Двуезични разкази на италиански и български език за ниво A1 - A2. ... "Поредицата Racconti bilingui на издателство Веси е предназначена за читатели, които са все още начинаещи (I - II ниво) в обучението си по италиански език. Тук оригналият текст е следван паралелно от превод на български. От сборното издание Разкази от Златната илюстрована библиотечка (1901 - 1906) на автора Емилио Салгари тук сме подбрали 5 творби с оглед на жанровото разнообразие. Цикълът Приключения в Африка е представен с истории за крайбрежни пирати в Западна Сахара и за кръвожаден дахомейски цар; Разкази за морето - с едно чудновато ... |
|
|
Двуезични разкази на испански и български език за ниво A1 - A2. ... Тази книга на издателство Веси е предназначена за читатели, които са начинаещи в обучението си по испански език. Оригиналният текст е съпътстван паралелно с превод на български език. Текстът е максимално приближен до испанския с цел по-добър паралел между двата езика и по-точно усвояване. Намерени са български аналози и за най-труднопреводимите думи и изрази. При наличието на по-специфични собствени имена, понятия и географски названия са дадени обяснителни бележки след всеки разказ. В изданието са включени: Романът в трамвая; Съзаклятието на ... |
|
|
Двуезични разкази на испански и български език за ниво A1 - A2. ... Тази книга на издателство Веси е предназначена за читатели, които са начинаещи в обучението си по испански език. Оригиналният текст е съпътстван паралелно с превод на български език. Текстът е максимално приближен до испанския с цел по-добър паралел между двата езика и по-точно усвояване. Намерени са български аналози и за най-труднопреводимите думи и изрази. При наличието на по-специфични собствени имена, понятия и географски названия са дадени обяснителни бележки след всеки разказ. ... |
|
|
"Идеята за този роман ме преследва от дълго време. Вярвам, че нашето съзнание съдържа миналото и днешното в себе си някак едновременно. И разбрах, че колкото и да бягам по далечни брегове, имам нужда да напиша роман за София, за вътрешните дворове между старите кооперации, за софийската мъгла през декември, за нещата, които ни промениха и за това, как въпреки всичко сме си останали същите, ние, децата от центъра на София, на които им се случи да живеят в интересни времена. Това е и роман за хората, които вече не живеят тук, но сенките им сякаш продължават да се мяркат по улиците, защото улиците няма да са същите без ... |
|
|
Сърцата са огромни. Но не са еластични, както изглеждат. Не са и такива, каквито ги рисуват. Те са пещерата на кръвта. Тя влиза мътна от тъга в тази пещера и излиза бистра с надежда. Когато тъгата стане толкова голяма, че надеждата не стига да я изсветлява, пещерата пресъхва. Сърцето не е моторът, надеждата е. Тази книга е за сърцата и думите, които ги възвисяват, но понякога ги и подлъгват. За живота в неговото многообразие, за пъстротата и противоречията на човешките души. В 23 разказа Веселина Седларска е събрала толкова много, че сякаш е написала наистина цял тълковен речник, който може да се ползва за ориентир по ... |
|
|
Приказката като живот. Романът е разказ за поколението, преживяло два исторически разлома: единия - чрез съдбата на предците си, втория - чрез собствения си живот. Място на повествованието - както и в предишния роман на Добротинов Светулките ще ти покажат пътя - отново е Търново. А монументът със скръбната фигура на Майка България в центъра на града олицетворява основните теми в романа - паметта и Родината. Детството на главния герой Х. е вплетено в очарованието на приказките на Ангел Каралийчев. Писателят го орисва още със самото му раждане. Тази невидима връзка предопределя целия живот на Х. - любови, кариера, ... |
|
|
Повествованието обхваща целия XX век и достига до наши дни, но по същество следва класическата трагедия, а протагонистите се преживяват като герои от древногръцкия мит. Разказвачът Глеб подготвя публикуването на съчиненията на Николай Жестовски - философ и монах, прекарал дълги години по лагерите и описал своя живот в ръкопис, изчезнал на Лубянка. Глеб получава достъп до архивите на НКВД-КГБ и възможност да разговаря дни наред с Галина Николаевна-Електра - дъщерята на Жестовски-Агамемнон. Съдбите на Жестовски и неговото семейство, на чекисти, заточеници и църковници, на княз Романов, на отвеян в Япония художник се ... |
|
|
Докато празнува сам Бъдни вечер, пие кафе и коняк, 55-годишният професор Андершен се приближава до прозореца и става неволен свидетел на убийство в отсрещната сграда. "Трябва да се обадя в полицията - мисли си натрапливо той. – Трябва да се обадя в полицията." Но не го прави. Отива до телефона и не вдига слушалката, споходен изведнъж от усещането, че не е в състояние да влезе в ролята на изобличител. И докато той се впуска в разсъждения, взема решения и не ги изпълнява, упреква се за действията и бездействията си, пред читателя се разкрива тайната на романа. Но в разкриването на убийството ли е тя? Имало ли е ... |
|
|
Авторът на Планината помежду ни ни представя вълнуващата история за един мъж с болезнено минало, за едно малко момиченце с неясно бъдеще и за общия път към изцелението на сърцата им. Този път започва на площада в едно заспало южняшко градче. Седемгодишно момиченце продава лимонада на минувачите, но хубавата жълта рокля не успява да скрие грозния белег на гърдите му. Последният му клиент, непознат с брада и нахлупена бейзболна шапка, изпива лимонадата си и си тръгва, зает с мисли за лодката, която ремонтира край близкото езеро. И за белега, който му е до болка познат. А пикапът за доставки, който завива на скорост по ... |
|
|
Урокът на лунатика е роман от жанра автофикция, в който с майсторски усет за преплитането между художествената измислица и личните спомени Фредерико Педрейра се завръща към годините на ранното си детство и на обучението си във Великобритания. От първо лице единствено число, от името на лунатика, както сам се нарича, Педрейра странства из стаите на зелената къща на любимите си, ала необратимо остаряващи баба и дядо, по плажовете от незабравимите летни ваканции за ръка със свидни лели, на презокеански пътешествия с непрестанно очакваната майка стюардеса и на семейни почивки с угрижения баща, из коридорите на познанието в ... |
|
|
Всяка книга е писмо, всеки писател е пощальон."Преди време бях чест гост на Радичков. Бе свързано с издаването на последната му книга Смокове в ливадите. Няма да забравя говора му. Елеен говор. Радичков си играеше с думите, както децата - със слънчевите зайчета. Трябваше му стъкълце и слънце. Във всяка негова дума имаше друга. И тя изпълзяваше от нея като змия от ланшната си кожа. С годините и Радичков се смаляваше физически, но изчезваше по-иначе. Не по законите на Природата. Това не бе обичайното телесно изличаване. Той се превръщаше в Слово. И така премина в Отвъдното." Недялко Славов "Всеки творец ... |
|
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |
