Накитите подчертават и допълват красотата на своя собственик, отразяват неговото социално положение и благосъстояние. Лесни за транспортиране, накитите придружават своите собственици по време на завоевания, търговия, пътешествия и дори в отвъдния свят. ... |
|
|
Към долината на река Русенски Лом природата винаги е била благодатна. Дарила я с мек климат, с богата земя, с изобилна вода и с безпределна красота. Хората се заселили тук отдавна и завинаги. Сред закътаните речни извивки построили селища, в пещерите създали светилища, върху скалите издигнали непристъпни твърдини. Постепенно се формирал единственият по рода си културно-исторически облик на Поломието, в който природата, старините и съвремието са се вплели за векуване - неразделимо и неповторимо. През периода на Второто българско царство (ХІІ - ХІV в.) населението в долината станало по-многолюдно, а животът - по-динамичен ... |
|
|
Историко-археологическият резерват “Сборяново” е един от редките и щастливи случаи на хармонично съществуване на археологически паметници в една сравнително малко променена от времето на създаването им природна среда според палеогеографските изследвания. Той е уникален комплекс, състоящ се от селища, светилища и некрополи от дълбока древност и кът от природата, съхранил редки животински и растителни видове. Текстът е придружен от богат цветен снимков и графичен материал. ... |
|
|
Цитадела на един от наследниците на Александър Македонски – Лизимах, това място е забелязано като естествено укрепление още през IV в.пр.Хр. от първите му заселници – тиризите. Градът е изоставен след създаването на българската държава. Изданието съдържа оригинални илюстрации и снимков материал. ... |
|
|
Столицата Плиска е заемала огромна за времето си площ – 23 km 2 и макар в началото тя да е имала повече лагерен характер, важното е, че споменът за създаването на столицата още при Аспарух е бил жив и траен. Устроена е на принципа на концентричното укрепяване Плиска не е единственото селище отличаващо се със землено крепостно строителство. Значимостта на Крумовия дворец и по-късно на Тронната палата на Омуртаг могат да бъдат проследени независимо от липсата на архитектурни следи с големи мащаби. ... |
|
|
Възникнала като дервентджийско селище през XVI в.,Трявна се е ползвала с относителна независимост и привилегии още в ранните векове на робството. Представителите на властта е трябвало да живеят извън него, не се разрешавало турчин да се роди или да бъде погребан в землището му, а когато мюсюлманин конник пресичал калдъръмените улички или мегдана, той трябвало да слезе от коня и да мине пеша. Гордите балканджии свободно изповядвали вярата си, ревностно защитавали българщината и успели да съхранят свободолюбивия си дух и достойнство. Епохата на Възраждането заварва непокорните планинци не само горещи патриоти, но и изкусни ... |
|
|
Направлението за изучаване, обяснение и оценка на тракийската история и култура от прехода между каменно-медната и ранната бронзова епоха (втората половина на ІV хил.пр.Хр.) до създаването на Дунавската българска държава през 681 г. се обозначава в науката с термина тракология. Естественият център за нейната поява и развитие е България, защото сърцето, в което съзряват и пулсират върховите моменти в оформянето, генезиса, живота и характера на тракийския етнос и на неговата култура, са днешните български земи и по-точно областите от р. Дунав до Егейското крайбрежие и прилежащите му острови. Те образуват ядрото на ... |
|
|
В тази книга известният учен Николай Генчев разкрива още веднъж непреходното историческо значение на великия българин чрез неговите идеи, апостолско дръзновение и граждански подвиг. Първата част е написана на основата на стари проучвания на автора. Във втората част, същинският принос на автора, се търси отговор на въпроса защо Левски е избран и канонизиран като герой и главен мъченик на българската история. Проследява се официалната литературно-публицистична оценка на неговото дело. Специално внимание се отделя на народното преклонение пред Апостола. Като фон са разгледани и ключови проблеми на българската история и ... |
|
|
Николай Генчев (1931-2000) е български историк, член-кореспондент на БАН, професор, д-р на науките. Ректор на СУ (1989-1993). Носител на международната Хердерова награда (1989). Автор на десетки трудове в областта на новата и най-новата българска история. Значителен принос в развитието на българската историография за Възраждането имат такива известни български учени като В. Априлов, Т. Бурмов, Ст. Заимов, Д. Маринов, Д. Кънчов, Ив. Шишманов. Списъкът ще бъде непълен, ако не прибавим името на Николай Генчев. Макар да разполага със значителен научен потенциал, българската историография все още не е успяла да създаде ... |
|
|
В третия том на "Неизвестно за известни български родове" са включени 25 нови очерка за прочути и не толкова познати фамилии. Те са плод на многобройните срещи с техни наследници, както и разкази на съвременици, проучватели и литератори. Това е основната нишка, която свързва досегашните два тома с настоящата книга – в нея думата имат онези, които най-добре са познавали онези тютюневи търговци, индустриалци, политици и архитекти, които са чертаели съдбините на България. Но които днес по различни причини са почти забравени. Дори и да мислим, че добре познаваме личния живот на Иван Вазов, Христо Ботев, Димитър ... |
|
|
Тази книга дава своя принос към темата за ранните българо-американски контакти и отношения в периода до Освобождението на България. Авторът изследва един малко проучен въпрос за влиянието на Съединените американски щати върху българското Възраждане и националноосвободителните борби на българите до Освобождението. Декларацията за независимостта, Гражданската война и политическият живот в Америка. Америка като модел за следване в националноосвободителното движение и в уредбата на бъдещата свободна българска държава и др. ... |
|
|
В книгата се разглежда възникването и развитието на различните категории защитени територии в отделни страни и континенти, както и международното сътрудничество в това отношение. Дефинирани са основните понятия, които се използват във връзка с опазването на биоразнообразието, класифицирани са защитените територии и е обяснено тяхното устройство и стопанисване. Отделено е специално внимание на организираното природозащитно движение и на създаването на мрежа от защитни територии в България. Направен е преглед на състоянието на мрежата от национални и природни паркове и резервати у нас. Описана е природата в тях и са ... |
