Рене Декарт, известен още и като Картезий (1596 - 1650), е френски мислител, оставил ярка диря не само в съвремието си, но и до наши дни с революционните си открития и теоретични постановки в няколко различни области на знанието - математика, аналитична геометрия, физика, биология, оптика, философия, етика и теология. Заради научните си постижения често е споменаван като "баща" на тези съвременни дисциплини, а за философската наука той е преди всичко основоположник на рационализма. Известен със знаменитата фраза "Мисля, следователно съм", Декарт издига в култ разума на човека, който подлага на ... |
|
|
"В епохата на Просвещението чувствата, в това число и моралните, привличат вниманието на мнозина проникновени наблюдатели на човешката природа, което позволява спецификата им да изпъкне на фона на традиционното недоверие към страстите и да получат подобаващо признание наред с упованието в разума. Именно Адам Смит обаче е онзи, който се осмелява да обясни - по модела на естествознанието - общите принципи, управляващи тези чувства, да изведе с тях моралните съждения, с които преценяваме поведението и характера на другите и на самите нас. Това прави "Теория на моралните чувства" бестселър не само в Шотландия ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Varius" на издателство "Критика и Хуманизъм". ... Теодор В. Адорно е една от най-бляскавите фигури на т. нар. "критическа теория" и един от най-легендарните европейски интелектуалци на ХХ век. "Minima Moralia" повлиява дълбоко на европейското, социално, философско и етическо мислене. Писана е по време на Втората световна война, когато Адорно е в изгнание в САЩ поради невъзможност да оцелее при антисемитския режим в Германия. Заглавието ѝ e отглас на прочутия античен трактат по етика "Magna Moralia". Книгата е съставена от афоризми, ... |
|
|
В това свое произведение Густав Льобон подробно изследва психологическите елементи на революционните движения, техните основни характеристики и развитието на принципите им. Льобон се концентрира главно върху периода между 1789 и 1800 г., като ползва за основа на своите теории Френската революция. В нейното избухване, развитие и край той открива специфични форми на душевност, които имат огромно значение за истинското разбиране на революциите като исторически феномен. Направен е и обстоен преглед на психическите и емоционални качества на лидерите на революционните движения. Психологическото изследване не се спира единствено ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 11 тома". ... Уникалната литература на Ерих Фром ни дава възможността да се учим от неговата гениалност. В този том читателят ще открие едни от най-чистосърдечните и най-дръзките послания на Ерих Фром - духовен лечител и учител, който не фигурира в "елитните" списъци от типа "100 -те най...". Може би, защото има храбростта във времена на яростно насъскване и противопоставяне на страни срещу страни, континенти срещу континенти, раси срещу раси, партии срещу партии, държави срещу държави, човеци срещу човеци, да обединява, без да обединява, без да ... |
|
|
Универсални уроци за смисъла на успеха, парите и благополучието. Парите са навсякъде. Те са неизменима част от ежедневието ни. За някои са начин за оцеляване, за други - цел в живота. Независимо от индивидуалното ни отношение към тях, никой не остава безразличен. Тази тема вълнува и често обърква всеки от нас. Богатството не се подчинява на строго определени закони - то зависи изцяло от нашето поведение. Като използва дългогодишния си опит, авторът ни дава универсални уроци, които други са пропуснали да споделят. С тяхна помощ преобразуваме представите си за смисъла на успеха, парите и благополучието: най-важното е ... |
|
|
В тази книга се разказва за табуто и за неговата социална значимост като преход от страх към познание, от смърт към живот, от хаос към космос. Когато фолклорният човек не спази дадено табу, той прекрасно знае, че рано или късно, а понякога и незабавно, ще настъпи наказание от божествената сила. И както при извършването на магически действия, т.нар. наказание се разпростира не само върху магьосника и поръчителя, но и върху техните поколения, така и неспазването на дадено табу най-често засяга не само престъпилия границата, но и цялата негова общност. При това неспазване цялата общност бива застрашена, изложена на опасност, ... |
|
|
В есеистичното си произведение В сенките на утрешния ден нидерландският философ, историк и културолог Йохан Хьойзинха (1872 - 1945) проследява причините за упадъка на културата и възможните последици от духовното обедняване на европейската цивилизация в навечерието на предстоящата катастрофа - Втората световна война. Най-голямата опасност, заплашваща Западния свят, авторът съзира в неморалната автономия на държавата, която има правото да използва всякакви средства за самоутвърждаването си - вражда и омраза, лъжа и вероломство. "Държава за държавата е вълк" - твърди той. В условията на нараснала опасност от ... |
|
|
Августин и Декарт. От Плитон до Висарион. Статии. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. ... |
|
|
"Човешката история беше възвестена от една постъпка на неподчинение според еврейските и гръцките митове. Адам и Ева, живеейки в Едемската градина, са част от природата; те са в хармония с нея, но не преминават отвъд нея. Те са в природата както зародишът е в утробата на майката. Те са хора и в същото време не са все още хора. Всичко това се променя, когато не се подчиняват на една заповед. Като прекъсва връзките със земята и майката, като скъсва пъпната си връв, човекът възниква от дочовешката хармония и е способен да направи първата си стъпка към независимост и свобода. Неподчинението освобождава Адам и Ева и отваря ... |
|
|
"Идеята за проза" е една от най-оригиналните книги на Агамбен. Тя се състои от няколко десетки текста ("Идеята за проза" е името само на един от тях) в неопределен жанр, най-близо до есето, посветени на основните неща, или места, които изграждат света на човешкото. От друга гледна точка: състои се от нестандартни във висша степен опити да се дефинират основните категории на хуманитарните и социалните науки. От трети ъгъл, книгата надхвърля полето на философското, за да стъпи отвъд и без това невинаги ясно откроения ръб с литературата. В четвърти аспект книгата е вид експеримент, който заличава не ... |
|
|
В настоящата книга втора от своите "Опити" (1580) Монтен продължава да търси себе си с помощта на древните автори и извън отъпканите пътища на тогавашните научни дисциплини. Самопознанието е дълъг и труден процес за мислител, който заявява открито: "Моят занаят и моето изкуство е да живея." Монтен насочва вглеждането в себе си към радикално нова цел - не за да вае своя статуя на велика личност, а за да се отърси от наслоените представи, утвърждавани с векове, за човека господар на природата и на животинския свят. В това по същество демистифициращо начинание важно място заемат Монтеновите идеи за ... |
