Изданието съдържа преводите на Пенчо Славейков."Писмата на Пенчо Славейков са мащабна културна панорама на Балканите, Русия и Европа, многопластова епистоларна белетристика, модерен пътеписен роман, създаден от Мислител и Художник. За пръв път се публикуват не само писмата и пощенските картички от класика, но и тези до него. А Славейковите кореспонденти са забележителни: Алфред Йенсен, Георг Адам, Владислав Мицкевич, проф. Ернст Елстер, проф. Константин Иречек, проф. Николай Державин, д-р Еренпрайс, Иван Вазов, проф. Иван Шишманов, Алеко Константинов, П. К. Яворов, Кирил Христов, Екатерина, Петко и Лора ... |
|
|
Потопете се отново в омагьосания свят на норвежките народни приказки, събрани и съхранени от двамата най-изтъкнати събирачи на скандинавски фолклор - Петер Кристен Асбьорнсен, Йорген Му, често наричани "норвежките Братя Грим". В резултат на техния епохален труд се появяват два тома Норвежки народни приказки, два тома Норвежки приказки за тайнствени същества и народни сказания, както и самостоятелни приказки, поместени в различни сборници. Ангажирани са най-изтъкнатите художници на епохата: Теодор Кителсен, Ерик Вереншол, Ханс Гюде и други. Пълно илюстровано издание сега за първи път държи в ръцете си и ... |
|
|
Юбилейният сборник " А. С. Пушкин и българската култура" е посветен на 200-годишнината от рождението на гениалния руски поет. Това е първото и единствено по рода си у нас комплексно и представително изследване в тази област. Книгата съдържа оригинални проучвания за проникването, възприемането и достойното място на Пушкиновото творчество в националното ни духовно пространство. Съдбата на "българския Пушкин" е осмислена в контекста на активния българо-руски междукултурен диалог и на сложните му измерения в литературата, театъра, операта, балета, киното и библиотечното дело с оглед на историческата ... |
|
|
В богатото и многообразно творчество на Унамуно "Дневникът" заема уникално, значимо и твърде специфично място. Неговата особеност се дължи на жанровата му разнолика неповторимост, а също така и на тематичната особеност на текста. Успоредно с чисто персоналните елементи, впрочем твърде оскъдни на брой, напомнящи за автобиографчно-мемоаристичния жанр, "Дневника" изобилства от библейски цитати, откъси от религиозни текстове, препратки към теолози и философи... Всъщност истински личното в този дневник са разсъжденията на автора върху основните теми, които го вълнуват като човек и които са залегнали в ... |
|
|
Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на ... |
|
|
Старогръцките легенди и митове са мъдри предания за всесилни богове, смели герои, чудни същества и коварни чудовища. В тези невероятни истории безсмъртните божества, от чиято воля зависи съдбата на хората, са красиви и грозни, благородни и коварни, смели и страхливи, щедри и алчни, великодушни и злопаметни, милостиви и жестоки, състрадателни и отмъстителни. Те се борят помежду си, наказват онези, от които са недоволни, и възнаграждават любимците си с победи в страшни битки и изпитания. За Николай Кун Николай A. Кун (на руски: Николай Альбертович Кун) е руски историк и писател, известен с проучванията си върху ... |
|
|
Алексей Хомяков е най-яркият, най-дълбокияти даровит руски славянофил, поставил началото на ново умствено развитие в руската история. Славянофилството е едно от най-големите духовни постижения на руската философия и политическа мисъл. Още в своето начало, дадено именно от А. Хомяков, то представлява завършена система от идеи и ценности, които се отнасят преди всички до общественото и държавното устройство на Русия, до нейните опорни точки и перспективи, както и за начина на живот на отделната личност. Това е консервативна философия и идеология не защото е обърната назад и възпира движението напред (а то не и така), а ... |
|
|
Публицистика 1999 - 2002 г. ... „С умението си да долавя чертите на националното и оттам да постига връзката с общочовешкото Хайтов долови в един предимно изолиран свят на "прости" планинци неподозирани мотиви на бит, преживелици, покъртителни човешки съдби. Влязъл в литературата ни с оригинален регистър от теми, с галерия от свои герои, с богатство от свои размисли за съдбата на човека и света, със свой самобитен стил на изобразяване и изразяване, той обогати художествената ни книжнина и зае трайно място в нея... Звучи невероятно, но все пак е истина - Николай Хайтов е от онези творци, които имат рядката ... |
|
|
Хамалин, моряк, теляк, копач, бояджия, рибар, пожарникар, златотърсач, преписвач на роли - такъв е реалният живот на Александър Грин. Но неговите герои добиват богатирска сила, благодарение на мечтата и безпределната вяра в чудесното. "Никога не се страхувай, че можеш да сгрешиш - не бива нито от увлечения, нито от разочарования да се страхуваш. Разочарованието е таксата, която човек заплаща за нещо, получено по-рано, понякога може би несъразмерна, но ти бъди щедър. Страхувай се само да обобщаваш разочарованието и не оцветявай с него всичко останало. Тогава ще намериш сила да се съпротивляваш на злото в живота и ... |
|
|
Мигел де Унамуно е известен испански философ и писател. Роден е в Билбао през 1864 г. Преподавател в университета в Саламанка и негов ректор. Изгонен от родината си по време на режима на Примо де Ривера. Умира през 1936 г. Философските възгледи на Унамуно са близки до екзистенциализмза, но той отдава значение предимно на живия живот и проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. ... |
|
|
Япония, Едо, декември 1703 г. В една спокойна, ясна и студена нощ японската столица е разтърсена от силно земетресение. Дворецът е сринат почти до основи, а смъртта си намират хиляди обикновени и знатни граждани. По същото време Усугумо – най-добрата учителка по изкуството на тамяна – провежда урок с две красиви млади сестри, дъщери на влиятелен даймио. За съжаление, сградата, в която се провежда сеансът, е разрушена напълно, а надежда за оцелели в нея няма. Как Сано Ичиро – дворцов управител и заместник-главнокомандващ на шогуна – ще успее да поддържа реда в размирните времена след труса? Ще стане ли смъртта на двете ... |
|
|
Самурайски завети. Книга 3 от поредицата "Бележки от вечността". ... Стъпвайки на Бушидо - Пътят на воина - японците създават една самобитна култура, която няма аналог в света. Бушидо е етичен кодекс, философска доктрина и начин на живот, чиито акценти са умереността, предаността, воинските умения, честта и смъртта. Думата буши означава воин, а до - път. Йероглифът бу съдържа два елемента: "алебарда" и "спирам", тоест спирам с оръжие, налагам мир. Ето защо воинът е призван да брани мира и за тази цел калява тялото си и овладява бойните изкуства до съвършенство. Той винаги е готов да ... |
