"Характери" на Теофраст няма концепция за живота, външна на самия живот. Опорната точка е съществуването в подробностите на всекидневието. Теофраст го е уловил, понеже не е преиначил нито една подробност. Така той е създал един характер в повече: общият тип на епохата. Съвременният читател едва ли ще се разсмее на всички смешни места. Може би "Характери" биха ни разсмели повече, ако умеехме да се смеем и исторически. Но историческият смях изисква усилие и способност за метаморфоза. Бъде ли постигнат, той би доставил по-дълбока наслада от обикновения смях - човек би се усетил реално безсмъртен. " ... |
|
Четириезично издание на френски език, немски език, латински език и български език. ... Изданието е допълнено с принципи на природата и благодатта, основи на разума и места от Теодиция, посочени от автора. Във философията като "чисто мислене" извън историкобиографичен контекст, бездруго рядко обсъждан при издребняването на науките, обикновено се подминават условията, довели до едно от най-влиятелните онтологически построения на Новото време: "Монадологията". Изобщо проблемът за онтологията, с който по-късно и най-вече в Германия ще се злоупотребява тъй много от Кант до Хайдегер, се поставя ... |
|
Съчинения. ... В настоящото издание българският читател ще се запознае с някои от най-значимите студии на Ортега, както и с издаваните за първи път негови изследвания за Кант, Хегел, Платон, Лайбниц и др. Тук представяме "Бунтът на масите" (1930) - съчинението, квинтесенция на социологията на Ортега, с което той придобива световна популярност. Тук излизат преведените за първи път на български език студии "Мирабо или политикът", "Кант", "В столетието на Хегел" и "Самовглъбяване и алтерация". Хосе Ортега и Гасет (1883 - 1955) е бележит испански философ, социолог и ... |
|
Откъде идва упоритото твърдение за женското несъвършенство, което се открива в почти всички религии и със сигурност в юдейството и християнството? Ева е първата виновница, запокитила всички в света на греха. Заради онази фатална ябълка жените са обвинявани във всички възможни пороци; те са "несъвършени", "сътворени от крива кост", "дяволска врата". В продължение на поне деветнадесет века Църквата и нейните богослови проявяват противоречиви чувства към жената. Харесва им да е мила, девствена или предана майка. Но в същото време я подозират, че дълбоко в нея дреме вечна блудница, зла вещица ... |