Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят. ... |
|
В тази книга ще се запознаете с: най-красивите реки, езера, каньони и водопади в България и по света; най-известните планини, върхове и скални образувания; приказни гори, пясъчни и ледени пустини; над 200 илюстрации и снимки на природни феномени в България и по света. ... |
|
В тази книга са събрани стихотворенията на патриотичния поет Добри Чинтулов, които оживяват като маршове на победата и се пеят и днес. В нея са дадени на достъпен език за най-малките читатели някои автобиографични данни за автора и неговото творчество, любопитни факти и богат снимков материал. Важно е всяко българче да знае, че песните, които пее в клас като "Вятър ечи, Балкан стене" и "Стани, стани юнак балкански, са дело на родолюбивия творец в нашата литература, който рисува олицетворения образ на юнака, на Балкана, на майката на врага. Те предават духа на времето и патриотичните чувства на гордост и ... |
|
Една от най-красивите любовни истории в българската литература - "Крадецът на праскови"! ... Пробудено от случайната среща със сръбския военнопленник Иво Обретенович, неизживяното интимно чувство изправя Елисавета пред дилемата: да живее "свободно и щастливо" или да продължи живота си на "угнетена жена, чакаща настъпващата старост с безразлично отчаяние и тъга". Любовното чувство, за първи път истинско, упойващо силно, преодолява раздвоението. "Познала възраждащата магия на любовта", Елисавета ѝ се отдава с решителността на човек, ликуващо намерил себе си. "Крадецът на ... |
|
Художник: Виктор Паунов. ... "От живеещите в блатото най-напред и по достойнство се нарежда жабата. Подир жабата се нареждат поповите лъжички. Подир поповите лъжички следват най-малките обитатели - водните бълхи. Подир водните бълхи идва водомерката. Тя е в такова постоянно движение, че човек не може да каже със сигурност - спи ли нощем, или не спи. Пък и самата водомерка на въпроса спи ли, или не - отговаря: "Знам ли!". Тя все тича по водата, стрелка се, дебне, спира, най-неочаквано подскача, после пак тича и макар че по цял ден тича по водата, краката й са винаги сухи. Как го прави този номер, не знам! ... |
|
Художник: Маглена Константинова. ... Едни от най-обичаните творби на Леда Милева са нейните "Цветни приказки". За тази своя книга тя бе вписана в почетния списък на Международния съвет за детска книга "Ханс Кристиян Андерсен". "Работливата пчела рано-рано бе дошла. Подир нея - две светулки, три гърбати костенурки, скакалецът на кокили и калинки пъстрокрили, а от близкия поток - пет жабчета и жабок. Седнаха на пресен мъх. Ех, че сладък, нежен дъх пръска тази теменужка - веселушка! Малко цвете, а така ухае, че да те замае! – Ква-ква-ква! - жабокът почна песен, от дъха на цветето унесен..." Из ... |
|
През води и гори е една от най-популярните детски повести на Емилиян Станев. Тя разказва за необикновените приключения на двамата неразделни приятели - таралежа Бързоходко и костенурката Повлекана. Прокудени от убежището си, те трябва да се борят със змията Червената уста за новия си дом. Но радостта им не трае дълго. Грабва ги скандалния орел. Спасени по чудо от ноктите му, двамата приятели извървяват дълъг, осеян с опасности път, докато се завърнат у дома. В томчето ще откриете още Лакомото мече и други от най-хубавите приказки на Емилиян Станев. Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - Златно перо ... |
|
"За Бастиян Балтазар Букс това бяха книгите. Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ... Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава в огледалото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано... Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова ... |
|
Играта на Защо? е най-старата на света. Преди още да се научи да говори, човекът сигурно е имал в главата един голям въпросителен знак. Думите на Джани Родари обясняват добре как се е появила книгата Сто защо, в която поезия и проза, наука и фантазия съжителстват по много забавен начин. Стихотворенията в книгата са сто, а въпросите, на които авторът остроумно отговаря, са много повече. Книгата Сто защо е съставена от отговорите в стихове и разказчета на най-невероятни въпроси, задавани на Джани Родари от деца и родители, докато е водел две рубрики в популярен италиански вестник от 1955 до 1958 година. Книжката е част ... |
|
Книжка от поредицата "Златно перо". ... В книгата са събрани "Ян Бибиян - Невероятните приключения на едно хлапе" и "Ян Бибиян на Луната" - първият български фантастичен роман за деца. Рошавият немирник Ян Бибиян се сприятелява с дяволчето Фют. Така попада в омагьосаното царството на Мирилайлай. След като побеждава злия магьосник, той има само една мечта - да полети към Луната. С конструирания от него междузвезден кораб двамата с Калчо се отправят към необятния Космос. Там те откриват неща, които надхвърлят и най-смелите им очаквания. ... |
|
Карлсон е красив, умен, прилично дебел мъж в разцвета на силите си. Той живее в къщичка на покрива, скътана зад голям комин. При това умее да лети и то не със самолет, а със собствена перка на гърба. За Дребосъчето - чипоносо момченце на седем години, е истински късмет да има такъв необикновен приятел в игрите. Астрид Линдгрен (1907 - 2002) е най-популярната детска писателка в света. Тя е автор на повече от сто книги - романи, сборници с приказки и разкази, много илюстровани книжки. Сред най-известните ѝ произведения са трите романа за "Карлсон и Дребосъчето": "Карлсон, който живее на покрива& ... |
|
"Две съществени тенденции обединяват писателите от първото следосвобожденско поколение: съзнанието им за поруганите въжделения и самочувствието им на летописци на епохата. Те направляват три Вазови произведения, посветени на националноосвободителните борби - "Епопея на забравените", "Немили-недраги" и "Под игото". Като тематика, смисъл и емоционален патос тези творби са твърде близки помежду си. В пародиен план техен аналог е повестта "Чичовци". Ако "Под игото" пресъздава високия патос на българските освободителни вълнения, а "Чичовци" дава неговия снизен, ... |