"Темата за смъртта безспорно е постоянната и най-многостранна тема на всяко човешко общество, епоха, на всяко човешко поколение и сърце. От древност до днес тя е може би дори най-съдбоносният въпрос, който занимава всяка изучаваща човека наука и философия. В религиите тя е основно занимание. Огледана е от всички страни, за нея вече е казано всичко, което е могло да бъде казано и помислено. Освен най-дълбокото и най-съкровеното - онова, което задължително трябва да бъде преживяно лично от всеки един от нас, реалните хора на своето време - пишещите и четящите написаното, които един ден ще бъдем в гроба и отвъд. Именно ... |
|
Сред днешните православни християни се шири с успех тежкият грях на осъждането. Някои превратно го смятат за невинна от гледище на духовния живот проява, други го мислят за нещо полезно, а трети - за нещо дори добродетелно. Той е успял да си спечели много привърженици, защото прилича на добродетел. Често дори си поставя маската на ревност по доброто, истината, любовта. Поради това повечето хора със спокойна съвест го вършат. А всъщност той има крайно гибелни последици. Упорстването в него осуетява спасението на душата. Св. Йоан Лествичник казва: "Както огънят е противоположен на водата, тъй и желаещият да води ... |
|
Книгата представлява обширно тълкование на молитвата на св. Ефрем Сирин, която така често чуваме по време на богослуженията през Великия пост: Господи и Владико на моя живот! Не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие! Но дай на мене, Твоя роб, дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов! О, Господи Царю, дай ми да виждам своите прегрешения и да не осъждам брата си! Защото си благословен во веки веков. Амин! Архимандрит Серафим подробно разглежда споменатите в тази молитва грехове, от които се молим Бог да ни избави. Той ни посочва и начините за борба с пораждащите ги страсти, а сетне, като ... |
|
Книгата изобилства с ценни наставления върху молитвата, трудолюбиво събрани от светоотеческите творения. С присъщата си скромност архимандрит Серафим предоставя на св. отци честта да бъдат учители, а сам с радост се нарежда в редицата на техните ученици. Но в назидателните разсъждения на автора и в ярките примери, които той съумява да предаде леко и достъпно, не остава скрит и собственият му богат духовен опит. Книгата е незаменимо ръководство за всеки православен християнин, търсещ живата връзка с Бога чрез молитвено общение с Него. ... |
|
Или за църковната независимост на Охридско-българското свещеноначалие. Препис на новобългарски - Николай Иванов Колев. ... Предлаганата книга за независимостта и самостоятелността на Охридско-българското свещеноначалие бе написана през 1851 година, когато още никой не мислеше за такова нещо, а след това беше напечатана от Българската Цариградска книжарница през 1851 - 1861 г. Сега отново, според времето и обстоятелствата, тази книга беше обновена и напечатана от същия съчинител, който моли учените сънародници и чужденци, ако намерят в нея грешки или недостатъчни доказателства, то грешките да поправят, а за ... |
|
В днешния груб век на материална култура, когато всички са се надъхали с омраза към всички, когато светът се огъва под напъна на собствените си развихрени страсти, има ли смисъл да се говори за гордостта и смирението? Има ли кой да слуша? Има ли кой да разбира? Не са ли словата на евангелската премъдрост в пълен разрез със светските разбирания? Гордостта се цени днес от модерното човечество като най-силен импулс за личния прогрес и националния възход. Човек без самолюбие, общество без съзнание за чест и достойнство и народ без национална гордост се смятат за осъдени на потъпкване и изчезване. При такава настроеност кой ще ... |
|
Един от най-парливите въпроси е въпросът за страданията. Мнозина се питат: Защо ни е създал Бог да страдаме на тоя свят от разни болести, скърби, нещастия, неприятности и несполуки, от страсти вътре в нас, от лоши люде вън от нас, от завистта на близки, от злобата на врагове? За ония, които не вярват в Бога, този свят е безнадеждна долина на скърбите; животът за тях е тъжна симфония от вопли и плачове. Някои дори в отчаянието си казват, че няма друг ад зад гроба, че адът е тук на земята. Тъй земните скърби, неозарени от надеждите на небесното Откровение водят към пълен песимизъм. И най-страшното в такива случаи е, че ... |
|
Архимандрит Серафим с много топло чувство съставя най-подробното българско жизнеописание на своя небесен покровител, светеца от по-близки нам времена - преподобни Серафим Саровски (1754 - 1833). Десетилетия наред книгата е една от най-любимите и четени сред православните християни в България. Тя е претърпяла няколко издания и в не едно сърце е запалила горещо желание да тръгне след Христа. Настоящото издание е снабдено с богат снимков и илюстратитвен материал."Радост моя, моля те, придобий мирен дух, и тогава хиляди души ще се спасят около тебе! Устрой в душата си мир, тъй че да не огорчаваш никого и да не се ... |
|
Охридският миней се съхранява в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" под № 122. Той е забележителен български ръкопис от 1435 г., който съдържа информация за богослужението в България от X до XV в. Втората част е за месеците януари - август. В нея са запазени редица старобългарски оригинални произведения: "Служба за св. Алексий Човек Божи" от Климент Охридски, "Служба за св. Еразъм Охридски", "Служба за св. Вит, Модест и Крискенция", "Служба за св. Климент Охридски", "Общи служби от Климент Охридски". Книгата съдържа изследване на състава на службите, ... |
|
Изследванията върху живота и делото на Димитър Хоматиан ни отвеждат и към богатото книжовно наследство, създадено по негово време в пределите на Охридската архиепископия и преди всичко в архиепископската канцелария. За нас еднакво интересни и ценни както агиографските творби, излезли изпод перото на охридския книжовник - "Краткото житие на Св. Климент Охридски" и два канона за неговата гръцка служба, така и документите, отразяващи дейността на Охридското синодално съдилище. Те са превърнати в образец за правно ограмотяване и практическо ръководство за прилагане на византийското светско и църковно право за ... |
|
"Можеш да изнесеш Библията от църквата. Можеш да изнесеш учение. Но не можеш да изнесеш чашата Христова. И затова не може да има self-made-Church, самопроизвела се църква, която ентусиасти изграждат от историческата и онтологическата пустота. "Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб. (1 Кор. 10:17)"И така, наистина ли Православието е по-лошо от протестанството? Наистина ли Православието се крепи само на инерцията на традицията и само не осъзнава живота си и практиката си? Наистина ли православните (както казват протестантите) само целуват Евангелието, а не го ... |
|
Това е първата монография за един от най-великите и най-недооценените българи. Неговият безпримерен подвиг в XVI - XVII век поражда Дълбокото Възраждане на България и я спасява от исторически провал. Вълнуващото изследване на действия / бездействия, подкрепено с архивни документи, разкрива как през 30-те и 40-те години на XX век българския елит се бори за преоткриването на св. Пимен - но се проваля поради секуларизма си. Така изследването на Равноапостола се превръща в ключ към самоосмислянето на българството. ... |