Книга от поредицата "Българска класика". ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Томът съдържа ... |
|
|
Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... |
|
|
"Бай Ганьо" е текстът, пораждащ може би най-противоречивите прочити в българската читателска среда. Това е факт, който не може да бъде заобиколен най-малкото защото е признак за свръхчувствителността на българина към Алековия персонаж. Пълно заклеймяване, оправдаващо търсене на "драмата" на героя или апологии на жизнеността му -тези насоки са очевидно различни и в същото време всяка от тях пресилва смисъла на творбата. Артистичният бохемски почерк в анекдотите за Бай Ганьо системно бива "накланян" от читателите ту към откровено негативна интерпретация на образа, ту към съответните компенсации, ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание с уводна статия от доц. д-р Елка Димитрова. ... "Първият пътепис на Алеко Константинов - До Чикаго и назад, излиза за първи път на страниците на списание Български преглед (1893 - 1894). Описанието на едно изключително за българина от края на XIX век пътешествие остава в нашата литература като "документ" с културологична стойност. Световното изложение в Чикаго е повод за обобщения, надхвърлящи рамките на пътеписа като жанр. Изключителният усет на Алеко към културните различия, талантът му да наблюдава и скицира, да разпознава общото зад детайла превръщат текста в мащабен ... |
|
|
Петата белетристична книга на Олга Шурбанова „Вкус на Моцарт“ е своеобразно продължение на предишната – „ Лично време “. В нея времето отново е лично, то тръгва от познатата ни вече софийска интелигентска фамилия, за да ни отведе при хора и събития, които по един или друг начин са олицетворявали българската духовна среда в наглед „най-застойните“ години на ХХ век. Писателката обрисува Моцартовата същност на това нейно и наше общество, което не ще да знае за Салиери, с такова психологическо проникновение и ярък колорит, че изпитваме илюзията за онова „вече видяно“, дори и да не сме го зървали никога. Магията на книгата, ... |
|
|
Последната Надживях последната си любов. Можело и така: все едно че са ти извадили жлъчката - ще поболи, пък ще ти мине. Накрая остава тъничка следа. Понякога само паметта ми скроява лоши шеги: току ми пробута парченце от спомен, край на фраза, докосване като удар от ток. И всичко, така добре подредено, се сгромолясва с трясък на прах. И притичва през сивия ден - танцуващо, насмешливо, разрушително - онази последна любов. ... |
|
|
До днес името Калин Илиев се свързваше главно с театъра. Той се наложи през последните години на сцените в страната и чужбина с оригиналната си и предизвикателна драматургия. Първият му роман обаче – “Последният пощальон” – бележи своеобразен връх в досегашното развитие на автора. Подобни книги имат дълбока и хуманна мисия, не се появяват често и безпричинно на преситения книжен пазар. “Последният пощальон” е еднакво приближен до реалността и фантазното. Повествованието поддържа любопитството ни до края с типичните за плутовските романи премеждия по пътя, в случая – из Зелената къща. Тази ярка, модерна приказка се поглъща ... |
|
|
"В партийния дом на реактора, в реактора на партийния дом - под отхлупения капак нахлуват чужди погледи. Целият свят вече знае всичко за Чернобил. Между световните столици през планетата прескачат искри и летят телеграми. Москва с половин уста най-накрая признава. Киев е в траур, макар и неофициално. А у нас мълчат, пролетта се развива без паника. Тя търси с уста устните ми, стиска през фланелката разгорещените ми гърди. Иска да ме спаси, да поправи, ако е възможно, грешката на баща си. Инфантилният спомен в невидимите обръснати косъмчета ме смачква на прах, разтапя ме, отпускам ръце. Това я разочарова вероятно, ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика. ... Около творчеството на Теодор Траянов винаги избухват спорове. Едни го въздигат до върховете на българската поезия, а други са неспособни да го разберат. Неговата поезия притежава ярка величавост на образите и широка обхватност на чувствата. Тя намира нови и неоткрити до тогава думи и словосъчетания за любовта, смъртта, страданието. Както почти у всички поети от този период, период на раздвояване на литературните интереси от национални към интернационални аспекти и обратно, у Траянов срещаме същото вътрешно противоречие както в биографията му, тъй и в ... |
|
|
Една загадка, свързана с любов, убийство и лудост! Рийс Гилмор, единствената оцеляла в брутално престъпление, търси спокойствие в малко градче в Уайоминг, където започва работа в местната закусвалня. Един ден, докато се наслаждава на великолепна гледка в планината, вижда на отсрещния бряг на дива планинска река как мъж и жена се скарват, сбиват, а накрая мъжът поваля жената и ръцете му се сключват около врата ѝ. Докато Рийс намери помощ в края на пътеката в лицето на грубоватия самотник Броуди, двойката е изчезнала. При огледа на мястото полицията не открива следи - нито от борба, нито от прясно изровена пръст. ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание ... Поредица от разработки на класически произведения по формула, непозната досега у нас: кратък и ясен преразказ на творбите и насочващ анализ. Издателство „ Труд" и Cliffs Notes Ви предлагат една поредица от разработки на български и световни класически произведения по формула, непозната досега у нас: кратък и ясен преразказ на творбите и насочващ анализ. Пред вас ще се разкрият тайните на Омировата „Илиада", „ Ад" на Данте Алигиери, „ Дон Кихот" на Мигел де Сервантес, и „Под игото" на Вазов. Разглежданите произведения нерядко са трудни за възприемане от ... |
|
|
Читателите на поезия със сигурност знаят няколко от стихотворенията в тази книга, защото те са превърнати в прекрасни и обичани песни. Но със сигурност не знаят, че любовното заклинание в една от тях – „Не остарявай, любов, моля те, не остарявай”, е отправено към съпругата на поета Недялко Йорданов – актрисата Ивана Джеджева. Както, впрочем, и всички останали любовни признания в тази книга. Защо 18 юли? Защото 18 юли е рожденият ден на Ивана – любимата, съпругата, музата на поета Недялко Йорданов. А стихотворенията са нейните подаръци за всеки рожден ден от 1968 година до днес. ... |
