Романът Ловецът на пеперуди възкресява мита за дунавската Атлантида и нейните обитатели. Сюжетът се гради на народното поверие, че когато човек умре, на другия ден идва пеперуда, която каца на гроба и отнася душата на мъртвеца. Всяка една от пеперудите в романа е огледален образ на починалия. Истински калейдоскоп от човешки души от цялата земна география. На границата между живота и смъртта всеки от тях намира своя път към безсмъртието. Най-ценната, 88 -ата пеперуда, идва за главния герой Лазар Караиванов (Костуро)."Отдавна не бях чел толкова добре написан български роман. Историята на изчезналия вече дунавски ... |
|
|
"...Вече отдавна не говоря. Всички са свикнали. Майка ми, брат ми. Татко е мъртъв, така че не знам той какво би казал. Може би че ми е по наследство. В нашия род много неща се предават по наследство. Няма измъкване. Поколение след поколение, по права линия. Може би винаги съм носела мълчанието вътре в себе си. Преди казвах неща, които не бяха верни. Казвах, че грее слънце, когато валеше дъжд. Че овесената каша е зелена като поляна и има вкус на пръст. Казвах, че училището е все едно всеки ден да пристъпваш в непрогледен мрак. Все едно цял ден да се държиш за парапета. Спрях да говоря, когато растежът вътре в мен ... |
|
|
Романът "Петмез" е голяма прозаична метафора на детството, на неговите тайни и открития. Той е едновременно ведра и тъжна книга - тя разказва за чудесата на детството, за сиянието и изконната красота на неговите първи откровения, но и за тъмната страна на този период от човешкия живот - за трагичността на неговия неминуем край. Урошевич създава проза, близка до магическия реализъм, пълна с носталгия и ирония."Да, моят роман наистина е писан със сантиментална носталгия по един изчезнал свят, но и с ирония - както към този свят, така и към моята сантименталност." Влада Урошевич "Един от най- ... |
|
|
Виолет Тусен е пазителка на гробище - работа, която мнозина биха сметнали за отблъскваща, но за нея е спасение и ново начало. Тук тя намира убежище, предлагайки утеха на скърбящите, защото само позналите загубата на най-близките могат да разберат чуждата болка. Градината ѝ се превръща в пристан, а отглеждането на цветя и билки, на плодове и зеленчуци и носи усещане за смисъл. Така постепенно усвоява умението да се радва на малките неща - чаша ароматен чай, прясно откъснат плод, импровизирани вечери с приятели в градината... Тя, която няма никого и нищо на света, открива умиротворение в този малък оазис на мълчанието, ... |
|
|
Европейска награда за литература 20107. ... "Мъките, през които преминаваме, опитвайки се да преодолеем съществуващите в нас бездни, не знаят що е език, нация, вяра, пол, те не са ограничени с географски ширини и дължини“ казва в интервю авторът на "Бездна". И тези думи красноречиво говорят за общочовешките измерения на романа, действието на който се развива в два етапа от живота на героите. Първият, през 90-те години на миналия век, проследява разказа за летуването на остров Корфу на пенсиониран капитан от бившата югославска армия и съпругата му. Островът и преживяното разпадане на страната им ги връщат в ... |
|
|
Това е книга за йога практиката и за депресията. За медитацията и за тероризма. За еротичната любов и за мигрантите. Неща, които като че ли нямат нищо общо помежду си. Които изглеждат съвършено разнородни. Но не са. И имат нещо общо помежду си. Всички те са част от пътя, изминат и изминаван от един френски интелектуалец и писател, изпълнен с огромното желание да постигне в живота си това, което нарича покой и омая. Еманюел Карер започва работата си по Йога с намерението да напише засмяна и изящна книжка за тази толкова известна духовна дисциплина, но в процеса на писането поема в други посоки, насочва се към други ... |
|
|
"Не разполагаме с нищо друго, освен с един-единствен миг, нека превърнем това мигновение във вечност, друго безсмъртие няма." Никос Казандзакис "Казандзакис пътува непрестанно, преследван от, или преследвайки живота в неговия най-важен и най-романтичен смисъл." Kirkus Review ... |
|
|
Книгата разказва за Дмитрий Фурман и неговото време."Трудно е да се сетим за съвременен интелектуалец, сравним с Дмитрий Фурман (1943 - 2011). В Русия нямаше друг като него. В ума и характера на Фурман по уникален начин се съчетаваха двете отчетливи превъплъщения на руската интелигенция, и то по време, когато и двете изглеждаха почти изчезнали. Буквално неизвестен извън страната и слабо познат вътре в нея, той беше специалист по сравнително религиознание и анатом на следсъветска Русия, който интегрира политическа почтеност и интелектуална оригиналност в своята научна работа, посветена на съдбата на неговата страна и ... |
|
|
"Едва по-късно щеше да разбере, че там е имало всичко друго, само не и тишина, но въпреки това именно тишината беше единственото, което се беше запечатало в паметта ѝ. Да, всъщност защо онази сутрин мъжът ѝ не заведе децата на училище, както обикновено? Беше капнала, като ги остави пред входа на училището, оттам ускори, за да се изкачи по оживената улица, задмина един автобус, спрял на спирката, и изведнъж най-страшният звук, който някога бе чувала, я удари в тъпанчетата, последва абсолютна тишина. Оглушала не от мощта на експлозията - изригнала като вулкан от запалителни материали, бурми, пирони, гайки, ... |
|
|
Густав Малер пресича за последен път Атлантическия океан от Америка към Европа на борда на голям пътнически кораб. Пътува от страната, в която е постигнал най-големия успех в кариерата си, към родната си Австрия. Той е неизлечимо болен и само няколко седмици по-късно умира във Виена, откъдето започва пътят му към големите музикални сцени. Композиторът лежи на палубата, увит в одеяла, предал се на спомените, и гледа към хоризонта. Спомня си за битките срещу закостенялостта, невежите критици и музиканти и дори срещу антисемитизма, на който е бил подложен. Паралелът с Томас Ман и неговата "Вълшебната планина" е ... |
|
|
"Имало е такъв съветски писател - Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което "формалистите" били подложени на сурова критика и той също получил порицание ("позорно", "подражание на Джойс", "Добычин е нашият ленинградски грях"), след като му дали думата (излязъл отпред, огледал всички и казал: "За съжаление, не мога да се съглася с това, което бе изречено тук"), напуснал залата и завинаги изчезнал..." Дмитрий Воденников "Той не приличаше на никого. Самобитен. Съществуваше в литературата - пък и не само в нея, - без да иска нищо, без да ... |
|
|
Убедителната, виртуозно разказана история на млада жена, която сравняват с Анна Каренина, Ема Бовари и Ефи Брист. Романът е толкова популярен, че в Хага е издигнат паметник на Елине Вере! Романът носи отличителните характеристики на натурализма - героинята е нервозна, свръхчувствителна, психически нестабилна и гледа мрачно на живота. Акцентира се върху определящото значение на социалната среда, наследствеността и възпитанието, а съдбата се разглежда като непреодолима сила. Луи Куперюс се изявява като тънък психолог и познавач на човешката душа. С изключително майсторство пресъздава покъртителната история на Елине Вере и ... |
