Ангел е бивш учител, който губи всичко и става бездомен алкохолик. Мануела още не е навършила петнайсет, когато е принудена да проституира на междуградски път. Тази книга е историята на следващите близо три десетилетия от животите им и е разказ за това как те се превръщат в двама от най-могъщите и важни хора в една завладяна от мафията държава, в която преходът е бил бутафорен, политическите и икономическите процеси са дирижирани от кадри от службите на стария режим, които от сенките безскрупулно дърпат конците на всички и всичко, като по този начин крадат не само настоящето на сънародниците си, но и тяхното бъдеще и ... |
|
|
Има книги, които човек приема като живи същества. Тази е такава."Смълчава и трогва, заради вътрешната храброст да се пише искрено. Все по-рядко срещано, все по-изчезващо качество. След последната страница ти се иска да я прегърнеш. Разказите тук са чиста обич. Без нито един фалшив тон. И с милост към живота." Катя Тодорова "Тези кратки разкази пресъздават случващото се на земята сякаш видяно от небето. Те са трохички реалност, мечти, болки и фантазии, накратко странични ефекти от Божията милост. Йорданка Белева умее да привнася поезия в прозата си, което ѝ помага да чуе и види онова, което често ... |
|
|
Паметта трябва да съществува, преди да се появи забравата. Малая, 1951 година. Юн Лин е единствената, оцеляла в таен японски концлагер. Там тя е загубила любимата си сестра, споделила трагичната участ на хиляди затворници. Юн Лин може да направи за нея само едно: да сбъдне мечтата ѝ и да създаде японска градина с невиждана красота. Тя мрази японците, които са ѝ отнели най-близките хора и за малко не са убили и нея. Но се вижда принудена да се обърне към японеца Аритомо, който навремето е бил императорски градинар и е готов да я научи на изкуството си. Юн Лин подозира, че Аритомо има тайна, и разбира, че е ... |
|
|
Познавах човек, който по време на пандемията се бе приютил и живял сам в изгорялата катедрала Нотр Дам дьо Пари. Но не измислен герой като Квазимодо, а реален - от плът и кръв. Преди да почине, той ми довери, че е оставил таен знак някъде в недрата на храма и сега ще трябва да го търся по примера на Виктор Юго. Из прерията на Северна Дакота, където освен кукуруз, бизони и тук-там някоя ядрена установка друго не се намира, разнасях с пикап гюмове със семе от бик в течен азот и едно безжизнено каубойско тяло. В Люксембург се наложи да пия шампанско от ранни зори, макар да помня онази крилата фраза, че сутрин шампанско ... |
|
|
"Никулин извърши истински подвиг в най-високия, християнски смисъл на тази дума. Той каза на своите съотечественици Истината. Написа неголяма книга, но след публикуването ѝ читателите станаха други хора. Да признаем правотата на Никулин, означава да признаем за лъжливи и безсъвестни всички упорито налагани представи за изминалата война, превърната в наши дни в основен идеологически символ. Никулин нагледно показва, че съветската власт е воювала с външния враг така, че да превърне една свещена война в масово изтребление на руския народ в името на спасяването на партийната номенклатура." Кирил Александров, ... |
|
|
Вина, 60 -те години на XX век. Роберт Симон наема помещение близо до пазара Кармелитенмаркт, за да отвори мечтаното кафене. Още първия ден започват да се събират хора от квартала - зарзаватчията Новрачек, месарят Йоханес Берг, борецът Рене Вурм, едноокият Харалд Блаха, художникът Миша, две безименни възрастни дами... Всеки ден внасят тревогите и радостите си, поръчват кафе, бира, вино, хляб с кисели краставички, през зимата пунш, понякога споделят с напълно непознати. Тръгват си самотни, по-рядко с някого... Героите на Роберт Зееталер в Кефенето без име обикалят едни и същи улици в квартала около Пратера, читателите ... |
|
|
Повестта Последните страници от дневника на една жена, наричана от критиката - най-декадентската книга в руската литература, се появява през 1910 година и първоначално е забранена от цензурата по обвинение в неморалност. След известно време наказателното преследване е спряно и повестта заживява свой живот..."Творецът Брюсов се интересува от силните чувства на силните хора, изгубили пътя и готови да се потопят до самото дъно - в царството на мрака." Афанасий Мамедов "Брюсов, като никой друг, беше подходящ за титлата - майстор. Майстор, маестро - недостижим в поезията, в прозата, в критиката. Недостъпен. ... |
|
|
Българската следа на Димитър Кенаров събира литературни репортажи и есета, вече публикувани в някои от най-престижните американски периодични издания като Ню Йоркър, Нейшън, Бостън Ревю и други. В текстовете читателят ще срещне Георги Марков и Георги Господинов, Юлия Кръстева и Иво Димчев, соцпаметниците и некролозите. Книга за България и българското, и за противоречивите следи, които оставяме след себе си."Фактологически добросъвестно, с необходимата аналитична дистанция и с последователно критичен и самокритичен поглед, Димитър Кенаров разказва за своята страна на чужденците. Постепенно, неочаквано и някак ... |
|
|
През целия си живот, с малки прекъсвания, литературният критик, историк и виден интелектуалец Борис Делчев води своя знаменит Дневник. Той е уникално явление в нашия обществен и културен живот - близо половин век (от 23 януари 1939 година до 27 март 1987 година) авторът му систематично отбелязва събития и случки, развълнували го през изминалия ден; говори за писатели, художници, музиканти, архитекти, с които е общувал. Така създава един безценен портрет на времето, в което е живял. През 1995 година в издателство Народна култура излезе един том от близо 500 страници, представящ подбор от целия дневник. Тази книга ... |
|
|
Сънят на ягуара е семеен епос и този път авторът е бил вдъхновен от венецуелския си произход по майчина линия. Историята се развива в продължение на три поколения в страната Венецуела, преживяла диктатура, демокрация, държавни преврати и революция в рамките на един век. Когато една няма просякиня от Маракайбо, Венецуела, намира новородено бебе на стъпалата на църква и го приютява, тя няма представа за необикновената съдба, която очаква сирачето... Израснал в бедност, Антонио става последователно продавач на цигари, портиер на доковете, слуга в публичен дом, преди да се превърне, благодарение на кипящата си енергия, в ... |
|
|
Даниел е изключително успешен стендъп комик, който е изградил кариера, играейки си по най-скандален начин с предразсъдъците на своята публика. Но в началото на XXI век той започва да ненавижда смеха в частност и човечеството като цяло. Въпреки това Даниел не може да спре да вярва във възможността за любов. Хиляда години по-късно война и природни бедствия са опустошили Земята, а Даниел 24 се опитва да разгадае историята на своя предшественик, докато остатъците от човешката раса се скитат на глутници. В едно кошмарно видение за разпадането на съвременния свят той, подобно на своя прародител, се опитва да разгадае смисъла ... |
|
|
"Мерено с днешна мярка, публицистичното дело на Раковски не е особено голямо по обем: то обхваща четири вестника и едно списание в общо 92 броя, два пробни броя, един извънреден лист, един летящ лист и четири притурки. Не количествените измерения обаче превръщат публицистиката на Раковски в нещо, коренно отличаващо го от дотогавашните прояви на българска журналистика. Значението на неговата публицистика е във въздействието, което тя оказва върху съвременниците му, свои и чужди, ценни са идеите на Раковски, които в много отношения звучат съвременно и днес. Много добре посочва тази особеност на публицистиката на ... |
