Кориците са с мотиви по екранизация на книгата. ... Никога не съм се влюбвала и никога не съм обичала много, страстно, лудо, до смърт. Сърцето ми никога не е плакало, разкъсано от любовна мъка... не съм плакала за мъж... не съм мислела, че ще умра след раздяла. Никога не съм срещала любовта, онази, спираща дъха ти, разтуптяваща сетивата ти, замъгляваща мозъка ти, любовта, пред която си готов да паднеш на колене и да виеш от болка, защото знаеш, че я губиш... никога не съм обичала никой друг, освен хероина... любовта на живота ми. "Мислиш си, драги читателю, че държиш в ръцете си книга. Да, вярно, книга е, но не само: ... |
|
|
Осмо издание. ... Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през през 70 -те и 80 -те, от старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва - постапокалиптичен ... |
|
|
"Иска ми се всичко това изобщо да не се беше случвало. Понякога обаче благодаря на Бог, че се случи." Гарард Конли ... Под натиска на своите родители - баптистки проповедник и домакиня - деветнайсетгодишният студент Гарард Конли бива принуден да се включи в програмата "Любов в действие" на подкрепяната от църквата конверсионна ексгей терапия, която претендира, че "лекува" хомосексуалността. В противен случай той ще изгуби семейството, приятелите си и Бог, към когото отправя молитви всеки ден от съзнателния си живот. Великолепно написана и шокираща, дебютната книга на Конли проследява ... |
|
|
Една интригуваща и мистична история, която ще ви накара да повярвате в чудеса! Вече никога и нищо няма да бъде същото... Един прекрасен, наглед съвсем обикновен четвъртък преобръща живота на една млада жена. В столичен квартал, който все още няма история, Ая намира отдавна изгубената си сестра... само за да изчезне отново. За да запълни пропастта между тях и да наваксат двайсет и петте години раздяла, тя ѝ оставя дневниците, които е водила от дете. Прочитайки написаното, сестра ѝ решава да разкаже нейната историята - понякога тъжна и трогателна, понякога смешна. Но истинска. Историята на Ая. Яна Станкова е ... |
|
|
"Не чувам нищо Камък ли каза? Облак? Кедър? Кит? Или изгубена пчела над океана заета да събира сол от месоядните цветчета на очите ти? Гледам те: такъв: с огромни зъби на баща Когато изговаряш думите ти сякаш ме изяждаш но не чувам нищо Само нулево пищене И - последно: Кит ли каза? Сигурно е камък защото не познавам друго което да тежи така и да не мърда." Васил Балев Васил Балев е автор на стихосбирките "Злак", спечелила наградата "Иван Николов" за млад автор през 2011-а, както и "Стихотворения", която също бе удостоена със статуетка "Иван Николов' през 2014-а. ... |
|
|
Превод от руски: Петрана Пасева. ... "Литературата е труд", "Краткостта е сестра на таланта", "Сюжетът трябва да бъде нов, а фабула може и да няма", "Езикът трябва да бъде прост и изящен" - тези крилати фрази на Антон Павлович Чехов (1860-1904) не са цитати от "Три сестри", "Вишнева градина" или "Иванов", не са извадени и от някой от многобройните му разкази. Те са част от огромната му кореспонденция. Как трябва да се живее? - ето въпроса, в който е целият Чехов. С узряването му като художник обаче този въпрос все повече се обвързва с другия - как ... |
|
|
Еди Румян е роден през 1978 година. Възпитаник е на НФСГ, а по-късно завършва магистратура в Стопанския факултет на Технически Университет - София. Има публикации в списанията КРЪГ и GRANTA. Негови разкази са участвали в литературни формати като Писатели - безкниги, Пощенска Кутия за приказки и други. През 2018 г. разказът Баница с локум е отличен със специалната награда на почетното жури на конкурса Агоп Мелконян. "Сборникът на Еди Румян ни среща с радостта от хубавите истории. Това е книга за съвпаденията и разминаванията, за това, което ни разсмива, и това, което ни засяда в гърлото, за обикновените разговори и ... |
|
|
През 1942 година Лали Соколов е на 24 години. Живее в Братислава, има добра работа, приятели, хубав живот; говори добре няколко езика и е любимец на жените. Властите по това време искат от всяко еврейско семейство да изпрати момче над осемнайсет години да работи за немците и той решава да го направи, за да спаси близките си. Така се оказва доброволно депортиран в Аушвиц-Биркенау. Там му е възложено да татуира върху ръцете на останалите лагерници номерата, с които са обозначени. Един ден на опашката пред него се нарежда уплашено момиче. За Лали това е любов от пръв поглед и той се заклева не само, че ще оцелее, а и че ще ... |
|
|
Периферни тела е номиниран за наградите Локус и Джон Кембъл научнофантастичен трилър, който ни показва две различни бъдеща - едно по-близко и едно по-далечно, свързани от необичайно престъпление. Флин Фишър живее в провинциална Америка от близкото бъдеще и си изкарва хляба със сглобяване на продукти в 3D печатница. Един ден брат ѝ Бъртън, който работи като охрана в игрови прототип - виртуален свят, който смътно прилича на Лондон - я моли да поеме смяната му. Работата е съвсем проста - от Флин се иска да пилотира квадрикоптер около високите етажи на една сграда и да гони от тях летящи "папараци". Когато ... |
|
|
Або е от поколението, родено след 1990 г., което "живее" свободата и открива светове. Неговият герой търси себе си, пътува по непознати места, среща нови и различни хора от цял свят. Откровено споделя откритията си, опита за преодоляване на прегради и изкачване на върхове, пленяващо разказва за увлеченията и любовта. Усещането за свобода в този роман е вълнуващ повод за връщане. "Имал съм късмета да живея на четири континента и да обиколя над 40 държави, преди да стана на 27 години. Живял съм в Пекин, Арекипа, Финикс, Манчестър, Лондон, Самоков, София - в разбъркан ред. Обичам да се запознавам с нови ... |
|
|
Някои от тези разкази отдавна са станали част от собствената ни история, минали са граници, превърнали са се във филми. Сред тях са Сляпата Вайша, Обащиняване, Кристин, която маха от влака, Белите гащи на историята, Коледната душа на едно прасе, Закъснелият дар, Да търсиш Карла в Лисабон, Божури и незабравки, И всичко стана луна.... Първата история е писана преди 25 години, последната - миналата Коледа. Истории с предчувствие за чудо, както казва Гаустин - за любов и разминавания, за влакове и гари, за последните 8 минути и 19 секунди на Земята, защо е важно да търсиш и да не намираш една жена. И как в някои разминавания ... |
|
|
"Леа бръкна в чантата си и извади една книга. На корицата имаше пречупен кръст и с големи червени букви бе изписано Моята борба. От Адолф Крюге. "Фюрерът лично ме изпрати до вратата, стисна ми ръката и ме погледна изпитателно в очите. Никога няма да забравя думите, с които той ме изпрати: – Другарю Крюге, Германия вярва във вас и разчита на вашата сила, смелост и себеотрицание. Вие ще ръководите първата от дванайсет подобни експедиции. Германският народ не само ще управлява, но и ще владее тази планета. Гордите арийци ще се заселят в тундрата, в тайгата, ще покорят високите върхове на Хималаите, джунглите на ... |
