Роман в 21 разказа."Коя е Йожи? Сърдито момиченце, фея и трапер, детектив, тийнейджърка, майка, баба, внучка от бъдещето... От история в история Йожи ни води през езиците и световете от късния соц на 70 -те през шемета на 90 -те до надвисващото антиутопично бъдеще, чиито катастрофи вече ни поглъщат, докато зяпаме в смартфоните си. Голямата тема на Надежда Радулова е разомагьосването на света и езика, инерцията на нещото, наречено живот, и как да продължаваме да го живеем с широко отворени очи, без да предаваме детето в нас и до нас." Биляна Курташева "В Тук живее Йожи историите са споени една за ... |
|
|
Време ли нямаме? Или си мислим, че имаме безкрайно много? Неизбежна ли е самотата в чакалнята? Или точно там, където животът е поставен на изпитание, се пробужда човечността? Можем ли да изпитваме радост, когато скръбта ни залива? Как да трансформираме тъмнината на болката в искра жизнерадост? Как да срещнем страха, за да намерим смелост да продължим? Кое е трънчето в душата ни, което ни разболява? Има ли билети за Рая? Чакалнята е роман за схватката с болестта, за обезсилената надежда, че има утре, но и за радостта от негаснещата искра на живота и мисълта, че всичко ще бъде наред. Тази книга е едно много лично сбогуване. ... |
|
|
Една любов, по-силна от смъртта... Мургавият Хийтклиф е подхвърлено дете, което намира подслон в йоркширското имение Брулени хълмове. Господарят на имението отглежда момчето редом с другите си деца - Хиндли и Катрин. След смъртта му обаче за Хийтклиф настъпват тежки дни. Хиндли го тормози и унижава, но с Катрин са неразделни и близостта им скоро прераства във всепомитаща любов. Девойката е принудена да избира между първичния и необуздан Хийтклиф и нежния и образован благородник Едгар Линтън. Въпреки че обича Хийтклиф с цялото си сърце, тя взема съдбоносното решение да отговори на очакванията на обществото. И се омъжва ... |
|
|
"Колкото и да е вездесъщо злото, винаги има светлина."Това е книга за горчивия и смешен свят на хора, които живеят, без да забелязват времето. На хора, които не се страхуват да летят и знаят да откриват и в трагичното нещо забавно. На хора, които, и да изгубят вяра, не изпадат в отчаяние. На хора, които познават само едно измерение - измерението, където мечтите се сбъдват непременно."То животът колко сюжета има, два-три, и толкова, като погледне човек, всички минаваме през едни и същи изпитания, и историите ни и те са еднакви. Еднакви - еднакви, обаче всяка си има свой смисъл." Нарине Абгарян е родена ... |
|
|
Животът се променя за секунда. Сядаш да вечеряш и животът такъв, какъвто го познаваш, свършва. Какво остава от него, когато съпругът ти, с когото си споделил четиридесет години, умира внезапно, а единствената ти дъщеря е в кома в болницата? Култовата писателка Джоун Дидиън търси отговора в разтърсваща автобиографична изповед. Разказът на Дидиън за скръбта ѝ след смъртта на мъжа ѝ - писателя Джон Грегъри Дън, е болезнен, но и топъл - разказ за загубата, спомена и любовта, която бди над смисъла на живота. Джоун Дидиън (р. 1934) е американска писателка - авторка на романи, филмови сценарии, публицистични ... |
|
|
Сборник с есета. ... Дванайсет есета, които ни превеждат през лабиринтите на писателското въображение и разплитат тъканта на съвременния свят с нежна загриженост и дълбоко разбиране. В алхимичната лаборатория на Токарчук ни очакват експлозии на фантазията и чувствителността, претопени в дванайсет есета, които запълват белите полета по читателските ни карти. Тези дванайсет упражнения по другост ни потапят в дълбокото на чувствителността: усещането за изчерпване и смаляване на света, сладостния послевкус на носталгията, зейналите между поколенията бездни, паноптичното око, което вечно ни следи и анализира, пътуващия човек - ... |
|
|
"Не разполагаме с нищо друго, освен с един-единствен миг, нека превърнем това мигновение във вечност, друго безсмъртие няма." Никос Казандзакис "Казандзакис пътува непрестанно, преследван от, или преследвайки живота в неговия най-важен и най-романтичен смисъл." Kirkus Review ... |
|
|
"Казвам се Рьоне. На петдесет и четири години съм. От двайсет и седем години съм портиерка в къщата на ул. "Грьонел" №7, красив богаташки дом с вътрешен двор и градинар, разделен на осем свръхлуксозни апартамента, всеки от тях обитаван и с гигантски размери. Вдовица съм, дребна, грозна, пълничка..." Из книгата Всички очакват точно така да изглежда една портиерка в Париж, нали? Но в "Елегантността на таралежа" Мюриел Барбери показва колко много има зад тази невзрачна фасада. В тихия и спокоен живот на Рьоне ще нахлуе едно умно хлапе, което смята, че няма смисъл да продължава да живее, и ... |
|
|
"В Африка всичко е друго нещо: кротката кръвожадност на леопарда, бавната мълниеносност на мамбата, вечно внезапният залез..." Тази книга съдържа два сборника със събития, пейзажи и притчи от мозамбикския разказвач и словотворец Мия Коту (1955): Край никой път (2001) и Наниз от мъниста (2004). Една жена отлита с пеликаните, друга услужва с плача си; един мъж загребва с веслата си небето, друг разхожда риба на каишка; едно дете се гуши в обувка, друго мечтае да остарее час по-скоро... Освен предговор от автора за българските читатели и послеслов от преводачката, изданието включва и малък "речник" на ... |
|
|
Всеки ден сме изправени пред избора дали да бъдем добри или лоши... Днес какво ще избереш? Можеш ли да направиш невъзможното, за да имаш още само една секунда живот на тази земя? Можеше ли да простиш на друг, това което не би простил на себе си? Романът на Георги Бърдаров "Absolvo te" задава онези простички, но толкова важни въпроси. В книгата си авторът се опитва да стигне до най-мрачните подземия на човешката душа, там където се раждат злото и доброто. Тримата главни герои са едновременно много различни един от друг като произход, вяра и съдба, но в същото време са свързани помежду си от невидимите нишки на ... |
|
|
На безлюден остров край бреговете на Ирландия прииждат гости, за да отбележат брачния съюз на двама души. Младоженецът е изгряваща телевизионна звезда с неустоим чар, а булката - умна и амбициозна собственичка на списание. Сватбата е бляскава и изпипана до последния детайл. И все пак не всичко върви по план. Сестрата на булката се държи необяснимо, а приятелите на младоженеца, завладени от спомени за някогашното си училище, започват да играят на странните игри от детството си. Колко ли време ще мине, преди съвършената фасада лека-полека да се пропука? Също като труднодостъпния остров със зловеща история част от гостите ... |
|
|
"Имало е такъв съветски писател - Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което "формалистите" били подложени на сурова критика и той също получил порицание ("позорно", "подражание на Джойс", "Добычин е нашият ленинградски грях"), след като му дали думата (излязъл отпред, огледал всички и казал: "За съжаление, не мога да се съглася с това, което бе изречено тук"), напуснал залата и завинаги изчезнал..." Дмитрий Воденников "Той не приличаше на никого. Самобитен. Съществуваше в литературата - пък и не само в нея, - без да иска нищо, без да ... |
