Време, когато в света надделяват омразата и насилието. В новогодишната нощ Йозеф Ердман слиза от влака в Марибор, за да изчака своя бизнес партньор. Тук е прекарал детството си, когато градът все още бил светъл и приветлив. На фона на забравените спомени от детството и сложните взаимоотношения с околните Драго Янчар преплита историите на различни прослойки от жителите на пограничния град в привидно безгрижното, но вече смутно време в навечерието на Втората световна война. Моментът на кулминацията е северното сияние, което неочаквано огрява Централна Европа на 25 януари 1938 г. като предзнаменование за наближаващ ... |
|
|
"Данила Райчева умее да разказва истории. Прави го със забележителен психологически усет и човешка топлота. Умее да пренася читателя в сътворения от нея свят, защото ситуациите, създадени от нея и героите, с които ги населява, са част от нашия живот днес, в България. Силата ѝ е в автентичността и обичта, с която описва хората и им позволява да имат свой живот в творбите ѝ. Разказите на Данила Райчева остават в духовния строй на читателя, помагат му да преодолее пропасти и го учат да лети към светлината и доброто." Здравка Евтимова "Данила Райчева, като артист на сцената, присъства във всеки ... |
|
|
Духовно израстване чрез музиката. ... "Урок по музика" е необикновен роман, разкриващ историята на начинаещ млад музикант, който не само иска музиката да е неговият живот, но и животът му да е прекрасен. А когато ученикът е готов, идва учителят. Така неочаквано пред вратата му се появява Майкъл. В равна степен музикален гений, философ и ексцентричен мъдрец, той ще поведе младия музикант на духовно пътешествие. Ще му покаже, че даровете, които музиката може да му предложи, са огледало на живота. Всяко движение, всяка фраза, всеки акорд имат свой собствен смисъл. Това, което трябва да направи, е да открие ... |
|
|
"Обинзе посети Старейшината следващата седмица, а после и по-следващата. Беше като хипнотизиран от тази неприкрита роболепност на почти богатите в присъствието на много богатите; да имаш пари явно означаваше да си изцяло погълнат от тях. Обинзе изпитваше отвращение и копнеж; съжаляваше ги, но също така и си представяше да е като тях. Един ден Старейшината изпи повече коняк от обикновено и започна да нарежда на общо основание как хората ти забиват нож в гърба, как някои пикльовци изведнъж си показват рогата и разни неблагодарни глупаци внезапно решават, че много им сече пипето. Обинзе не беше сигурен какво точно се ... |
|
|
В сборника "Изгубени вещи" по необичаен начин се разказва за наглед обичайни неща. Излезлите от употреба предмети (ютията на въглища, пишещата машина, пощенската картичка, старата книга), които мнозина са изхвърлили на боклука, крият много истории. Смесвайки автобиографичното, приказното и гротесковото, авторът ги е дарил с втори живот и те стават част от човешките биографии, участват в тях както в делнични, така и в гранични, понякога съдбоносни моменти. Уж дребни - смешни и тъжни, случайно завърнали се в паметта, историите на "изгубените вещи" и на хората от градската маргиналия се разгръщат на фона ... |
|
|
Бъди отново моя ти... както бе през май преди... Жулиен Азуле е обещаващ автор на развлекателни романи, вече получил първата си награда и договор, който му обезпечава живота за години наред. Но ненадейното заболяване на любимата му жена Елен и бързата ѝ смърт го лишават от всякакво вдъхновение и воля за живот. Подобно на Орфей, той всеки ден отива на гроба ѝ и в мъката си вярва, че някакво чудо може да я изведе от царството на мъртвите. Но дали самият той не се нуждае от извеждане на светло? Писмата, които пише до жена си в изпълнение на последната ѝ воля и които поставя в тайно шкафче в надгробния ... |
|
|
От автора на "Вещерът". ... Пригответе се за шеметно приключение, което самият Анджей Сапковски определя като най-добрата си творба. "Кулата на шутовете" съчетава най-добрите традиции на историческия роман с добре поднесени фентъзи елементи, болезнено реалистичен свят и неповторимото чувство за хумор на Сапковски, което феновете на "Вещерът" добре познават. Ако приключенията на Гералт ви липсват, не пропускайте сагата за Рейнар! "Краят на света не настъпи в Лето Господне 1420. Макар и много неща да подсказваха, че ще настъпи. Не се оправдаха мрачните пророчества на хилиастите, които ... |
|
|
В своите спомени Анна разказва за тежкия, но изпълнен с любов живот с великия руски писател Фьодор Достоевски. Достоевска споделя историята на запознанството им, подробности от всекидневния им живот, сполетелите ги нещастия и отношенията им с други литератори. Умело обрисува точен психологически портрет на мъжа си, като показва както гения му, така и всичките му слабости. Анна споделя още и моменти от създаването и публикуването на много произведения на Достоевски - "Престъпление и наказание", "Братя Карамазови" и други."Моята любов бе чисто разумна, плод на идеите. По-скоро обожание, ... |
|
|
Допълнено издание в памет на Антъни Бурдейн. За първи път с въведение от Ерик Рипер и ръкописен предговор от Антъни Бурдейн. ... Автобиографичния роман на Антъни Бурдейн съдържа непубликувани досега материали - емоционално въведение от шеф Ерик Рипер, разговор между Антъни и неговия издател както и ръкописен предговор от самия Бурдейн. Антъни Бурдейн ще раздразни апетита ви с това съблазнително забавно, на места шокиращо угощение, съставките за което е почерпил от своя 25-годишен опит в дебрите на висшата кухня. Не е забравил и някои от скритите подправки като секса и наркотиците. От първата изядена от него стрида във ... |
|
|
"For a person to write a book like this, he has to love art, passionately and selflessly, and to love, of course, the artist as well. The author possesses these qualities in full measure. But even with the love, enthusiasm, and admiration that permeate the entire book, it in no way amounts to a glorification, veneration, or canonization of Zlatyu Boyadzhiev’s image. Quite the opposite - the author has succeeded in keeping a necessary distance, allowing him the opportunity to combine an up-close and a distant view of the artist. He doesn’t carve a monument, he doesn’t paint an icon; rather, he presents a dynamic image, ... |
|
|
Иво Андрич (1892-1975) е първият южнославянски и балкански Нобелов лауреат (1961). Като участник в националноосвободителното движение "Млада Босна" той е арестуван от австро-унгарската полиция още в началото на Първата световна война и прекарва военните години в затвор, интернация и болници. И още първата му книга, лирическата проза "Екс Понто", чрез чието заглавие се идентифицира с античния изгнаник Овидий, подсказва превръщането на образа на затворника и изгнаника в основен герой на неговото творчество. Още в ранната си проза Андрич създава и художествения образ на затворника Тома Галус като свой ... |
|
|
Историята в романа се случва във време, когато в света надделяват омразата и насилието и когато съдбите на потисниците и жертвите се преплитат. По време на трагичните исторически обрати в Словения в последните месеци на Втората световна война и в годините след нея се разказват историите на хора, които са насилници, жертви или и двете. Да запазиш достойнството си и от всичко това да излезеш цял и непокварен, дали е възможно? Може ли любовта във време на война, когато и човечеството, и моралът на човешкия избор са поставени на изпитание, да оцелее? Или любовта е жертва на войната, която необратимо маркира и променя хората? ... |
