"Аз искам да те помня все така, със саморъчно свитата цигара (машинката , донесена от ГеДеРе) със стеснението и ученичките учудени Това ли е е поетът да се запомня искам все така учуден как езикът ни сънува без да ни е виждал някога да мъмря все така жена си за салатата. Защо си сложила оцет в доматите с приятели да псувам Любо Пенев (жена ми и въпросният не се обиждат те знаят че такъв е ритуалът) а накрая да въздъхна и попитам. Кога ще се качим на Витоша? Защо кой ще ме запомни ако сам от себе си се разделя" ... |
|
|
Христо Запрянов е отдавна признат у нас и по света (Германия, Холандия, Англия) млад прозаик, заради чиято книга „ Одраното куче ” (1992) немски критик зачерта символично в сп. „Щерн” творчеството на цяло едно поколение съвременни немски писатели. В сборника с три негови пиеси, издаден от ИК „Жанет 45”, читателите обаче несъмнено ще разпознаят и блестящия драматург, който успява да бъде едновременно интригуващ, забавен и психологически задълбочен. ... |
|
|
"Стиховете на Ина Ининова притежават нещо изключително свежо и топло, те носят някаква неподправена почтеност на мисленето и споделянето. Не може да се каже, че са първични. Силата им е в техните човешки слабости. Ина Ининова е от малкото поетеси, които не стават по-възрастни, отколкото го предполагат стиховете им. Тя е лесно раним човек, а поетът в нея е онзи, който реагира адекватно на всяка понесена рана. Тя е поет на простите неща. На ежедневното. На конкретното. На случващото се. Тя не е медиум. Но може би поезията и е медитативна. Някак си поетесата успява да внуши малките си прозрения, успява да ни съпричасти ... |
|
|
Ида Даниел (1977) е сред най-младите и талантливи автори от новото поколение поети, дебютирало в средата на 90-те години на ХХ век. Нейната първа поетическа книга „Дантелени разни парчета“ (1996), издадена от „Издателска къща Жанет 45“, веднага беше забелязана от авторитетните критици и новите читатели на поезия. Сега във втората си книга „Бавните неща“ Ида Даниел остава вярна на вече изкованите в предишните й стихотворения особености: изключително внимание към начина, по който се изричат думите, разрушаващо-съзидателна игра между изрази, думи и значения, трупане на неологизми, които имат способността да съчинят наново ... |
|
|
В невидимата кула Снощи валя златен дъжд. Още мирише на Бог. Постелята на есента, Разхвърляна от страстите, пустее. Жените се споглеждат озарени. Но не знаят коя е Даяна. ... |
|
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
|
„Проза“ е нейната втора стихосбирка. Писането на Оля Стоянова се отличава с един внимателен поглед към всекидневното, към детайла. Задните дворове, дребните работи, пътните табели, случайно дочутите реплики и изобщо баналното, което „се промушва отвсякъде“, лягат в основата на тази стихосбирка. Фразата е къса и стегната, образността е конкретна, черно-бяла и изчистена от излишен поетизъм. Почти документални описания, плътни и видими. Стихотворенията на Оля Стоянова са населени с лица и истории — от бабите в Петрич до „Виетнамският лечител от Надежда“. Впечатляваща и сурова книга, в която можем да видим как прозата на ... |
|
|
Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... Днес няма никакво съмнение, че Димчо Дебелянов е името на най-големия наш лирик след Ботев . Единият - ехо на най-високите подеми на българския дух, другият - гласът и музиката на най-дълбоката ни елегична същност. ... |
|
|
Иван Радоев (1927 – 1994) се налага като виден поет и драматург през 60-те години на ХХ век. Създаденото от него принадлежи към модерната българска класика – пиесите му пълнят театралните салони, поезията му продължава да предизвиква интереса на сериозните ценители. Стиховете, събрани в този представителен том, ясно маркират достойнствата на твореца. Модерен израз на трагическите несъгласия с живота, те разкриват ерудицията, интелектуалната дълбочина и социално-нравствената ангажираност на поета. Тяхната напрегната асоциативност обхваща забравени или забранени зони на жизнените явления, остро проблематизира същностни ... |
|
|
"Не ми е чудно. Много ми е бабино. И лятно. И захарно, и аспиринено. Доматено. Малинено. Червено. Огън. Пладне. Една копа сено в градината. Така ми е..." Бояна Петкова "Ако и на вас ви е така, ще се намерите с тази книга. Ако не, но прочетете стиховете, ще поискате да ви е така и книгата пак ще ви намери. В тази поезия жените са от сой и въглен и са само веднъж, пуловерите имат тъжни дупки и, докато пушим, се разплитаме някъде из opium fields forever... В най-хубавите стихотворения от тази книга малките чудеса на поезията се случват, тихо и ненатрапливо." Георги Господинов ... |
|
|
Второ, допълнено издание. ... Няма друг режисьор в българския театър, като Крикор Азарян, който става светец в сърцата на учениците си и на актьорите, с които репетира спектаклите си. Като вълшебство в действие е, че на всеки 15 март, рождената дата на Азарян, учениците му се събират на сцената на театъра в НДК, наречен на неговото име. Забележително, грандиозно е това възкресение на Коко Азарян. То е причината за появата на това второ допълнено издание. Тук наред с тълкуването на неговите спектакли, се представят интимните спомени и размисли на режисьора за събития и срещи, моделирали отношението му към света и другите. ... |
|
|
В този луксозно издаден том са включени избрани поетически произведения от големия български писател Иван Радоев. Редактор е винаги прецизната в своята работа на литературен историк Мария Гарева. Сбирката предоставя възможност на читателя да проследи развитието на поетическия талант на автора през годините – от възторжената патетика на стихосбирката "Шумят знамената" (1951) през интимните и приглушени тоналности на "Пролетно разсъмване" (1953) и "Стихотворения" (1958), през елегичните състояния на "Един бял лист" (1975) до стаената енигматичност на "Песъчинки-животинки" ( ... |
Книги
