Уолтър Айзаксън е бивш главен редактор на списание Time, автор на биографиите на Бенджамин Франклин, Кисинджър и Стив Джобс. Последната пълна биография на Айнщайн е основана върху наскоро отворена лична кореспонденция на великия учен. Тази книга разказва как един находчив и дързък патентен чиновник - едва справящ се с живота баща с труден брак, неспособен да си намери преподавателска работа или докторантско място - започва да разгадава замисъла на твореца на Космоса, ковача на тайнствата на атома и на вселената. Неговият успех се дължи на съмненията му в общоприетите знания и на удивлението му от велики мистерии, които ... |
|
Том 3 от поредицата "Записки по революцията". ... Това е личният ми разказ за събитията между зимата на 1997 година и пролетта на 2017-та. В началото на този период беше освобождението от последните остатъци от "реалния социализъм" и убедеността, че българите най-сетне сме тръгнали по "слънчевата страна на улицата", както се пее в легендарното парче на Луис Армстронг. Между случките и приключенията, развиващи се общо взето из целия свят, става ясно, че в съвременната революция няма нищо страшно или заплашително. Напротив, революцията - това е най-шареното, любопитно, омайващо и често ... |
|
Тройният портрет на Мария-Магдалина е портрет на едно поколение хора в социалистическа България от 60 -те години. Персонажите не са измислени, а взети от живия живот. На фона на реалистичната картина авторът разгръща виждането си за любовта, доброто, ролята на изкуството. Особено впечатляваща е неговата позиция по отношение на схващанията за Исус Христос."...Исус не е нищо свръхестествено, нищо божествено, нищо извън реда и законите на естеството. Напротив, той не само е човек, но е един "нормален" човек. Тъй като обаче това е нещо рядко, изключително, ние сме склонни да го обожествяваме. А той чисто и ... |
|
Дневникът на Жюлиен Грийн е уникално свидетелство на писател и християнин, чийто жизнен път съвпада с ХХ в. Воден почти всички вечери от 1926 г. до смъртта му през 1998 г., въпросният Дневник в 18 тома бива регулярно публикуван през годините. "3 декември 1958 г. - Животът на всеки от нас е път, който продължава направо в другия свят, отвъд смъртта. Поне така си казвам в някои моменти. Този, който върви към Бога тук, долу, продължава да върви към него от другата страна. Но щом не иска да върви към Бога тук, на Земята, как ли ще върви към него в отвъдното? Пасха, 1963 г. - Вярвам, че ми бяха потребни двадесет години, ... |
|
"Игрива и възхитително мрачна... Един съвременен Кундера"Филип Марсдън ... Кръводарителят му мята снизходителен поглед. –Когато бяхме в провинцията, ти говореше за "възвишеното". Даже приказваше за онзи човек Исус. Я се виж сега! Какво си правил цял ден? Чакал си ме да дойда и да сложа месо на масата ти. С парите, дето ти плащат за твоите дълбоки мисли, не можеш да си купиш кой знае каква храна, а? – Кръводарителят сграбчва едно яйце, после избутва чинията към бутилките в средата на масата. Взима щипка сол от буркана до себе си, обелва яйцето. – Получавам три пъти колкото твоята месечна заплата само ... |
|
"В нелеки времена поетиката на Теофилов остана напълно безразлична към господстващите теми и мотиви, съзидателно търсейки Човека - и светлината, изрязана в неговата усмивка. Затова, със своята космополитна мяра на поет, преводач, драматург и редактор, той спомогна за утвърждаването на цяла вълна в съвременната българска лирика в средата на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век."Марин Бодаков "Иначе не бихме могли да си обясним тази донкихотовска жажда за възстановяване на нарушената хармония, с която е проникната цялата поезия на Иван Теофилов. Нито пък да прогледнем в дълбините й, скрити зад ... |
|
Кой би могъл да предположи, че младата полякиня, която през ноември 1891 слиза на гарата в Париж, ще внесе революционни промени във физиката, химията и световната медицина, ще получи две Нобелови награди, а тленните й останки ще почиват във френския Пантеон? Мария Склодовска-Кюри - легендарно име в модерната наука, за която Алберт Айнщайн казва: "Измежду всички прочути смъртни тя единствена не е покварена от славата." Детството й в Полша, животът във Франция, срещата й с Пиер Кюри, съвместният им път, неуморните дирения, довели до откриването на полония и радия, смъртта й от левкемия, най-вероятно следствие от ... |
|
"Пиша, защото ме привличат игрите на въображението и изпитанията на оригиналния синтез - като частна форма на утопията. Пиша въпреки абсурдността и смъртта. Пиша, за да добия сили и намеря упование сред това разнебитено и обезверено човечество. Пиша също, за да се обявя срещу безразличието, което всекидневно наблюдавам. Ужасно е да бъдеш ням срещу онези, които превеждат всичко на езика на омразата. Най-сетне пиша, защото езикът е всичко, което притежавам - пространството средоточие на целия ми житейски опит. Когато пиша, усещам радостта, че живея. А това е повече, отколкото да съществувам." Иван Теофилов ... |
|
Спомените на забележителния хайдушки войвода и виден деец на Освободителното движение са под литературната редакция на Николай Хайтов. Освен че са безценно свидетелство за важни събития, белязали времето на борбите за свобода, те доразкриват представите ни за личности като Любен Каравелов, Васил Левски, Г. С. Раковски и др. "Панайот Хитов ни въоръжава с едно познание и чувство за неговото хайдушко време, което е незаменимо. Отсега не може да се предвиди кому и за какво ще бъде най-полезно то. Това е познание за българина, за неговата душа, за неговите душевни трепети и борби за свобода, за неговия страдалчески ... |
|
Препоръчваме критичен поглед към съдържанието на тази книга, предвид възможността част от него да е създадено с политически и пропагандни цели. ... Всеки е виждал вечер в центъра момчетата от крайните квартали. Бродят на групички от поне трима-четирима, обикновено в износени дрехи и с прашни от спечена кал обувки. Странната им наперено-клатеща се походка издава едновременно страх и предизвикателство. Опъват шии и шарят наоколо с бодливи погледи, готови са да набият всеки, когото заподозрат, че им се подиграва. Проблемът за тях е, че колкото и обитатели на центъра да пребият и изтормозят, няма да станат момчета от центъра. ... |
|
Настоящото издание е едновременно документална проза, личен разказ, но и изследователски прочит за мястото на Никола Стоянов в новата българската история. То е интригуващо повествование не само за специалистите, но и за по-широк кръг читатели. Никола Стоянов оставя трайна следа в различни сфери от политическия и обществен живот на нова България. Роден в Дойран, обречен на националния идеал, дипломиран математик, физик и астроном, авторитетен икономист и финансист, дългогодишен директор на Дирекцията на държавните и гарантираните от държавата дългове, общественик с разностранна ангажираност, председател на Македонски ... |
|
Изданието включва повестта "Съкровен човек" и още 12 разказа, в които главните герои са деца и юноши. Сред тях са "В зората на мъглявата младост", "Малкият войник", "Юлска буря", "Вятър орач", "Желязната старица" и други."За езика на прозата на Андрей Платонов може с еднакъв успех да се каже, че отвежда руския език до семантична безизходица,или по-скоро - открива философията на безизходицата в самия език. Дори това да е вярно само наполовина, то е достатъчно, за да наречем Платонов един от изключителните писатели на нашето време, тъй като наличието на ... |