Проучването на взаимоотношенията между ВМОРО и Българската Екзархия в Македония и Одринско формулира проблема за границата, определяща сферите на институционална и функционална компетенция. Непредубеденият изследовател се натъква на огромно предизвикателство, ако се опита да очертае контактната зона между тях. Двете организации са продукт на една и съща обществена среда и между тях съществува персонална и институционална симбиоза. Това обяснява факта, че вътрешноинституционални проблеми на Екзархията от най-различен характер предизвикват екзистенциални рефлекси в революционната организация.
Администрирайки просветата и религията, Екзархията създава условие за осъществяването на един непрекъснат процес, подобен на светското пилигримство, според определението на Б. Андерсън. За да бъдем точни, трябва да отбележим, че българската църква създава условия за подобни служебни пътувания, преодолявайки границите на държавите определени от Берлинския договор. Ежегодно в Екзархията в рамките на Османската империя постъпват на служба учители и чиновници, идващи от Княжество България, и ежегодно в Княжеството пристигат и постъпват на работа възпитаници на българските училища или служители на Екзархията, родени и отрасли в Македония и Тракия.
Описвайки прехода от аграрните към индустриални общества, Ърнест Гелнър отбелязва, че в такова общество човек е лоялен преди всичко към грамотността като посредник и към нейния политически закрилник. Екзархията, която организира и ръководи българската просвета, поражда несъмнено лоялност към политическия закрилник в лицето на българската държава. Тази лоялност подхранва нарастващата вяра и убеденост в неизбежната война, която трябва да донесе избавлението на Македония и Тракия.
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
