Ще успее ли той да си върне изгубеното съкровище - безупречно красивото си лице? Ще намери ли помощ в затънтеното предградие? Ще спечели ли обратно възхищението на околните? А струва ли си... Господин Изразителен ... |
