Избягали от поробителите, Бръчков, Македонски, Хаджият, Попчето, Мравката и Владиков се скитат немили-недраги из чуждата земя. Те са принудени да живеят в нищета и отчуждение. Намират утеха единствено в кръчмата на Странджата, където си спомнят славното бойно минало и мечтаят за бъдеще, в което България е свободна. Класическото произведение на Иван Вазов Немили-недраги излиза за пръв път през 1883 година и запознава читателите с живота на българските емигранти в годините преди Освобождението. Героите са хъшовете - изгнаници в Браила, обединени от мечтата за свободна България. Изданието е подходящо за ученици и ... |
|
"Нощта се разсипва във блясъци по върховете. Слънчогледите погледната слънцето! Зората от сън се пробуди сред гръм от картечници: От далечните склонове - удар след удар - заплющяха луди курпуми - олово. Топове като зинали слонове зареваха... Трепет и страх. Слънчогледите паднаха в прах." Из книгата Поемата Септември е най-мощната, най-ярката илюстрация за единство и последователност на Геовите социално-нравствени и естетико-художествени терзания и търсения. Няма противоречие между експресионистичните експерименти и социално ангажираната тенденция. Формата е съдържателна, твърди Хегел. У Гео Милев трагедията ... |
|
Терез Дескейру не знае защо е отровила мъжа си и аз не знам защо написах "Терез Дескейру". От какви елементи се формира в нас битието, което внезапно усещаме, че оживява и надава своя вик? Това е като мистерията на зачеването; мистерия, която може би не е толкова непроницаема, колкото си мислим, но която, за да бъде решена, изисква огромно и недискретно изследване. Романът "Терез Дескейру", смятан за шедьовъра на Франсоа Мориак (1885 - 1970), поставя началото на поредица, с която Фондация "Комунитас" иска да запознае читателите с творчеството на един от най-големите християнски автори на ... |
|
Достойно есть - това са поетите на България, увековечили нейния образ чрез мощта на българския дух и слово. За да ни има и през XXI в., техните стихове-прозрения трябва да са част от веруюто и националното самочувствие на всяко следващо поколение. Тревогата и надеждите ни са отправени към тези, които днес са в училищата и университетите. Петко Славейков е едно от големите имена на българския културен и политически живот през Възраждането и в първите десетилетия след Освобождението. Развива важна културно-просветна дейност и до 1847 г. събира 2263 песни, пословици и поговорки. Издава вестниците Гайда и Македония, ... |
|
Стихове. ... Произведенията в книгата са подбрани от Румен Стоянов. Преводач по професия, той е съставител на настоящия сборник, в който са включени едни от най-ярките стихове на португалския поет Фернандо Песоа. "Настоящият сборник реших да го съставя, изхождайки единствено от първата ми среща с ибериеца. След нея четях къде какво негово докопам, че да потвърждавам началното мое изумление: как е възможно да се направи каквото той е направил? Онова творчество човешки постижимо ли е? Наподобявах шопа, дето, гледайки жирафата, рекъл "такова животно нема". Прав ли е бил нашенецът да отрича неотричимото, не ... |
|
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... В края на 1829 г. Стендал прочита в съдебната хроника на един вестник, че семинарист на име Берте е осъден на смърт. Причината е опитът да убие, по време на молитвата ѝ в църквата, своята бивша любовница и майка на един от учениците си. Така у френския писател се появява идеята за романа "Червено и черно", в който вестникарското съобщение ще бъде прекроено и обогатено. Резултатът е налице година по-късно. Тогава "Червено и черно", втората книга в творчеството на Стендал, става факт. Романът се състои от ... |
|
"Нямам никакви претенции за универсалност, не познавам живота "изобщо". Човек пише с личните си натрапчиви идеи. Това, което ме прилича, е несполуката, или най-малкото чувството, че не си успял; поражението ме интересува повече, когато е облечено като победа. Някои от героите ми успяват социално, но имат личен неуспех. Дълбоко разбиран този род неравновесие. Щастието няма нищо общо със знаците и маските на успеха. Отделните глави в този роман са изградени като напълно автономни и различни един от друг разкази. Като мъниста на гердан. Тази "съзвездна" структура ми даде възможността да пиша не по ... |
|
"О въжа усукани от викове Звън камбанен ниско над Европа Викове висящи на въжето Релси свързващи народите В тоя свят сме само двама-трима души С нищо необвързани свободни Да си подадем ръка." Гийом Аполинер ... |
|
Джейн Еър разказва историята на едно обикновено английско момиче, което отрано познава трудностите на живота. Останала сираче, Джейн е пратена от своята леля в интернат за сираци, известен със строгите си порядки и жестоко отношение. Надарена с непримирим дух и силно чувство за собствено достойнство, Джейн не спира да се стреми към свободата. Когато заема място като гувернантка в едно богато семейство, Джейн се влюбва в господаря на имението. Любовта ѝ е споделена, а радостта ѝ - пълна, докато не открива, че мъжът на мечтите ѝ вече е женен. Озовала се на кръстопът, Джейн трябва да вземе съдбовно решение. ... |
|
"От дълго време писателският талант на В. Г. Зебалд в съвременната немскоезична литература е единствен по рода си. В тази тревожна история, с изящна форма, той достига съвършенство." Хайнрих Детеринг, сп. Литературен "Никой не пише толкова толкова омагьосваща проза като В. Г. Зебалд. Неговите панорамни, разпростиращи се с широк замах, потрепващи от ритъм изречения обгръщат нещата със симпатия и дискретност." Йорг Плат, Дер Тагесшпигел "Само в няколко последователни дни термометърът, поставен на рамката на прозореца, падаше по обедно време под петдесет градуса по Фаренхайт, се разрешаваше на ... |
|
Духове в Принстън Принстън, началото на 50-те години на 20 век. Всяка вечер двама странно изглеждащи приятели излизат от Института за фундаментални изследвания и се разхождат из университетското градче. Единият е прочутият физик Алберт Айнщайн - жизнерадостен, добре изглеждащ, обикновено с обувки на бос крак. Другият е Курт Гьодел - най-великиятлогик след Аристотел, чужд към околния свят, с раздърпани дрехи, дебело облечен и в горещото лято. В "Духове в Принстън" Даниел Келман проследява житейските спирки на Курт Гьодел и съпругата му Аделе от Виена до Принстън. Чрез изкусен пъзел, съставен от факти, измислица ... |
|
"Тотален писател, щедро надарена личност, Марин Сореску опита перото си в почти всички жанрове: поезията, драматургията, прозата, критиката, естетиката и превода и навсякъде остави забележителни образци. Още с първите си книги: "Единствен сред поетите" (1964) и "Стихове" (1966) той се наложи като голямо поетическо дарование. Но остана в съзнанието на публиката най-вече в двете си хипостази - на поет и на драматург. Издаде повече от 20 поетични книги, написа десетина пиеси, преведоха го от Чили до Австралия, получи и големи награди, номинираха го и за "Нобел". Пиесите му се поставиха на ... |