"Не разполагаме с нищо друго, освен с един-единствен миг, нека превърнем това мигновение във вечност, друго безсмъртие няма." Никос Казандзакис "Казандзакис пътува непрестанно, преследван от, или преследвайки живота в неговия най-важен и най-романтичен смисъл." Kirkus Review ... |
|
|
Книгата разказва за Дмитрий Фурман и неговото време."Трудно е да се сетим за съвременен интелектуалец, сравним с Дмитрий Фурман (1943 - 2011). В Русия нямаше друг като него. В ума и характера на Фурман по уникален начин се съчетаваха двете отчетливи превъплъщения на руската интелигенция, и то по време, когато и двете изглеждаха почти изчезнали. Буквално неизвестен извън страната и слабо познат вътре в нея, той беше специалист по сравнително религиознание и анатом на следсъветска Русия, който интегрира политическа почтеност и интелектуална оригиналност в своята научна работа, посветена на съдбата на неговата страна и ... |
|
|
"Едва по-късно щеше да разбере, че там е имало всичко друго, само не и тишина, но въпреки това именно тишината беше единственото, което се беше запечатало в паметта ѝ. Да, всъщност защо онази сутрин мъжът ѝ не заведе децата на училище, както обикновено? Беше капнала, като ги остави пред входа на училището, оттам ускори, за да се изкачи по оживената улица, задмина един автобус, спрял на спирката, и изведнъж най-страшният звук, който някога бе чувала, я удари в тъпанчетата, последва абсолютна тишина. Оглушала не от мощта на експлозията - изригнала като вулкан от запалителни материали, бурми, пирони, гайки, ... |
|
|
Густав Малер пресича за последен път Атлантическия океан от Америка към Европа на борда на голям пътнически кораб. Пътува от страната, в която е постигнал най-големия успех в кариерата си, към родната си Австрия. Той е неизлечимо болен и само няколко седмици по-късно умира във Виена, откъдето започва пътят му към големите музикални сцени. Композиторът лежи на палубата, увит в одеяла, предал се на спомените, и гледа към хоризонта. Спомня си за битките срещу закостенялостта, невежите критици и музиканти и дори срещу антисемитизма, на който е бил подложен. Паралелът с Томас Ман и неговата "Вълшебната планина" е ... |
|
|
Построен преди три века в сърцето на Балканите от великия везир на Османската империя Мехмед паша Соколович, мостът на Дрина е шедьовър на средновековното строителство и архитектура. Като непоклатим и ням свидетел на исторически събития, природни бедствия, чумни епидемии и изпитания през вековете той доминира в действието на зашеметяващия роман на Иво Андрич Мостът на Дрина. В камъка са вплетени личните истории и драми на хора, живели през различни епохи на двата срещуположни бряга, и увлекателно като приказка текат легенди и митове за тях и околностите: за Радислав, работникът, който се опитва да попречи на ... |
|
|
Убедителната, виртуозно разказана история на млада жена, която сравняват с Анна Каренина, Ема Бовари и Ефи Брист. Романът е толкова популярен, че в Хага е издигнат паметник на Елине Вере! Романът носи отличителните характеристики на натурализма - героинята е нервозна, свръхчувствителна, психически нестабилна и гледа мрачно на живота. Акцентира се върху определящото значение на социалната среда, наследствеността и възпитанието, а съдбата се разглежда като непреодолима сила. Луи Куперюс се изявява като тънък психолог и познавач на човешката душа. С изключително майсторство пресъздава покъртителната история на Елине Вере и ... |
|
|
Т. Сингер минава сам през света, но и предпочита да е сам. Т. Сингер е анонимен и непрактичен скитник по житейския друм, но и желае да е анонимен, неразпознат, дори невидим сред множеството. Т. Сингер сякаш отсъства от живота и в най-добрия случай е наблюдател на собственото си съществуване. Т. Сингер е загадка за себе си и не по-малко - за разказвача, който иска да разкаже неразбираемия и неразказваем, белязан с почти отсъстваща интензивност вътрешен живот на своя герой. От този конфликт се поражда голямата привлекателна сила на романа, меката ирония, пропиваща равното, без класическа интрига повествование, съчувствието ... |
|
|
Милан Йованович е роден през 1967 г. Завършва Юридическия факултет на Белградския университет през 1994 г., а три години по-късно полага адвокатския изпит пред Комисията на Министерството на правосъдието на Република Сърбия. Автор е на романите Монк (2002), Воин (2003, 2010), Зимуване на брега (2004), Теодора (2005, 2013), Господар (2007), Безсъние (2011), Малък двор (2012), Стъклена мастилница (2015), Книга правила (2017), последния му роман Пламък на свещ 2020, както и два сборника с разкази. Публикувал е проза в редица списания, представен е и в различни чуждестранни антологии. Носител е на литературната награда ... |
|
|
Смокинята е семейна сага, която обхваща живота на три поколения от едно семейство и се разстила през втората половина на 20 век - от бурните десетилетия на войни и насилие до ден днешен. Войнович е изкусен разказвач и макар в писането му да се долавя мащабност и историческа достоверност, по своята същност романът е съкровен разказ за семейството, любовта, свободата и изборите, които правим. Роман за непрестанните ни опити да разберем самите себе си по-добре - с всички сили и средства, глобални и локални. За разпадането на паметта и безутешното потъване в забравата; за скъсаните връзки, обърканите чувства и тихите ... |
|
|
Една любов, по-силна от смъртта... Мургавият Хийтклиф е подхвърлено дете, което намира подслон в йоркширското имение Брулени хълмове. Господарят на имението отглежда момчето редом с другите си деца - Хиндли и Катрин. След смъртта му обаче за Хийтклиф настъпват тежки дни. Хиндли го тормози и унижава, но с Катрин са неразделни и близостта им скоро прераства във всепомитаща любов. Девойката е принудена да избира между първичния и необуздан Хийтклиф и нежния и образован благородник Едгар Линтън. Въпреки че обича Хийтклиф с цялото си сърце, тя взема съдбоносното решение да отговори на очакванията на обществото. И се омъжва ... |
|
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
|
|
Живи
Ю Хуа
Жанет - 45
|
| Цена: 10.20 € / 19.95 лв. |
|
  |
|
Издаден през 1992 г., романът "Живи" за съвсем кратко време се превръща в един от най-популярните и най-превеждани китайски романи с продадени над петнайсет милиона екземпляра. С екранизацията му през 1994 г. режисьорът Джан Имоу печели Гран при от кинофестивала в Кан, отстъпвайки единствено на "Криминале" на Куентин Тарантино. Оттогава "Живи" неизменно попада във всевъзможни класации за най-добри книги, включително в престижния списък на ежеседмичника "Яджоу джоукан" за стоте най-добри китайскоезични литературни произведения на XX век. Книгата е част от поредицата "Отвъд& ... |
