Грейс Щрасер-Мендана e пенсионирана антроположка и богата вдовица от управляващата фамилия на Бока Гранде. В тази измислена република в Централна Америка пристига и североамериканката Шарлът Дъглас. Тя се надява, че по някакъв начин там ще я открие дъщеря ѝ, която бяга от закона. Грейс разказва историята на Шарлът като история за семейните отношения и ценности, за невинността и злото, за отчуждението и политическото насилие. В крайна сметка, има ли място за любовта в един разпадащ се от вътрешни противоречия и напрежения свят? Молитвеник е една от най-известните книги на Джоун Дидиън - легендарна журналистка и ... |
|
Подобно превъплъщение като че ли предполага непригодност към земните предели, точно както се случва в знаменитата Андерсенова приказка с нежното морско създание. И я обрича на Завръщане в прастихията на водите, извечните, бездънните, трагичните, яворовските бездни... Като че ли самият ѝ жизнен път е заключен между стихотворението Морето (на деветгодишната поетеса) и Ела сега - последното ѝ, отново морско стихотворение, събрани в стихосбирката с емблематичното заглавие Аз и морето, съставена от Георги Константинов след смъртта ѝ... Чувството за неприспособимост към земното съществование е пронизвало ... |
|
Има думи, които формират поколения. Ние, които бяхме нахално млади през деветдесетте, се чувствахме възможни през поезията, съществувахме само когато вали, не знаехме как да се държим, когато ни обичат. Думите на Елин ни превеждаха през самоти и състояния. В тази книга са събрани стихотворения от пет поетични книги, писани между 1993-та и 2017-а. Някои текстове, мигрирали от книга в книга, тук намират мястото си в своя по-късен вариант, защото прекрачването им напред ги е сдобило с нови пластове смисъл, узрели са, след кратко колебание, обвити в хроничното си притеснение. Илюстрациите са от личния архив на автора. ... |
|
Стиховете на Александър Стоянов (1970 - 2008), писани по кръчми и болници през 90-те, са може би най-близо до онова, което се нарича поезия на ъндърграунда. По една или друга причина в Пловдив като че ли липсва подобен тип писане или вероятно то е толкова скрито, че минават години, преди да се появи. Тези стихове са писани върху всичко друго, но не и на пишеща машина или компютър. По хвърчащи листчета, салфетки, случайни хартийки, попадащи също така случайно в ръцете на поета, както възникват и самите текстове. Рецитирани са пред приятели. Не са подготвяни за печат, далеч са от амбицията да влязат в книга. Те са оня ... |