Урокът на лунатика е роман от жанра автофикция, в който с майсторски усет за преплитането между художествената измислица и личните спомени Фредерико Педрейра се завръща към годините на ранното си детство и на обучението си във Великобритания. От първо лице единствено число, от името на лунатика, както сам се нарича, Педрейра странства из стаите на зелената къща на любимите си, ала необратимо остаряващи баба и дядо, по плажовете от незабравимите летни ваканции за ръка със свидни лели, на презокеански пътешествия с непрестанно очакваната майка стюардеса и на семейни почивки с угрижения баща, из коридорите на познанието в ... |
|
|
Всяка книга е писмо, всеки писател е пощальон."Преди време бях чест гост на Радичков. Бе свързано с издаването на последната му книга Смокове в ливадите. Няма да забравя говора му. Елеен говор. Радичков си играеше с думите, както децата - със слънчевите зайчета. Трябваше му стъкълце и слънце. Във всяка негова дума имаше друга. И тя изпълзяваше от нея като змия от ланшната си кожа. С годините и Радичков се смаляваше физически, но изчезваше по-иначе. Не по законите на Природата. Това не бе обичайното телесно изличаване. Той се превръщаше в Слово. И така премина в Отвъдното." Недялко Славов "Всеки творец ... |
|
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |
|
|
През 1999 година Брижит Жиро загубва съпруга си, който загива при фатален инцидент, докато кара свръхмощния си мотор Хонда 900. Двайсет години по-късно Жиро успява да се възстанови от преживяната трагедия и я пресътворява в роман. В едно напрегнато повествование, което въздейства като истинско обратно броене, тя си представя в двайсет и една глави какво би станало, ако не: Ако не бях пожелала да продадем онзи апартамент, Ако не се бях заинатила да посетим онази къща, Ако брат ми нямаше проблем с гаража, Ако дядо не се беше самоубил в момент, в който имахме нужда от пари... В тези глави Жиро разказва за своя Клод, ... |
|
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
|
Колко дълга е фотолентата, която свързва двама души? Колко кадъра са необходими, за да поберат една любов, обречена да пропътува разстоянието между два континента, една дълго пазена тайна, мелодията на една цигулка с мисия и няколко листчета, на които четирима гимназисти някога са записали своите пророчества?"Това е роман за живота, който помним от последните няколко десетилетия, разказ за хора, които сякаш сме срещали, за събития, каквито сме преживели. Той проследява израстването на едно момиче от малък провинциален град, но в това развитие се отразяват промените, настъпили в цялото българско общество. Можем да го ... |
|
|
Има книги, които човек приема като живи същества. Тази е такава."Смълчава и трогва, заради вътрешната храброст да се пише искрено. Все по-рядко срещано, все по-изчезващо качество. След последната страница ти се иска да я прегърнеш. Разказите тук са чиста обич. Без нито един фалшив тон. И с милост към живота." Катя Тодорова "Тези кратки разкази пресъздават случващото се на земята сякаш видяно от небето. Те са трохички реалност, мечти, болки и фантазии, накратко странични ефекти от Божията милост. Йорданка Белева умее да привнася поезия в прозата си, което ѝ помага да чуе и види онова, което често ... |
|
|
Паметта трябва да съществува, преди да се появи забравата. Малая, 1951 година. Юн Лин е единствената, оцеляла в таен японски концлагер. Там тя е загубила любимата си сестра, споделила трагичната участ на хиляди затворници. Юн Лин може да направи за нея само едно: да сбъдне мечтата ѝ и да създаде японска градина с невиждана красота. Тя мрази японците, които са ѝ отнели най-близките хора и за малко не са убили и нея. Но се вижда принудена да се обърне към японеца Аритомо, който навремето е бил императорски градинар и е готов да я научи на изкуството си. Юн Лин подозира, че Аритомо има тайна, и разбира, че е ... |
|
|
"Колцина от нас са допускали или знаели, че Айрис Мърдок, майсторката на художествена проза и на няколко философски съчинения, е писала и поезия? Представя ни я за пръв път на български език тази колекционерска книжка в лимитиран тираж, с цветни илюстрации, отпечатана на специална хартия, с чийто нюанс искаме да помогнем на едно деликатно пътуване назад, към времето на писането на стиховете. Както подобава на заглавието, книгата представя една цяла година, месец по месец, през избрана за всеки месец... птица. Като полъх от птиче или ангелско крило, в тих и мъдър летеж на сърцето, в минималистичен - някои биха ... |
|
|
Сънят на ягуара е семеен епос и този път авторът е бил вдъхновен от венецуелския си произход по майчина линия. Историята се развива в продължение на три поколения в страната Венецуела, преживяла диктатура, демокрация, държавни преврати и революция в рамките на един век. Когато една няма просякиня от Маракайбо, Венецуела, намира новородено бебе на стъпалата на църква и го приютява, тя няма представа за необикновената съдба, която очаква сирачето... Израснал в бедност, Антонио става последователно продавач на цигари, портиер на доковете, слуга в публичен дом, преди да се превърне, благодарение на кипящата си енергия, в ... |
|
|
Маниак е виртуозно произведение, вместило в себе си и историческия роман, и философския трактат, и митовете за съвременните технологии. Лабатут пише за учените така, както Боланьо - за поетите. В центъра на този литературен триптих е Джон фон Нойман, титан в науката, унгарец вундеркинд, направил революция във всичко, до което се е докоснал, участвал в проекта Манхатън и създал архитектурата на изчислителните машини, въз основа на които е разработен един от първите компютри Маниак. Историята на Фон Нойман е предхождана от разказа за трагичната съдба на друг прочут учен - Паул Еренфест, а последните глави са посветени на ... |
|
|
Айлиш стои до прозореца в покоя на вечерта, а зад гърба ѝ децата ѝ се боричкат и спорят. Преди две години на власт в Ирландия е дошла крайно дясна партия. Новият фашизъм постепенно прониква навсякъде. Започват да изчезват хора, идват и за съпруга ѝ. Надига се съпротива, а държавният терор нараства. Най-големият син на Айлиш се присъединява към бунтовниците. Ужасът обхваща съзнанието ѝ все повече. Гледа децата си, родени в свят на привързаност и любов, и вижда ги осъдени да живеят в свят на терор. Трябва ли да напуснат страната и да загърбят надеждата, че отново ще видят изчезналите си близки? Ще ... |
