Повече от 18 века след смъртта на римския император и стоически философ Марк Аврелий неговите записки, написани не за да бъдат четени от други, продължават да оказват огромно влияние върху читатели по целия свят. "Към себе си" не е тежък и абстрактен философски текст. Това е практически наръчник, това са размислите на жив човек - изпълнен с противоречия, търсещ истината, повлиян от своето време. Тази книга, превърнала се в един от най-влиятелните текстове от древния свят, може да се чете и днес като полезен помощник за търсещите начин да живеят и да бъдат полезни в трудни времена. Как да бъдем господари на ... |
|
"Ако човек е презрял робството, той е свободен и сред цяла тълпа господари. Колкото хора, толкова и пороци. Никой не е в състояние да навреди на мъдрия - нему и да помогне никой не може. Няма робство по-позорно от доброволното. Всички сме в един и същ затвор. Лошото се познава по тълпата около него. Велико благо е да има отворени за теб сърца. Никой не обича отечеството си защото е велико, а защото е негово." Из книгата Луций Аней Сенека (4 пр. Хр. - 65 сл. Хр.) е римски философ, писател и политик, квестор, после сенатор и консул, наставник на Нерон, по чиято заповед слага край на живота си. ... |
|
Карл Раймунд Попър (1902 - 1994) е австрийско-британски философ и общественик. Смятан за един от най-влиятелните философи на науката и виден представител на либерализма на XX век. Писал е също много за обществената и политическата философия. Еднакво известен с отричането на емпирично-индуктивисткото обяснение на научния метод чрез издигане на емпиричната фалсифицируемост до критерий за разграничаване на научната теория от не-науката и с енергичната си защита на либералната демокрация и принципите на социалната критика. Според него Отворените общества не поддържат един-единствен възглед за истина, а по-скоро се опитват ... |
|
Има книги, които човек спокойно може да зачете или дори да прелиства в някой час от деня на терасата на кафене. Или да вземе на път. Такива са Разговорите за щастието на френския философ Ален (1868 - 1951), все още немного познат на българския читател, който вероятно би бил заинтригуван още от първите страници. Защото нещо отдавна написано ще му говори лично, тук и сега, като събеседник на отсрещния стол, който с ведра усмивка пита: "Как сте? Искате ли да се разговорим?" Разговорите за щастието е тринадесетата книжка от Университетската философска поредица. Удобна случайност, биха казали някои, да се срещнем с ... |
|
За какво е човешкият живот? Какво означава да си истински човек? Предопределен ли съм от условията при моето раждане, или мога да ги променя? Как разбирам и се справям с надеждите, страховете и тревогите, които оформят живота ми? Това са екзистенциални въпроси. Те не изискват цялостно обяснение за природата на реалността. Нито пък може да им се отговори с научни понятия. Те започват с основния факт, че хората живеят в релация със света около тях. Хората имат проекти, които искат да осъществят; техните избори са основани на надежди за бъдещето. Все пак животът е краен и ние се изправяме пред неизбежната смърт. И какво, ... |
|
Немската класическа философия - тръгнала през 1517 г. от 95 Тези на Лутер и превода на Библията на народен език, селските въстания и стремежа към имуществена общност - е незаобиколимата идейна част на световно-историческите промени. С примери от биографиите, сравнения и обяснения на основните понятия и разностранното влияние на мислители като Лайбниц, Бьоме, Волф, Кант, Шилер, Фихте, Шелинг, Хегел, Фойербах и техни последователи и критици, тази философия се представя за пръв път у нас в пълния си облик, онагледен и с преводи на части от най-въздействащите произведения. Това представяне се опитва да излекува хроничната ... |
|
"Историята на Фауст често се нарича трагическа. Драмата на Марлоу е озаглавена точно така: "Трагическата история на живота и смъртта на доктор Фауст". Но ако вземем предвид изискванията на Аристотел, които присъстват и в съвременното усещане за трагично, произведението на Марлоу не е трагедия, а поучителна история за греховния живот и заслужената вечна смърт на един порочен човек. Но това не е трагично - нито Аристотел би мислил така, нито ние. Трагизъм има тогава, когато някой не лош, а по-скоро даровит и енергичен човек пострада заради някакво сериозно заблуждение; както пострадва Креон в Антигона ... |
|
Книгата съдържа превода на Аристотеловия трактат За небето - основополагащото космологично съчинение, което в продължение на почти две хилядолетия е определяло в голяма степен представите на повечето антични и средновековни философи за строежа на космоса. Той е обединен в едно книжно тяло с Епиномис - може би последния Платонов диалог. За авторството на този диалог се спори, като авторът му се търси сред членовете на Академията - някои от студентите на Платон, които са били там в последните две десетилетия на живота му. Този диалог може да осветли неясни страни на интелектуалните спорове в Академията и да подпомогне ... |
|
Целебралният сортинг след края на естествения отбор. От тази книга ще разберете защо човешкият мозък вече не се развива чрез естествен отбор, а чрез негативен изкуствен подбор. Огледайте се наоколо: децата все по-малко умеят да смятат, все по-малко и по-трудно четат. Все повече процъфтява старият (възникнал още в маймунските времена на австралопитеците) стремеж към имитации и създаване на илюзии. Това констатира днес с трезва горчивина професорът палеоневробиолог, доктор на биологичните науки, учен еволюционист, завеждащ лабораторията по развитие на нервната система към Института по морфология на човека при Руската ... |
|
"Никое въведение не въвежда във философията: тя винаги е в нас като размишление за въпроси, отговори и всеобщи отношения със света дори тогава, когато е малък. Качествено той не се различава от големия, тъй като винаги е изпълнен с различни неща, към които е насочен стремежът за разбиране и единство. Този стремеж разкрива всеобщността в особености, чието представяне налага и систематичност, и рапсодичност в описанието и обяснението на класически и съвременни схващания за философията с основните ѝ теми и понятия, връзката им с езика, науката, религията, културата, идеологиите, общественото устройство, или ... |
|
За духа на законите е книгата, на която Монтескьо посвещава живота си. Работи върху нея близо двайсет години, преди да я публикува анонимно през 1748 година и да я превърне в един от великите шедьоври на Просвещението. Заради сложната ѝ структура и многопосочните ѝ послания е сравнявана с грандиозна мозайка или старинна бродерия. За духа на законите е трактат по политическа философия, колосален труд по история на правото и източник на вдъхновение за модерната социология и антропология. Основните теми на Монтескьо засягат формите на държавно управление и техните принципи, разделението на властите като ... |
|
За духа на законите е книгата, на която Монтескьо посвещава живота си. Работи върху нея близо двайсет години, преди да я публикува анонимно през 1748 г. и да я превърне в един от великите шедьоври на Просвещението. Заради сложната ѝ структура и многопосочните ѝ послания е сравнявана с грандиозна мозайка или старинна бродерия. За духа на законите е трактат по политическа философия, колосален труд по история на правото и източник на вдъхновение за модерната социология и антропология. Основните теми на Монтескьо засягат формите на държавно управление и техните принципи, разделението на властите като основен ... |