През 2009 г. Антонио Ямара, преподавател по право в Богота, прочита статия за убийството на един хипопотам, избягал от стария зоопарк на легендарния наркобарон Пабло Ескобар. Тази новина го връща към годините, когато войната между картела на Ескобар и правителството се води по улиците на колумбийските градове и в небето над тях. По онова време младият правист се е сприятелил с бившия пилот Рикардо Лаверде, който наскоро е излязъл от затвора. Но преди Антонио да разбере причината за 20-годишната му присъда, Лаверде е застрелян на улицата пред очите му. Обсебен от съживения спомен, Антонио се опитва да разгадае тайната на ... |
|
Допълнено и преработено издание. ... "Несъмнено Никола Радев е превъзходен прозаик. Той е сред малцината ни национални белетристи, които определят облика и създават престижа на съвременната българска проза през последните десетилетия. "Когато Господ ходеше по земята" е рядко талантлива книга, смесица от неподражаем автентичен хумор и трагични страници от живота и битието на най-великите руски класици и на големи имена от съвременната руска и българска литература. Това е книга с отворена композиция, което позволява да се добавят нови текстове. Доказателство е това ново допълнено издание, в което са ... |
|
Мисиите на агент Дерик Сторм. ... Смут! От Токио, през Лондон до Йоханесбург високопоставени банкери биват жестоко измъчвани и убивани. Убиецът е уловен само за миг от охранителна камера - психопат с превръзка на окото. А това означава, че Грегор Волков, стар враг на Дерик Сторм, се е завърнал. Отчаяни да разберат за кого и с каква цел работи психопатът, от ЦРУ се обръщат към единствения, с когото той може да се сравнява по сила и хитрост - агент Сторм. С помощта на красива и загадъчна чуждестранна агентка, пътищата на която се преплитат с тези на Сторм в професионален и романтичен план, той открива, че в коварния план ... |
|
Неудобни факти и опасни истини, които не трябва да се споменават. ... Дали пък вече не се самоцензурираме... Защото мнозина автори, журналисти и издатели не могат да пишат и публикуват онова, което искат или което би интересували гражданите, а се подчиняват на една невидима диктатура - политическата конкретност! Ако още споделяте донякъде добронамерения възглед, че "все пак в Германия може да се каже всичко, защото свободното мнение е гарантирано от Конституцията", просто грешите. Със сигурност можем да казваме повече в сравнение с Китай, Иран или Северна Корея, но твърде много теми не трябва да се засягат и ... |