Българската стопанска история за времето след Освобождението през 1879 година в обществено популярната си част се състои от предъвкване на познати факти, които са така подбрани, че да форматират определен начин на мислене, обикновено изгоден за всякаква порода управляващи. Стопанската история не е разказ за първата железница, завод, самолет или компютър... В нея няма героични битки, драматична любов и омраза, бързи промени и трагични лични съдби. Тя не е удобна дреха, не е сигурен подслон или източник на вдъхновение за необременените със здрав разум. Същевременно тя не е и филм на ужасите или новинарско заглавие, което ... |
|
|
Необичайна книга за баячките. Книгата Господ няма да ми се сърди от Серги Гьошев е колкото проучване на малката домашна църквица, която сподиря от векове бита на българите-християни и битието на жените баячки, толкова и художествено, картинно пресъздаване на видяното и чутото от автора по време на репортерските му скитания като радиожурналист в БНР през годините, наред с находчиви препратки към Стария и Новия завет. Тя поставя в съвсем нова светлина лечебната обредност на баячките, извън досегашния традиционен народопсихологически или етнографски подход към темата за народните лечителки."Гьошев е смирил в едно ... |
|
|
"След 100% разпродаден тираж на Наръчник за оцеляване на младия учител, след десетки срещи с читатели, превърнали се във фенове на книгата, след разгорещени спорове за и против съществуването на явлението Млад учител, в ръцете ви е Наръчник за оцеляване на младия учител - част 2. Дали книгата е продължение на първата? Ако говорим за вдъхновение, стил и хумор - да! Новият момент е смелостта и свободата, прозиращи в разказаните истории. Липсва болезнената автоцензура, белязала обществото ни. Авторът е дръзнал да използва сленга на героите си в пряк и преносен смисъл. И така - разбрани, чути и без да бъдат съдени - най- ... |
|
|
"Здравейте, читатели! Отново тръгваме по следите на знахарките. Част от информацията е от древни традиции, а друга - художествена интерпретация. Съчетала съм тези две линни, за да мога да ви предам една пълна и художествена история за знахарката Златица и нейната внучка Севда. Знахарството се предава по кръвна линия, но в книгите си съм включила и един истински търсач и изследовател на знания - д-р Валерия Вангелова. Тя, като истинския Индиана Джоунс, ще търси артефакти, истини и знания за древните тайни, както и за светите земи в североизточна България и не само там. Ще прави записки, така както Кастанеда е ... |
|
|
"Мира Папо отново ме възхити с изтънчената си и чувствена проза. Замислих се - може ли един голям писател да не е християнин? И си отговорих, че вероятно може, но е по-добре да е. Когато си стъпил на планината на вярата и бродиш сред бистрия ѝ въздух - ти наистина ясно виждаш живота в полите ѝ. Вярата прави така, че да мериш страстта, да познаеш радостта и да я отделиш от тъгата, да усетиш отчетливо всяко чувство и всяко вълнение. Само въздържанието прави вкусът на виното така ярък и опияняващ. Само светлината на вярата прави така, че да виждаме изключително ярките сенки и тъмнини, но и яснини и просвети ... |
|
|
"Есеистичната книга на рано напусналия ни Огнян Илиев носи особено заглавие Празни мисли на един мислещ човек. Това заглавие е не само остроумно напомняне за известния есеистичен шедьовър от Джером К. Джером - един майстор на тънкия сатиричен изказ. То подсказва, макар и с прикрита самоирония, че ни предстои да четем страници от един мислещ човек на перото, насочил проницателен поглед към нашето сложно и противоречиво съвремие. Още в първото есе, най-обширното и многопластово в книгата, което носи също странно заглавие - Антиантропология - имаме среща с редица проникновени, учудващи със смелостта си разсъждения за ... |
|
|
Тази книга ще ви накара да се смеете от сърце и едновременно с това ще ви впечатли със своята отчаяна и неизлечима правдивост. Една от най-обичаните класики на всички времена, Трима души в една лодка е забавен разказ за трима приятели и тяхното куче, излезли на разходка с лодка по река Темза в Англия. Харис, Джордж, Джей (разказвачът) и фокстериерът Монтморенси решават да си вземат почивка от досадната рутина на ежедневието, за да възстановят умственото си равновесие. И така предприемат пътуване по Темза между Кингстън и Оксфорд, като спират на някои интересни места, къмпингуват и попадат в безброй комични ситуации. ... |
|
|
Съставител: Дария Карапеткова. ... "Много е индивидуално, много съкровено. Много недоказуемо, много езическо. За едни повод за гордост, за други вечно неудобство, макар и всички те да са неправи - не те са взели решението къде да се родят... Но родното място, родният град ги е белязал, ни е белязал без изключение, сложил е своя невидим отпечатък върху най-автентичните ни възприятия за света и върху спомените, които ще носим до края - тези от детството. Духът на мястото, изглежда, е единственият, чието съществуване се признава и от най-убедените отрицатели на всичко свръхестествено. Родени в София - ето общото между ... |
|
|
Последната история на джентълмена-крадец Арсен Люпен, която завършва... с любов. Публикува се за първи път на български. Превод директно от оригиналния текст от 1936 г. 1921. Арсен Люпен се посвещава на образованието на бедни деца в суровата зона на север от Париж. Но тъмните сили искат да присвоят мистериозна книга, собственост на един от неговите предци, който е генерал на империята. Тези бандити са готови на всичко, включително да застрашат живота на Кора де Лерн, последната и единствена любов на известния джентълмен-крадец. Написано през 1936 г., това последно приключение на Арсен Люпен е публикувано едва седемдесет ... |
|
|
Сборникът е посветен на 100-годишнината от рождението на писателя Георги Божинов. "Смок свири на върба, всички жабки той събра..." е стих от стара детска песничка, нещо като бивалици-небивалици, малко нещо като щяло-нещяло, шарени приказки... Повечето разкази не са публикувани в книга, печатани са в литературни списания и алманаси. Писани са в различни периоди - от 1937 година до края на 90 -те. В сборника те не са подредени хронологично - хронологията едва ли би подсказала нещо за съзряването на писателя. Писателят сякаш се е родил в един монолитен, завършен вид и никакви литературни или социални повеи и ... |
|
|
Обяснението днес е, че живеем в почти свободно време. Време, в което всеки опит да кажеш неудобна истина се приема като неуместен, незаконен или нарушава стандартите на някаква общност. Поощрявани сме да мислим извън кутията, но не и да я напускаме. Вечер преди лягане се чувстваме нервни и успешни. И за да преглътнем този успех, пием приспивателни. Тичаме по пистата на живота като щастливи зайци и не разбираме кога падаме в тенджерата и се превръщаме в яхния. Един от преводите на басня означава лъжа. Но за да живее истината, понякога трябва да се преоблече като лъжа. Затова всяко време се нуждае от своите истини, зайци и ... |
|
|
Това, което някога беше Хуйку набъбна, еректира, обрасна с десетки нови истории, отърка се в хилядната публика на Пощенска кутия за приказки и сега се завръща като Български антинародни приказки. Илюстрациите са дело на Ася Кованова и Андрей Кулев. ... |
