"Неделя
По радиоканал шестнайсет женският глас започна бавно обратното броене.
– Десет, девет, осем...
Морето беше пълно с лодки. Големите състезателни платноходки с огромните си платна и блестящи корпуси се бяха струпали на стартовата линия на няколко минути от остров Сандхамн. Отвъд стартовата зона зрителите нагласяха лодките си така, че да имат възможно най-добра видимост, докато наблюдават спектакъла с бинокли в ръце.
Встрани от стартовата линия се виждаше наетият от военноморския флот голям миночистач, който щеше да даде началото на състезанието.
Платната се надуваха като балони, готови всеки момент да грабнат лекия бриз. Условията за интересно състезание бяха налице. Гласът продължаваше да отброява секундите до старта.
– Седем, шест...
Участниците умело маневрираха с лодките си, за да заемат позиция. Истинско чудо бе как не се сблъскваха. Понякога минаваха на едва десетина сантиметра една от друга, за да застанат възможно най-близо до оранжевия флаг на идеалната стартова линия.
– Пет, четири...
На три щяха да дадат началния изстрел. На звука му отнемаше няколко секунди, за да се чуе.
Първият вицепрезидент на Шведския кралски клуб по ветроходство ККВ адвокат Оскар Юлиандер стоеше разкрачено и самоуверено зад руля на своята красива яхта Суон, елегантна прелест, носеща името Емералд Джин. Беше дълга шейсет и един фута и побираше екипаж от петнайсет души. Оскар бе платил за нея цяло състояние на финландската корабостроителница Наутор.
Заслужаваше си обаче всяка една крона, мислеше си той. Само някакво чудо можеше да му попречи да не прекоси първи стартовата линия. Каквото ще да му струва, това лято щеше да отнесе вкъщи победата от регатата Около Готланд. Адреналинът пулсираше във вените му. Боже, колко обичаше ветроходството. Хвърли бърз поглед към морето и забеляза със задоволство хеликоптера на телевизията, който кръжеше над тях. Щяха да заснемат чудесни кадри как Емералд Джин прекосява първа стартовата линия. Както обикновено, той нямаше нищо против да се появява в медиите, а и те нямаха нищо против да го показват. Важното бе само да заеме и да запази оптималната позиция срещу вятъра, за която се бореха всички. Стисна юмруци. Скоро, скоро щеше да потегли към Готланд.
Килът на лодката му разпени водата на само няколко метра от стартовата линия. Не биваше да я прекосяват твърде рано, в противен случай трябваше да се върнат и отново да тръгнат. Това щеше да им струва скъпоценни минути и вероятно да бъде решаващо за цялото състезание. Притаи дъх, докато отброяваха последните секунди. Вече беше толкова близо, че можеше почти да докосне стартовата шамандура. Пушекът от началния изстрел се изви над пистолета и в следващия миг над морето прокънтя тътенът от гърма. Първият вицепрезидент Оскар Юлиандер бавно се наведе напред. Ръцете му пуснаха руля, докато кръвта бликаше от раната в гърдите му. Изцъклените му очи така и не видяха, че състезанието е започнало. Още преди тялото му да падне тежко на палубата, той вече беше в безсъзнание.
Изстрелът, погубил Оскар Юлиандер, съвпадна перфектно със сигнала за началото на регатата. Емералд Джин прекоси стартовата линия като първа лодка от своя клас.
– Какво ги е прихванало? - възкликна криминалният инспектор Томас Андреасон. Двамата с най-добрия му приятел от бреговата охрана, Петер Лагерльоф, се намираха на една от най-хубавите лодки от флота на бреговата охрана, Бойна лодка 90, дълга почти шестнайсет метра и развиваща скорост до четиресет възела.
Томас я беше карал през годините си в бреговата охрана. Сега обаче Петер бе поел руля, след като от няколко години Томас работеше в криминалния отдел на полицейския участък на Нака. Когато Петер го бе попитал дали иска да дойде с него и да гледат началото на регатата Около Готланд, отговорът на Томас бе ясен. Нямаше как да пропусне ден, прекаран в морето. Особено при положение че ставаше дума за най-голямото състезание в Северна Европа.
Сега набитото му полицейско око веднага забеляза, че нещо се бе случило на началната линия. Една прекрасна Суон 601, която бе стартирала първа в своя клас, изведнъж изостана и пое встрани от началната зона, вместо да поеме курс право напред към Алмагрюндет и Готланд. Много странна маневра.
– Подай ми бинокъла, моля - каза той и протегна ръка. Вдигна черния Цайс и се изправи в целия си ръст от метър и деветдесет и четири, за да вижда по-добре.
Яхтата Суон беше поела чудесно вятъра още преди стартовата линия. Трябваше вече да е с поне няколкостотин метра напред. Вместо това обаче изоставаше и вече беше на последно място, докато другите участници набираха скорост.
Един от членовете на екипажа застана на палубата и започна да ръкомаха с две ръце над главата си.
Класически сигнал за помощ в морето.
Томас успя да различи отчаяното му изражение през бинокъла. Стомахът му се сви. Нещо на борда съвсем не бе наред.
– Виждаш ли нещо? - попита Петер и премигна от ослепителната светлина.
– Изглежда нещо е станало в кокпита. Има няколко души до руля. - Томас настрои бинокъла, за да получи по-ясна картина. – Изглежда, сякаш – започна бавно той, – някой лежи на земята и не помръдва. Но не мога да кажа със сигурност. Трудно ми е да видя.
Петер се обърна рязко към полицая на руля.
– Поеми курс към Суон-а.
Колегата му направи бърза маневра и се отправи към яхтата.
– Шкиперът е прострелян - изкрещя младият мъж на палубата, когато наближиха. Жестикулираше с ръце. – Мамка му, някакъв ненормалник стреля по нас!
Внезапно млъкна, сякаш осъзна, че бе възможно да последват още изстрели. Уплашено се наведе и се притисна възможно най-плътно към високата мачта. Широко отворените му очи излъчваха ужас и объркване.
Томас се огледа, без да е сигурен какво точно търси. Беше невъзможно да види заплахата сред множеството лодки в морето.
Многобройните зрители очевидно не разбираха какво се случва. Повечето бяха заети да наблюдават с биноклите си участниците, които продължаваха напред. Слънчевите очи танцуваха по повърхността на водата, а зад тях се издигаше огромният миночистач, дал началото на състезанието. В далечината се виждаха очертанията на Сандхамн и на фара Кушьо. Томас веднага разбра колко е сериозно положението. Пред очите му бе извършено убийство. Насред стотици зрители и участници в регатата. По време на най-голямото ветроходно състезание. Щяха да станат свидетели на невиждан досега медиен хаос..."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
