Ли Бай (познат също като Ли Бо, Ли По и Ли Табай), смятан за най-великия китайски поет на всички времена, е живял в епохата на Високия Танг период (713-756 г.), когато Танг Династията достига своя зенит. Това е златната ера на китайската поезия, произвела двамата най-големи поети: Ли Бай и Ду Фу. Ли Бай е известен с екстравагантно въображение и поразителна таоистка образност в поезията си, както и с голямата си любов към алкохола. Като Ду Фу той прекарва голяма част от времето си в пътуване, въпреки че в неговия случай то е защото богатството му го позволява, а не защото бедността го принуждава. Роден е през 701 г. в ... |
|
Сборникът "Човекът в измеренията на времето" е опит да се популяризира изследователската, критическата и журналистическа дейност на Евелина Тодорова, като в него са включени най-ценните и интересни студии, статии и рецензии, както и интервюта с известни личности. Тази книга е интересно четиво както за преподаватели и студенти, така и за широката читателска публика, опит да се възстанови позабравеният жанр литературна критика, както и да се направи мост между българската литературна традиция и европейската. ... |
|
"Обичам те с дрехата си, която те докосва и с думите, които трудно намирам, обичам те с целия свят - защото си в него, с малкото си пръстче те обичам. Обичам те по навик - и като начеващо чудо, обичам те унизително, обичам те тържествуващо... Как още да ти го обясня? - Все едно, че пиша върху водата..." Станка Пенчева ... |
|
Книга от жанра "Съвременна романтика", част от поредицата "Книги за любов. Без предразсъдъци" на издателство "Егмонт". Книгата е продължение на романа "След падането". ... В живота им често са срещали трудности, но с всяко ново изпитание страстта им ставаше все по-силна. Сега обаче нещата са на път да се променят безвъзвратно... След като шокираща истина за семействата им излиза наяве, е пределно ясно, че двамата не са много различни един от друг. Теса вече не е милото, обикновено, добро момиче, което беше преди да го срещне. А Хардин не е жестокото, темпераментно момче, което я ... |
|
Превратностите на живота са странно нещо... В "Първата нощ" продължава историята на астрофизика и археоложката антрополог в търсене на истината как е започнало всичко и защо един пандантив проектира част от картата на небосвода, но не на каква да е, а на тази, в която звездите били представени така, както са се намирали над Земята преди четиристотин милиона години. В края на "Първият ден" останаха доста въпросителни, но Марк Леви добавя и нови, за да заплете още повече интригата около това откритие и значението му за човечеството. Ще успеят ли героите от романа, а с тях и читателите да се доберат до ... |
|
След невероятния успех на световния бестселър "Хипнотизаторът", Ларш Кеплер се завръща със следващата смразяваща кръвта история с главен герой детектив Юна Лина. В една лятна нощ на изоставена яхта в стокхолмския архипелаг полицията открива труп на млада жена. Белите ѝ дробове са пълни със солена вода и разследващите са сигурни, че тя се е удавила. Защо обаче няма следи от морска вода по тялото ѝ и по дрехите ѝ? На следващия ден мъж умира в апартамента си в Стокхолм, обесен на лампата. Всички улики сочат самоубийство, но таванът в стаята е прекалено висок, а в нея няма никаква мебел, която ... |
|
От безплодните италиански ферми до тесните нюйоркски квартири - никоя имигрантска фамилия не се бори по-яростно за оцеляването си от Анджелуци-Корбо. Начело застава Лучия Санта - съпруга, вдовица и майка на две семейства. Нейната желязна воля ги превежда през Депресията и първите години на войната. Но не може да предотврати сблъсъка между американските и италианските ценности. Нито насилието и кръвопролитието, които неминуемо ще ги последват. Посветен на майката на Пузо, "Щастливият странник" изстрелва през 1965 г. автора в голямата литература, като става основа за следващия му роман, донесъл му световна слава - ... |
|
Андрей Андреев е роден на 17 януари 1943 г. в село Раковица, Видинска област. Завършил е Литературния институт "Максим Горки" в Москва. работил е като библиотекар в родното си село, в Окръжен исторически музей - крепостта "Баба Вида" - Видин, секретар на КДК и Дружеството на писателите - Видин, зав. отдел "Литературно наследство" в списание "Факел" и зав. отдел "Литература" в сп. "Отечество". Бил е главен секретар на Съюза на българските писатели. Сега работи в издателство "Захарий Стоянов", редактор на списание "Везни". Автор на дванайсет ... |
|
"Антологията е първи опит да се представи по-широко пред българския читател все още малко познатата поезия на Черна Африка. Като всеки първи опит, в нея неизбежно ще има и пропуски - някои поети не са застъпени достатъчно пълно, а други въобще отсъстват. Твърде оскъдни са биографичните данни за редица автори. Иска ни се да вярваме все пак, че антологията ще предизвика интерес сред многобройните любители на поезията у нас и ще потвърди думите на южноафриканския поет Ричард Райв."Николай Попов "Няма мелодии черни, мелодии бели, има само музика. И когато запеем, музика ще екне там, където свършва дъгата." ... |
|
"Пътуващ музикант тръбата си целува, един и същ мотив безсмислено звъни... Не теб обича той, защо се развълнува. Ела ме прегърни, ела ме прегърни! Той вече трети ден в хотелчето скучае, на грубото легло присяда час по час и като чайник стар, когато кипва чая, с тръба въздиша той, а те обичам аз..." Булат Окуджава Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
С това издание издателство "Жанет - 45" представя творчеството на Калин Донков. Първият том представя неговата поезия. Жест Да не повярваш, че още съм на света! Въжето на случая не отбегнах ли аз с тежестта си? Не мен ли любовна експлозия грозно разкъса? Не мойто ли бедно сърце като кос нажален отлетя? Из книгата ... |
|
Капризните коне Покрай пропастта дълбока, по ръба на стръмнината своите коне с нагайка аз подканяща налагам!... Задушавам се и пия вятър, гълтайки мъглата... И дочувам, и дочувам с гибелен възторг: пропадам! Успокойте се, коне! Защо се вслушвате на камшиците в гъвкавостта. Придирчиви сте, коне, като вихрушки сте... Ще ме стигне смъртта, недопял песента. Ще допея куплета, ще ви напоя - нека само за миг на ръба постоя... ... |