Сънят на ягуара е семеен епос и този път авторът е бил вдъхновен от венецуелския си произход по майчина линия. Историята се развива в продължение на три поколения в страната Венецуела, преживяла диктатура, демокрация, държавни преврати и революция в рамките на един век. Когато една няма просякиня от Маракайбо, Венецуела, намира новородено бебе на стъпалата на църква и го приютява, тя няма представа за необикновената съдба, която очаква сирачето... Израснал в бедност, Антонио става последователно продавач на цигари, портиер на доковете, слуга в публичен дом, преди да се превърне, благодарение на кипящата си енергия, в ... |
|
Три различни столетия. Една нишка, която свързва всичко и всички. Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина - всичко скъсано в живота ѝ е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна - в Балкана. Докато се приближава към светлите къщи в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени, придърпвани от нишката на котленски килим с неземна шарка. Магическата тъкан на килима свързва Мария с вечно дейната ѝ майка Ружа, успяла да открие щастие в реда; с баба ѝ Дана, предала ѝ дарбата да твори с ... |
|
Разказвачът, алтер его на авторката, описва мимолетния живот на простодушна девойка от бедния бразилски Североизток, неумела в действията, в мислите и в словото, която вярва, че щастието е дадено всекиму, и копнее за бляскава любов и бъдеще на кинозвезда. Ала съдбата отрежда друго. И в един миг, окрилена от блянове, подхранени от чудните предсказания на фалшива гадателка, се озовава, запратена от лъскав мерцедес, в канавка край пътя, отронвайки сетното: "Колкото до бъдещето...". Разказвачът подсилва сюжетната нишка с пространни размисли за смисъла на жизнения път, за търсенето на идентичност и за изкуството на ... |
|
Виолет Тусен е пазителка на гробище - работа, която мнозина биха сметнали за отблъскваща, но за нея е спасение и ново начало. Тук тя намира убежище, предлагайки утеха на скърбящите, защото само позналите загубата на най-близките могат да разберат чуждата болка. Градината ѝ се превръща в пристан, а отглеждането на цветя и билки, на плодове и зеленчуци и носи усещане за смисъл. Така постепенно усвоява умението да се радва на малките неща - чаша ароматен чай, прясно откъснат плод, импровизирани вечери с приятели в градината... Тя, която няма никого и нищо на света, открива умиротворение в този малък оазис на мълчанието, ... |
|
"Показвам света такъв, какъвто той е според мен. Мъча се не да измислям и лъжа, а да давам храна за размисъл...Така че, като прочете книгата ми, човек да зареже паницата с боб и да хване пътя, да се влюби до лудост в жена, да преживее велики мигове... Това се опитвам да дам на читателя си аз, а не да го правя по-добър, не!" Тези думи на Едуард Лимонов определят цялото му противоречиво, белязано със знака на големия талант творчество: от историята на неговите скандални любови в първия му роман - "Това съм аз - Едичка", до автобиографичните страници на другия му бестселър - "Велика беше нашата епоха& ... |
|
С книгата "Дом дневен, дом нощен" Олга Токарчук печели престижната немска награда "Мостовете на Берлин", както и симпатиите и на най-взискателните читатели. В романа, чрез странно преплитане на сюжетни линии, съдби, описания, душевни терзания, сънувания и събуждания, авторката споделя своите най-съкровени размисли за живота - сън, усещането, че никой от нас не знае и не може да знае дали е такъв, който само сънува живота, или живее наистина, че нашият Съд ще бъде събуждане, защото през целия си живот само сме сънували, че живеем. ... |
|
Книгата съдържа три разказа от Олга Токарчук, писани в края на 80 -те години - "Гардеробът", "Стаите" и "Deus Ex". Може ли да се говори за каквито и да било граници, когато се създават светове? Надзъртане под хастара на живота - това са тези три разказа на Олга Токарчук. В тях нещо странно се случва с пространството. Реалността се пропуква, а човекът, под угрозата да се разпадне, се опитва да сложи съществуването си на пауза, да намери брод през лабиринтите на лишения от смисъл и фантазия брутален живот. И така прекрачва в паралелни реалности. Токарчук отваря познати врати, но те не водят ... |
|
Къщата на улица Санто Доминго в Сантяго де Чили, скрита зад трите си лимонови дървета, приветства няколко поколения от семейство Лонсоние. Пристигайки от хълмовете на Юра с лоза в единия джоб и няколко франка в другия, патриархът пуска корени там в края на XIX век... Много години по-късно кървава драма ще връхлети семейство Лонсоние. Отнесени от бурята, те ще летят заедно към съдбата си с едно-единствено наследство, мистериозната легенда за един изчезнал френски чичо... В тази ослепителна фамилна фреска, която се разгръща от двете страни на Атлантическия океан, в рамките на 100 години чак до преврата и хунтата в Чили, ... |
|
Годината е 1634 и Самюъл Пипс, най-великият детектив в света, предстои да бъде транспортиран с кораба Саардам до Амстердам, за да бъде екзекутиран за престъпление, за което никой не смее да говори. С него пътува и верният му бодигард Арент Хейс, решен да докаже, че приятелят му е невинен. Но още преди да отплават, започват да се появяват слухове за демон, известен като Стария Том. Говори се, че този демон вече е на борда на Саардам. И че корабът е прокълнат. Съществува ли наистина Старият Том или демонът е плод на въображението на някои от пътниците? Мнозина са убедени, че този кораб никога няма да стигне до ... |
|
От автора на Рудниците на цар Соломон и Тя - Хенри Райдър Хагард. Странно чернокожо джудже, което плува като видра и се бие като тигър. Смел англичанин, чийто стремеж към скъпоценни камъни го отвежда в африканските пущинаци. Отмъстителна старица, която знае, че може да ги спаси или унищожи. И една красавица, представяща се за богиня. Свързани заедно с клетви за любов и омраза, те прекосяват континент с безброй опасности, за да намерят изгубена раса с чудовищен бог и съкровище, което ще изкове съдбите им. Хенри Райдър Хагард (1856 - 1925) е британски автор на популярни приключенски романи, много от които екранизирани ... |
|
Романът Ловецът на пеперуди възкресява мита за дунавската Атлантида и нейните обитатели. Сюжетът се гради на народното поверие, че когато човек умре, на другия ден идва пеперуда, която каца на гроба и отнася душата на мъртвеца. Всяка една от пеперудите в романа е огледален образ на починалия. Истински калейдоскоп от човешки души от цялата земна география. На границата между живота и смъртта всеки от тях намира своя път към безсмъртието. Най-ценната, 88 -ата пеперуда, идва за главния герой Лазар Караиванов (Костуро)."Отдавна не бях чел толкова добре написан български роман. Историята на изчезналия вече дунавски ... |
|
Добре дошли в зората на новите мрачни векове! Книгата е посветена на последните издихания на едно болно и объркано общество. За убийството на морала. За налагането на новото нормално. За цивилизацията на упадъка и въздигането на корпоративно налаганите клишета като ценност. Не подценявайте способността на цивилизацията да се саморазрушава. Първите симптоми са срив в морала и семейството. Следва ги разпадът на нравите и подмяната на ценностите. Процесът завършва с подмяна на справедливостта. Всичко това вече го наблюдаваме. Новият световен ред идва и няма да чука на вратата ни. Той ще нахлуе неканен и нагъл и ще остане ... |