Томас Гудуин е роден през 1600 година в Ролесби, Норфолк. Израства като религиозен човек, тъй като по онова време Норфолк е бил повлиян от пуританството. Когато отива да учи в Кеймбридж обаче, неговите амбиции са били (както той сам признава след време) да бъде познат като ерудиран проповедник и основното му желание е било да получава адмирации за това. На погребение през 1620 година чува проповед, която го води до дълбоко духовно себеизпитване - има ли истинска благодат в сърцето му. Успява да се избави от тези мисли чак когато осъзнава, че сърцето му трябва да почива само в Христос, без да се доверява на нищо, което ... |
|
|
Това е една противоречива книга, създадена, за да покаже между другото, че доктрината за всеобщото изкупление няма библейска основа и е разрушителна за благовестието. Затова е много вероятно тази книга да не се хареса на много хора. На тези, които не виждат нуждата от доктринална чистота и нямат време за богословски дебати, които разясняват различията между така наречените евангелисти, публикуването на тази книга няма да се хареса. Очакванията с публикуването на тази книга са, че тя ще намери читатели с по-отворено отношение. Днес има доказателства от възраждането на интереса към библейското богословие, готовност да се ... |
|
|
Книжката съдържа 12 кратки есета за приятелството което Бог предлага на човека, за нашия отговор на тази покана, за неговото писмо към хората, жертвата му на кръста и значението, което има тя за живота ни. За надеждата и новия, вечен живот роден от това приятелство."Когато залюбиш някого, искаш да си близък с него, нали? Много близък. Да го познаваш все по-добре, да споделяш с него живота си. Да правиш неща, които са добри за твоя приятел, които му харесват, а не го разочароват. Това всъщност означава да пазим Словото на Христос. А като знаем, че той е изтърпял заради нас страшни мъки на кръста, това никак няма да ни ... |
|
|
"Едно голямо зло в живота е злобата и враждата между хората. Тя разваля братските човешки отношения и прави и от приятелите врагове. Попитали ли: "Защо тия съседи не си говорят?", чувате: "Скарали се!" Попитате ли: "Защо тия приятели не се поздравяват?", отговарят ви: "скарали се! Попитате ли: "Защо тия роднини не се посещават?", следва пак същия отговор: "скарали се!" Познавате две добри семейства. И едните, и другите поотделно са много мили люде. Но помежду си не щат ни да се видят, ни да се чуят. Бесът на враждата е влязъл помежду им и не им дава да се помирят ... |
|
|
Сред днешните православни християни се шири с успех тежкият грях на осъждането. Някои превратно го смятат за невинна от гледище на духовния живот проява, други го мислят за нещо полезно, а трети - за нещо дори добродетелно. Той е успял да си спечели много привърженици, защото прилича на добродетел. Често дори си поставя маската на ревност по доброто, истината, любовта. Поради това повечето хора със спокойна съвест го вършат. А всъщност той има крайно гибелни последици. Упорстването в него осуетява спасението на душата. Св. Йоан Лествичник казва: "Както огънят е противоположен на водата, тъй и желаещият да води ... |
|
|
Книгата представлява обширно тълкование на молитвата на св. Ефрем Сирин, която така често чуваме по време на богослуженията през Великия пост: Господи и Владико на моя живот! Не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие! Но дай на мене, Твоя роб, дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов! О, Господи Царю, дай ми да виждам своите прегрешения и да не осъждам брата си! Защото си благословен во веки веков. Амин! Архимандрит Серафим подробно разглежда споменатите в тази молитва грехове, от които се молим Бог да ни избави. Той ни посочва и начините за борба с пораждащите ги страсти, а сетне, като ... |
|
|
Книгата изобилства с ценни наставления върху молитвата, трудолюбиво събрани от светоотеческите творения. С присъщата си скромност архимандрит Серафим предоставя на св. отци честта да бъдат учители, а сам с радост се нарежда в редицата на техните ученици. Но в назидателните разсъждения на автора и в ярките примери, които той съумява да предаде леко и достъпно, не остава скрит и собственият му богат духовен опит. Книгата е незаменимо ръководство за всеки православен християнин, търсещ живата връзка с Бога чрез молитвено общение с Него. ... |
|
|
"Без излишни слова Господнята молитва ни учи да просим от Небето само онова, което е необходимо и полезно, а не неща излишни за тукашния ни живот и вредни за спасението ни. С всяка своя просба тя ни издига от тинята на греховете към Божествената святост. Всяка нейна дума е бездна от мъдрост. Тя е неподражаем молитвен бисер. Дълг на всеки християнин е да я знае наизуст и да разбира правилно съдържанието ѝ. Вниквайки в него, той ще се научи както на правилна вяра в Бога, така и на правилна нравственост по отношение на ближните и на себе си. С помощта на Всевишния ние ще се опитаме да изясним Господнята молитва по ... |
|
|
Един от най-парливите въпроси е въпросът за страданията. Мнозина се питат: Защо ни е създал Бог да страдаме на тоя свят от разни болести, скърби, нещастия, неприятности и несполуки, от страсти вътре в нас, от лоши люде вън от нас, от завистта на близки, от злобата на врагове? За ония, които не вярват в Бога, този свят е безнадеждна долина на скърбите; животът за тях е тъжна симфония от вопли и плачове. Някои дори в отчаянието си казват, че няма друг ад зад гроба, че адът е тук на земята. Тъй земните скърби, неозарени от надеждите на небесното Откровение водят към пълен песимизъм. И най-страшното в такива случаи е, че ... |
|
|
"Остават само делата на любовта" е шестата книга на изтъкнатия сръбски психиатър и християнски мислител Владета Йеротич, която излиза на български език от издателство "Омофор". Как се възприема в християнска перспектива констатацията, че човешкото същество "обича първо и най-много себе си"? Каква е разликата между разкаяние и покаяние? Каква е същността на радостната скръб на православните? Къде са границите на християнската търпимост? Сборникът включва тридесет статии, обособени в три тематични раздела, но обединени под общ надслов. "Спрях се на заглавието "Остават само делата ... |
|
|
Охридският миней се съхранява в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" под № 122. Той е забележителен български ръкопис от 1435 г., който съдържа информация за богослужението в България от X до XV в. Втората част е за месеците януари - август. В нея са запазени редица старобългарски оригинални произведения: "Служба за св. Алексий Човек Божи" от Климент Охридски, "Служба за св. Еразъм Охридски", "Служба за св. Вит, Модест и Крискенция", "Служба за св. Климент Охридски", "Общи служби от Климент Охридски". Книгата съдържа изследване на състава на службите, ... |
|
|
"Можеш да изнесеш Библията от църквата. Можеш да изнесеш учение. Но не можеш да изнесеш чашата Христова. И затова не може да има self-made-Church, самопроизвела се църква, която ентусиасти изграждат от историческата и онтологическата пустота. "Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб. (1 Кор. 10:17)"И така, наистина ли Православието е по-лошо от протестанството? Наистина ли Православието се крепи само на инерцията на традицията и само не осъзнава живота си и практиката си? Наистина ли православните (както казват протестантите) само целуват Евангелието, а не го ... |
