Изданието съдържа две творби на Франсоаз Саган - Обичате ли Брамс? и Добър ден, тъга. ... Добър ден, тъга разказва за едно горещо лято, за една прекрасна вила на Средиземно море и за седемнайсетгодишната Сесил, която прекарва почивката си заедно с баща си Реймон и приятелката му Елза. Тримата се забавляват, нямат нужда от никого, щастливи са. Всичко това до пристигането на Ан. Ан е различна от жените от обкръжението на Реймон, цени културата, добрите маниери и високия морал. Начева се подмолна битка между трите жени, Ан взема надмощие, интригите на Сесил накланят везните в полза на Елза, напрежението нараства, а след ... |
|
|
В книгата Времето на стария Бог един от най-талантливите и четени съвременни ирландски писатели Себастиан Бари, два пъти удостояван с наградата Коста и с четири номинации за Букър, ни среща с Том Кетъл, наскоро пенсиониран полицай, който лека-полека свиква с новия си живот и дом: странна пристройка към викториански замък, откъдето се открива невероятна гледка към Ирландско море. Месеци наред той не вижда никого и само от време на време зърва отдалеч ексцентричния си хазяин и изнервената млада майка, дошла да живее в съседство с него. Случва се да го спохождат и мили спомени за семейството, за любимата му жена Джун, която ... |
|
|
"Тясна пътека през душата и света на Димитър Анакиев е една наистина стойностна творба - красива като литература, честна като гражданска позиция и много информативна като фактология, но може би най-важното, най-ценното - с един уникален дух, който доближава читателя да автентичната японска естетика, философия и до онова, неуловимото, което прави Япония именно Япония, но ѝ дава и ново, съвременно и общочовешко лице." Габриела Цанева "За Димитър Анакиев хайку е съдба." Димитър Стефанов ... |
|
|
"Аз съм само поглед, мисъл и фантазия - наблюдавам тук и там, шаря с очи неспокойно, виждам всякакви неща и се опитвам с тези всякакви неща да построя нещо, което да нарека свят. Естествено, давам си сметка във всеки миг, че човек вижда това, което знае. Това, към което душата му е насочена. Великият Апелес казал на обущаря: Sutor, non supra crepidam! Обущарю, не по-високо от обувките! Защото обущарят почнал да му дава съвети как се рисуват дрехи, оръжия и т.н., а не се ограничил до обувките (за чието рисуване му дал ценен съвет). Защото, явно е, обущарят едва ли разбира нещо от нещата извън обувките; тъй като в ... |
|
|
Те стигнаха твърде далеч и продължиха. Пощальонът винаги звъни два пъти е история за съдбоносната среща на безскрупулен скитник с фатална жена и тяхната драматична любов."Като изключим формите ѝ не беше неземна красавица, но излъчваше някакво горчиво, трескаво недоволство, на фона на което нацупените ѝ устни изпъкваха ярки и точни..." Из книгата Джеймс Малахан Кейн (1892 - 1977) е американски журналист, писател и сценарист, автор на над двадесет книги и филмови сценарий. Считан е за основоположник на черния роман. Романът му Пощальонът винаги звъни два пъти, публикуван през 1943г., е първият и ... |
|
|
Късното лято на 1933 година. Капитан Матю Брайънт и аматьорката детектив Кити Ъндърхей се изправят пред ново предизвикателство. Пърл Брайт - обещаващата млада актриса, е открита удушена с връзката на обувката на капитан Брайънт. Полицията арестува Матю, защото всички улики сочат, че именно той е извършил убийството. Кити започва разследване, за да изчисти името на своя партньор, което я отвежда до стар импресарио, свързан с театъра, опасни тайни и далеч по-сериозен заговор от скалъпеното обвинение срещу Матю. И така привлича вниманието на истинския убиец... Хелена Диксън отново ни потапя в Англия отпреди почти 100 ... |
|
|
"Казвам се Рьоне. На петдесет и четири години съм. От двайсет и седем години съм портиерка в къщата на ул. "Грьонел" №7, красив богаташки дом с вътрешен двор и градинар, разделен на осем свръхлуксозни апартамента, всеки от тях обитаван и с гигантски размери. Вдовица съм, дребна, грозна, пълничка..." Из книгата Всички очакват точно така да изглежда една портиерка в Париж, нали? Но в "Елегантността на таралежа" Мюриел Барбери показва колко много има зад тази невзрачна фасада. В тихия и спокоен живот на Рьоне ще нахлуе едно умно хлапе, което смята, че няма смисъл да продължава да живее, и ... |
|
|
Докато музика изпълва града, един сериен убиец дебне. Добре дошли в Ню Орлиънс през 1919 -а: зората на джаза, където ври и кипи екзотичен микс от традиции и колоритни култури, опасни мафиоти изникват из цветния уличен пейзаж, а в сенките се спотайва мрачен сериен убиец. Бруталните престъпления на Секирата парализират Празнуващия град от страх. Но никой не очаква писмото, което един майски ден пристига в местния вестник. Написано от името на престъпника, в него се заявява, че той ще се завърне, за да отнеме живота на още жертви, ала ще пощади всеки, в чийто дом тази нощ звучи джаз. Вдъхновен от действителна история, ... |
|
|
Дисквалифициран като човек е историята на Йозо, който от малък решава, че е по-лесно да играеш ролята на шут, да разсмиваш хората, да не им отказваш нищо, за да те оставят да обитаваш някъде по периферията на живота им и да не те изхвърлят съвсем. Поради тази причина познатите му никога не успяват да го вземат несериозно. Баща му отказва да му даде обич, "приятелите" му се възползват от него финансово и всякак, и в резултат от всичко това, той става жесток към жените, които го обичат. А те са били толкова много. Както самият той казва, "надушват самотата в теб и се залепват". Но дори когато не ги е ... |
|
|
Разгърнат в ранните следвоенни години, този мощен роман, обхващащ проблемите на една нация в социална и морална криза, изследва разрушителните последици от войната и прехода от феодална Япония към едно индустриално общество. Въпреки че Осаму Дазай се самоубива през 1948 година, влиянието на този роман, често считан за негов шедьовър, е толкова силно, че терминът хора на залязващото слънце (тоест отмиращата аристокрация) се превръща в неразделна част от японския език. Героите в Залязващото слънце са жертви на преходен за морала период. Героинята на Дазай, Казуко, младата аристократка със силна воля, която умишлено ... |
|
|
Англия, 1933 година. Кити Ъндърхей е самостоятелна и модерна за времето си млада госпожица, която се гордее със семейното си съкровище: фамилния хотел "Делфин". Старинната сграда се издига близо до бруления от ветрове британски бряг, а животът край нея си тече, като че ли без времето да докосва изящната ѝ фасада... Докато един ден полицията намира труп, а няколко стаи на хотела се оказват претършувани неизвестно от кого. В градчето започва да се носи мълва, че някой издирва легендарен рубин, собственост на майката на Кити, изчезнала в хаоса по време на Първата световна война. Скоро любопитството и ... |
|
|
Абсолютно пълнокръвни персонажи, чиято основна отличителна черта е несъответствието им с "нормалността". Някои от тях попадат в Академията. Други не са и чували за нея. А трети сте самите вие. "За някои хора да бъдеш сериен убиец беше престъпление, психично заболяване, за други - непростим грях, а за семейство Иванови беше просто професия. За тях прерязването на гърла не беше акт на отнемане на живота, а по-скоро - нещо като шопинг на кредит, който евентуално някога биха изплатили в затвора. Но това някога им се струваше твърде далечно и затова пазаруваха смело. Посещаваха само къщи с широк заден двор и ... |
