Когато овдовелият баща на седемнайсетгодишната Моли Гибсън се жени повторно, животът ѝ се преобръща с главата надолу заради суетната ѝ манипулативна мащеха. Глътка въздух за нея е идването на доведената ѝ сестра Синтия, която е блестяща, изискана и неустоима за всеки мъж, когото срещне. Двете момичета започват да се доверяват едно на друго и Моли скоро се оказва посредник в любовните връзки на Синтия, но по този начин рискува да загуби както собствената си репутация, така и мъжа, когото тайно обича. Докато расте и се влюбва, Моли се научава да съди за хората по това, което са действително, а не по това, ... |
|
Сюжетът на романа запознава читателя с малката Нел и нейния дядо, които живеят и се препитават в скромен антикварен магазин в покрайнините на Лондон. Заради безразсъдството на стареца обаче двамата губят дома си и са принудени да поемат по пътя на скитническия живот в индустриална Англия. Невръстната Нел отрано се сблъсква с враждебността на заобикалящия я свят и постепенно съзрява, докато се справя с всевъзможни изненади и трудности. В това принудително пътешествие открива различните лица на действителността - и ужасните, и очарователните, а читателят се потапя в неимоверно пълнокръвна картина на епохата и попада сред ... |
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
Подобно превъплъщение като че ли предполага непригодност към земните предели, точно както се случва в знаменитата Андерсенова приказка с нежното морско създание. И я обрича на Завръщане в прастихията на водите, извечните, бездънните, трагичните, яворовските бездни... Като че ли самият ѝ жизнен път е заключен между стихотворението Морето (на деветгодишната поетеса) и Ела сега - последното ѝ, отново морско стихотворение, събрани в стихосбирката с емблематичното заглавие Аз и морето, съставена от Георги Константинов след смъртта ѝ... Чувството за неприспособимост към земното съществование е пронизвало ... |