Царицата на Черноморието има древното име Одесос. Сведения от древността гласят, че градът е основан между 580 - 550 г. от изселници от Егейска Гърция и по-точно от града Милет. Първите заселници са заели северния склон на малък залив, а тяхното селище е било изградено от колиби. Знае се, че в района, където е бил създаден черноморския град е живяло тракийското племе кробизи. Градът се отличавал с много развита култура, керамика, ювелирни изделия, монетосечене, търговия. ... |
|
|
Измежду всички селища по Западното Черноморие Анхиало като че ли най-ревниво пази тайните на своето минало. Значително икономическо и културно развитие градът достига при Северите. В чест на император Септимий Север градът организирал специални спортни игри наречени “Севериа Нимфиа”. Названието “Нимфиа” не е случайно. То е продиктувано от голямата почит към нимфите – женски божества, персонификация на извори, гори, планини. В случая са почитани трите нимфи покровителки на минералните извори. ... |
|
|
През Средновековието Варна е най-големият пристанищен и търговски център на западния бряг на Черно море. Археологическите разкопки, проведени през XX век в централната част на града, показват, че тогава, в т. нар. Гръцка махала е живеело явно заможно християнско население, което е използвало в бита си разнообразни скъпи и луксозни за времето стоки. От находките става ясно, че във Варна са внасяни съдове от малоазийски фаянс, китайски и европейски порцелан, както и италианска майолика. Това са едни от най-скъпите и ценени керамични изделия както през Средновековието, така и днес. ... |
|
|
Малкото балканско селище Трявна е един от синонимите на Българското Възраждане. Съчетало в себе си прекрасна природа, български дух и родолюбиви традиции, то се обособява като най-ранния център на зараждащото се възрожденско българско изкуство. Исторически документирано, Трявна съществува от 1565 година. От края на XVII - началото на XVIII в., период, от който датират първите художествени изяви на тревненци, селището нараства много интензивно. За това свидетелстват запазените османотурски документи от това време. От документите е видно също, че населението е чисто българско. За бързия икономически подем на селото говори ... |
|
|
Част от поредицата "100 неща, които трябва да знаем за България". ... Сто статии за всичко най-важно от литературата, театъра и музиката Великолепни илюстрации, които ще ви отведат визуално в прекрасния свят на словото и звука Ценен справочник за най-широк кръг читатели и отлично помагало за учениците В тази книга ще намерите изчерпателна информация за българските писатели и поети, звезди на театъра, композитори и певци, танцови ансамбли и балетни изпълнители и за много други неща. Ще видите техни вълнуващи фотографии, сцени от любимите ви театрални постановки, както и редица непубликувани досега портрети, ... |
|
|
И тази книга на Анатол Анчев от Етнографския институт с музей при БАН цели да подчертае големите възможности, които аналитичната психология предоставя при изучаване на българския фолклор. Докато в "Юнгиански подход към българския фолклор" ( Леге Артис, 2007) се разглеждат фолклорните жанрове пословици, гатанки, песни, приказки, анекдоти, вицове, то в настоящата монография вниманието на автора е насочено към вампирите - едни от основните демонологични същества в българския фолклор и към свързаните с тях по-общи въпроси за народната и юнгианската представа за душата, за смъртта, за прераждането, за демоните, за ... |
|
|
"По странно стечение на историческите обстоятелства най-старият известен народ, населявал българските земи траките, стана най-късно, в сравнение с останалите, познат на науката. Лишени от собствена писмена традиция, те не могат да разкажат сами за себе си, за своята история, религия и култура. Съседите им, като всички съседи, настроени към тях понякога благосклонно, друг път враждебно, често пренебрежително, по-скоро замъгляват мнението за траките, отколкото да я избистрят, като натрапват впечатлението, че този народ е живял тихо и монотонно в сянката на старогръцката цивилизация от юг и скитския свят от север. И ... |
|
|
"Мнозина смятат, че славата на Пловдив е предимно антична, че Филипополис е вечното му име. Може би упадъкът през средните векове, когато градът става разменна монета в балканските и европейски отношения, е основание за това... А може би причината е другаде. Малко се знае за новата история на града и по-специално за участието му в балканското и българското възраждане през XVIII-XIX в., когато Пловдив отново става средище на източноевропейската цивилизация и пак се връща към своята историческа роля да служи като мост между балканските народи, между Ориента и Европа, между Изтока и Запада. В този период Пловдив ... |
|
|
Клисура, Карлово, Баня, Калофер. Община Карлово: История, култура, традиции е богато илюстриран албум, който ще ви разкрие завладяващото културно-историческо наследство на този край, приказната природа, колорита и магията на традициите в съвременния им облик. ... |
|
|
В третия том на "Неизвестно за известни български родове" са включени 25 нови очерка за прочути и не толкова познати фамилии. Те са плод на многобройните срещи с техни наследници, както и разкази на съвременици, проучватели и литератори. Това е основната нишка, която свързва досегашните два тома с настоящата книга – в нея думата имат онези, които най-добре са познавали онези тютюневи търговци, индустриалци, политици и архитекти, които са чертаели съдбините на България. Но които днес по различни причини са почти забравени. Дори и да мислим, че добре познаваме личния живот на Иван Вазов, Христо Ботев, Димитър ... |
|
|
Николай Генчев (1931-2000) е български историк, член-кореспондент на БАН, професор, д-р на науките. Ректор на СУ (1989-1993). Носител на международната Хердерова награда (1989). Автор на десетки трудове в областта на новата и най-новата българска история. Значителен принос в развитието на българската историография за Възраждането имат такива известни български учени като В. Априлов, Т. Бурмов, Ст. Заимов, Д. Маринов, Д. Кънчов, Ив. Шишманов. Списъкът ще бъде непълен, ако не прибавим името на Николай Генчев. Макар да разполага със значителен научен потенциал, българската историография все още не е успяла да създаде ... |
|
|
В тази книга известният учен Николай Генчев разкрива още веднъж непреходното историческо значение на великия българин чрез неговите идеи, апостолско дръзновение и граждански подвиг. Първата част е написана на основата на стари проучвания на автора. Във втората част, същинският принос на автора, се търси отговор на въпроса защо Левски е избран и канонизиран като герой и главен мъченик на българската история. Проследява се официалната литературно-публицистична оценка на неговото дело. Специално внимание се отделя на народното преклонение пред Апостола. Като фон са разгледани и ключови проблеми на българската история и ... |
