"Моторни песни" - емблемата на Вапцаровото творчество - често погрешно се идентифицира с лириката му като цяло. В нея не влизат важни негови текстове, като "Пролет" ("Пролет моя, моя бяла пролет"), "Ще строим завод", "Не бойте се, деца", "Доклад", "История", "Кино", "Антени" и много други. Книгата обаче наистина е представителна за творчеството му. Тя включва двадесет стихотворения, групирани в четири цикъла: "Песни за човека", "Песни за родината", "Песни", "Песни за една страна". От пръв ... |
|
С помощта на нестандартния ракурс и чрез искрено изповядваната си "пристрастност" Добромир Славчев успява не само да скицира най-важните етапи в жизнения път на маестро Вили Казасян, но и да провокира читателите - да ги накара да почувстват сами обаянието и уникалността на този безкрайно талантлив, харизматичен и обичан от всички прекрасен човек. "Да обичаш Вили Казасян" е заглавие, което казва достатъчно. Всъщност в тази книга, както и при всички останали на този автор, не само заглавията, а и наименованията на отделните части съдържащи се в тях, носят своето послание. Идеята на Добромир Славчев да ... |
|
Настоящото издание е едновременно документална проза, личен разказ, но и изследователски прочит за мястото на Никола Стоянов в новата българската история. То е интригуващо повествование не само за специалистите, но и за по-широк кръг читатели. Никола Стоянов оставя трайна следа в различни сфери от политическия и обществен живот на нова България. Роден в Дойран, обречен на националния идеал, дипломиран математик, физик и астроном, авторитетен икономист и финансист, дългогодишен директор на Дирекцията на държавните и гарантираните от държавата дългове, общественик с разностранна ангажираност, председател на Македонски ... |
|
"Когато излезе "Елада Пиньо и времето", няколко литературни критици написахме, че се е появила една изключително важна голяма книга, която се появява един път на 10 - 20 години... Трябваше да изминат няколко месеца, за да разбере по-широката читателска аудитория, че става дума за един нов голям български роман. Когато излезе нейната следваща книга "Вътрешната стая", пред нас стоеше задачата да кажем къде в българската литература стои Керана Ангелова." Михаил Неделчев, литературен критик "Докато четях "Вътрешната стая", постигах усещането за щастие." Юлия Огнянова, ... |
|
Лежерният самоучител за учащи с начални познания покрива нивата A1 - A2. Поредицата "Самоучител в разкази за начинаещи" съдържа забавни, романтични, криминални - кратки разкази за всеки вкус, с които да проверите себе си и да разширите познанията си. С помощта на граматичните правила и разнообразните упражнения затвърждавате наученото. Отличен избор за всеки, който обича книгите и предпочита да учи езика, без да зубри правила. ... |
|
Продължение на "Нощта" - една от най-известните книги за Холокоста. Утре той ще трябва да се подчини на заповедите и да екзекутира капитан Джон Доусън. Оцелял от Бухенвалд, Елиша знае много добре: онзи, който извърши убийство в името на някой политически идеал, губи своята човешка същност. И все пак ционистката групировка, към която принадлежи, е готова на всякакви жертви в името на Израел. Цяла нощ се приготвя да изпълни смъртната присъда. Призори той вече не ще бъде човек. Роден през 1928 г. в румънския град Сигет, Ели Визел е депортиран на петнадесетгодишна възраст в Аушвиц, а по-късно преместен в ... |
|
Трилогията на писателя с унгарско-еврейски корени Ели Визел (1928 – 2016), включваща мемоарната книга "Нощта" и романите "Зората" и "Денят", е възприемана като едно от класическите произведения на литературата за Холокоста. В "Денят" майсторските описания на Визел за това, как личността осмисля историческата трагедия, сполетяла него, семейството и народа му, са вложени в мислите, мечтите и спомените на главния герой. Разкъсван от дилемата между живота и смъртта, протагонистът се връща отново и отново към въпросите за смисъла и цената да оцелееш при изтреблението на цял един народ, ... |
|
Съставител - Пламен Дойнов ... Сборникът включва текстове, участващи в споровете за съвестта, мисията и свободата на писателя, водени в българската преса през 1945 - 1947 г., когато в условията на ограничен плурализъм все още могат да се поставят ключови за автономията на литературата въпроси. Акцентът е поставен върху днес почти неизвестни статии и есета, отпечатани в опозиционните вестници "Свободен народ", "Народно земеделско знаме", "Знаме", както и в изданията в. "Изгрев" и сп. "Балкански преглед", литературните седмичници "Лост" и "Стожер". В ... |