"Мира Папо отново ме възхити с изтънчената си и чувствена проза. Замислих се - може ли един голям писател да не е християнин? И си отговорих, че вероятно може, но е по-добре да е. Когато си стъпил на планината на вярата и бродиш сред бистрия ѝ въздух - ти наистина ясно виждаш живота в полите ѝ. Вярата прави така, че да мериш страстта, да познаеш радостта и да я отделиш от тъгата, да усетиш отчетливо всяко чувство и всяко вълнение. Само въздържанието прави вкусът на виното така ярък и опияняващ. Само светлината на вярата прави така, че да виждаме изключително ярките сенки и тъмнини, но и яснини и просвети ... |
|
|
"Есеистичната книга на рано напусналия ни Огнян Илиев носи особено заглавие Празни мисли на един мислещ човек. Това заглавие е не само остроумно напомняне за известния есеистичен шедьовър от Джером К. Джером - един майстор на тънкия сатиричен изказ. То подсказва, макар и с прикрита самоирония, че ни предстои да четем страници от един мислещ човек на перото, насочил проницателен поглед към нашето сложно и противоречиво съвремие. Още в първото есе, най-обширното и многопластово в книгата, което носи също странно заглавие - Антиантропология - имаме среща с редица проникновени, учудващи със смелостта си разсъждения за ... |
|
|
Три различни столетия. Една нишка, която свързва всичко и всички. Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина - всичко скъсано в живота ѝ е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна - в Балкана. Докато се приближава към светлите къщи в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени, придърпвани от нишката на котленски килим с неземна шарка. Магическата тъкан на килима свързва Мария с вечно дейната ѝ майка Ружа, успяла да открие щастие в реда; с баба ѝ Дана, предала ѝ дарбата да твори с ... |
|
|
Съставител: Дария Карапеткова. ... "Много е индивидуално, много съкровено. Много недоказуемо, много езическо. За едни повод за гордост, за други вечно неудобство, макар и всички те да са неправи - не те са взели решението къде да се родят... Но родното място, родният град ги е белязал, ни е белязал без изключение, сложил е своя невидим отпечатък върху най-автентичните ни възприятия за света и върху спомените, които ще носим до края - тези от детството. Духът на мястото, изглежда, е единственият, чието съществуване се признава и от най-убедените отрицатели на всичко свръхестествено. Родени в София - ето общото между ... |
|
|
Последната история на джентълмена-крадец Арсен Люпен, която завършва... с любов. Публикува се за първи път на български. Превод директно от оригиналния текст от 1936 г. 1921. Арсен Люпен се посвещава на образованието на бедни деца в суровата зона на север от Париж. Но тъмните сили искат да присвоят мистериозна книга, собственост на един от неговите предци, който е генерал на империята. Тези бандити са готови на всичко, включително да застрашат живота на Кора де Лерн, последната и единствена любов на известния джентълмен-крадец. Написано през 1936 г., това последно приключение на Арсен Люпен е публикувано едва седемдесет ... |
|
|
Сборникът е посветен на 100-годишнината от рождението на писателя Георги Божинов. "Смок свири на върба, всички жабки той събра..." е стих от стара детска песничка, нещо като бивалици-небивалици, малко нещо като щяло-нещяло, шарени приказки... Повечето разкази не са публикувани в книга, печатани са в литературни списания и алманаси. Писани са в различни периоди - от 1937 година до края на 90 -те. В сборника те не са подредени хронологично - хронологията едва ли би подсказала нещо за съзряването на писателя. Писателят сякаш се е родил в един монолитен, завършен вид и никакви литературни или социални повеи и ... |
|
|
Обяснението днес е, че живеем в почти свободно време. Време, в което всеки опит да кажеш неудобна истина се приема като неуместен, незаконен или нарушава стандартите на някаква общност. Поощрявани сме да мислим извън кутията, но не и да я напускаме. Вечер преди лягане се чувстваме нервни и успешни. И за да преглътнем този успех, пием приспивателни. Тичаме по пистата на живота като щастливи зайци и не разбираме кога падаме в тенджерата и се превръщаме в яхния. Един от преводите на басня означава лъжа. Но за да живее истината, понякога трябва да се преоблече като лъжа. Затова всяко време се нуждае от своите истини, зайци и ... |
|
|
Това, което някога беше Хуйку набъбна, еректира, обрасна с десетки нови истории, отърка се в хилядната публика на Пощенска кутия за приказки и сега се завръща като Български антинародни приказки. Илюстрациите са дело на Ася Кованова и Андрей Кулев. ... |
|
|
Един различен Бърдаров... Сърцето на футболен запалянко и писател в едно... Вдъхновяващи, очароващи и изненадващи разкази по действителни събития... Истории за волята и силата да се борим до последната минута, когато всички останали вече са се отказали..."Футболът ме научи никога да не се предавам, да вярвам в себе си и да се боря до последната минута." Георги Бърдаров В тази книга футболът е само фон, на който се разиграват човешки съдби и драматични истории. Това е книга за силата на човешкия дух! Със сигурност между финтовете, дузпите, червените картони, сълзите на победените и сълзите на шампионите, ще ... |
|
|
Има много кукички в морето, но ние няма да се хванем. Басните на Стефан Стефанов са нови във всеки един смисъл - те са едновременно смешни и тъжни, игриви и проникновени. Този сборник е същинска палитра от вълнуващи сюжети, захранени с мъдростта на миналото и заредени с енергията на нашето съвремие, а главният импулс винаги е един и същ - истината да надникне иззад завесите, за да се спогледаме."Модерните басни на Стефан Стефанов няма да оставят никого безучастен, защото всички сме герои в тях по един или друг начин. В Нови басни Стефан Стефанов постига зрялост, която се изразява в добро фино калиброване, както на ... |
|
|
Девет сказания от старите дни на чудеса и юначества. ... Орисия е откровение на Стефан Стефанов в духа на най-доброто от българската културна традиция. Народното творчество и история са вдъхновители на девет разказа, в които опасността върви ръка за ръка с надеждата, възмездието - с прошката, а усмивката - със сълзата. В Орисия любовта на самодивите е равносилна само на техните проклятия, решителността на юнаците е в сблъсък с коварството на предателите, а мъдростта и верността ще пребъдат във времето. Орисия е една шевица от размишления, чувства и премеждия, които могат да бъдат родени единствено по нашите земи. ... |
|
|
Една слънчева сутрин през 1997 година Йордан Гълъбинов се качва на раздрънкания небесносин москвич и оставя мъката от последните месеци в родната Добруджа, за да се отправи на северозапад към мистичното село Шишенци. Според местна легенда, в района от векове е скрито несметно богатство, в което той вижда спасение от всичките си житейски несгоди. Но когато пристига в този забравен от бога край, младият мъж открива повече призраци, отколкото хора. Всеки следващ ден и всеки следващ разговор го пренасят сякаш в стара приказка - с прокълнати съкровища, зли поличби и ритуали за изкупление. Границата между суеверия и реалност ... |
