"В ранната утрин на 1 април 2034 г. в град Е. са се струпали репортери от всички национални вестници, радиа и дори две телевизии. Докато пресича центъра под навъсените облаци и влажния вятър, които с нищо не подсказват, че пролетта идва, помощник-ветеринарят Евлоги Гюлов се опитва да си спомни кога за последно градът е влизал в новините. Много, много отдавна. Но предната вечер се е случило нещо съвсем необичайно. И злокобно. Изчезнала е млада жена, при това - проститутка. Започнал с хлад и облаци, този 1 април постепенно ще разкрие, че зад привидно спокойната повърхност в малко градче в Югоизточна България клокочат ... |
|
|
Тринайсетте разказа в Чуждестранният легион (1964) са литературно, интелектуално и формално предизвикателство. "Нежно обичам незавършеното, недодяланото, онова, което неумело опитва кратък полет и тромаво тупва на земята", казва тяхната авторка Кларис Лиспектор (1920 - 1977), едно от най-впечатляващите пера на ХХ век. И същевременно доказва и опровергава тази своя обич в елегантно минималистичните си, но и неограничено вълнуващи истории. По страниците на сборника детства завършват с трясък; зад всяко яйце прозира космическа конспирация; съботен обяд става повод за екзистенциална равносметка; една машинописка ... |
|
|
Новите лица на литературна Европа. ... По време на своя едногодишен престой в Сараево като представител на международна организация Сахиб (така нарича себе си героят - англичанин, гей, потомък на индийски колонизатори) се запознава с политическата обстановка и местните обичаи в Босна, като ги коментира иронично и на моменти безпардонно. Своите наблюдения за Балканите, комунизма, демокрацията, както и за баклавата, кебапчетата и сватбите, той изпраща всекидневно по мейла на своя любовник в Лондон. Впрочем това, което отначало изглежда като идеална възможност за бързо и лесно печелене на пари на благородна и хуманитарна ... |
|
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
|
Етюд в черно (2019) е изненадваща предистория на Шерлок Холмс, в която протагонисти са прототипът на Холмс ала Сомоса - мистър Х, самотна маниакална личност, любител на мрака и шаха, с психологическа и интуитивна дързост на прорицател - и самият доктор Конан Дойл. Действието се развива в клиника за привилегировани душевноболни в Портсмът, където току-що е постъпила нова медицинска сестра, разказвачът на събитията в романа. Интригата е на границата на фантастичното, атмосферата е пропита с фин хумор, авторът проследява перипетиите на това странно трио, изправено пред случаи на убийства на просяци, свързани със света на ... |
|
|
Това е книга за йога практиката и за депресията. За медитацията и за тероризма. За еротичната любов и за мигрантите. Неща, които като че ли нямат нищо общо помежду си. Които изглеждат съвършено разнородни. Но не са. И имат нещо общо помежду си. Всички те са част от пътя, изминат и изминаван от един френски интелектуалец и писател, изпълнен с огромното желание да постигне в живота си това, което нарича покой и омая. Еманюел Карер започва работата си по Йога с намерението да напише засмяна и изящна книжка за тази толкова известна духовна дисциплина, но в процеса на писането поема в други посоки, насочва се към други ... |
|
|
Единодушно считан от критиците за шедьовъра на Мирча Картареску досега, "Соленоид" е монументален роман, в който отеква ехото на Пинчън, Борхес, Кафка и други големи учители. Пред нас е дългият дневник на разочарован писател, който разказва за детството и юношеството си в един призрачен и меланхоличен Букурещ. Безименният герой - учител по румънски език в квартално училище, с неуспешна литературна кариера и с професия, която не го интересува, купува стара къща с форма на кораб, построена от изобретателя на соленоида - гигантска магнитна намотка, която се намира под мазето. Нейната гравитационна сила не ... |
|
|
"Тема на разказите на Елена Алексиева е природата на човешкото. Те мерят степените на чудачество и чешитлък, които природата на човешкото може да понесе, изпитват устоите ѝ при сблъсъка с абсурдите и нюансират тънката мяра между реалното и нереалното. С много ирония, но и с много топли цветове, с фин усет и с богат, разгъващ силата си език, Елена Алексиева събира нишките от трудното живеене на въпросните малко странни хора, на които привидно все нещо не им достига, макар дълбоко в себе си да крият доказателствата за щастието." Амелия Личева "Мнозина писатели се опитват от малка случка да напишат ... |
|
|
"Не разполагаме с нищо друго, освен с един-единствен миг, нека превърнем това мигновение във вечност, друго безсмъртие няма." Никос Казандзакис "Казандзакис пътува непрестанно, преследван от, или преследвайки живота в неговия най-важен и най-романтичен смисъл." Kirkus Review ... |
|
|
Книгата разказва за Дмитрий Фурман и неговото време."Трудно е да се сетим за съвременен интелектуалец, сравним с Дмитрий Фурман (1943 - 2011). В Русия нямаше друг като него. В ума и характера на Фурман по уникален начин се съчетаваха двете отчетливи превъплъщения на руската интелигенция, и то по време, когато и двете изглеждаха почти изчезнали. Буквално неизвестен извън страната и слабо познат вътре в нея, той беше специалист по сравнително религиознание и анатом на следсъветска Русия, който интегрира политическа почтеност и интелектуална оригиналност в своята научна работа, посветена на съдбата на неговата страна и ... |
|
|
"Едва по-късно щеше да разбере, че там е имало всичко друго, само не и тишина, но въпреки това именно тишината беше единственото, което се беше запечатало в паметта ѝ. Да, всъщност защо онази сутрин мъжът ѝ не заведе децата на училище, както обикновено? Беше капнала, като ги остави пред входа на училището, оттам ускори, за да се изкачи по оживената улица, задмина един автобус, спрял на спирката, и изведнъж най-страшният звук, който някога бе чувала, я удари в тъпанчетата, последва абсолютна тишина. Оглушала не от мощта на експлозията - изригнала като вулкан от запалителни материали, бурми, пирони, гайки, ... |
|
|
"Имало е такъв съветски писател - Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което "формалистите" били подложени на сурова критика и той също получил порицание ("позорно", "подражание на Джойс", "Добычин е нашият ленинградски грях"), след като му дали думата (излязъл отпред, огледал всички и казал: "За съжаление, не мога да се съглася с това, което бе изречено тук"), напуснал залата и завинаги изчезнал..." Дмитрий Воденников "Той не приличаше на никого. Самобитен. Съществуваше в литературата - пък и не само в нея, - без да иска нищо, без да ... |
