Красивата и независима Вирсавия Евърдийн наследява богато имение и решава да го управлява сама. Тя отхвърля предложението за брак от предания и скромен овчар Габриел Оук, защото не го обича. В същото време фриволното ѝ и лекомислено флиртуване с богатия и уважаван съсед - господин Болдуд, отприщва дълбоки чувства в затворения мъж и той буквално е обсебен от нея. Но и двамата ухажори скоро са засенчени от пристигането на сержант Франк Трой - опасен прелъстител, в когото младата жена се влюбва. Съдбите на четиримата се преплитат и Вирсавия разбира, че действията, продиктувани от прищевките на непостоянното сърце, ... |
|
Ще успее ли една напориста репортерка да сложи край на ужаса в едно подредено предградие? Седемнайсетгодишната Хейли е типичното добро момиче, гордостта на семейството, капитан на училищния отбор по лакрос, отличничка, която след една година ще започне университетското си образование. Затова, когато майка ѝ се събужда една сутрин и разбира, че Хейли не се е прибрала вечерта и три месеца отлитат без никакви новини от изчезналото момиче, целият град разбира, че се е случило нещо ужасяващо. Уенди Тайнс е репортер, поставила си като задача разобличаването на сексуални насилници чрез широкото им отразяване по ... |
|
Някои хора имат лоши спомени от детството си. Тя имаше кошмари... Срамежливата Айрини и своенравната Памела са близки приятелки в гимназията. Приятелството им приключва внезапно в нощта, когато Айрини открива у дома телата на мъртвите си родители. Случаят е разрешен набързо: убийство от ревност, последвано от самоубийство. За да избяга от спомените си, Айрини напуска града. Години по-късно тя вече е известна репортерка, започнала нов живот далеч от болезненото минало. Ала тайнствено писмо от Памела, намекващо за неизяснени обстоятелства около смъртта на родителите ѝ, я връща обратно. Младата жена е готова на ... |
|
Сервантес избира пародията като най-сигурно средство. Чрез пародийното, а не чрез безпощадна и рязка критика той замисля да спечели читателя. Той предпочита леката ирония пред острата сатира, насмешката, пък дори и усмивката, пред строго изопнатите черти на сарказма. Той възнамерява да лекува опиянените от рицарския роман като алкохолици чрез постепенно намалявани дози алкохол и чрез майсторски всадена растяща погнуса. В рамките на пародията той избира сухия и костелив петдесетгодишен идалго, качва го на мършава кранта и го въоръжава със стари и ръждясали доспехи. Несъответната физика, странната възраст и анахроничното ... |