"Написано чета: В началото бе слово! И спирам още тук! Как почнал бих наново? За слово не върви оценка чак такава - дано Духът помогне друг превод да направя, дано ме озари... Сега пък съм написал отдолу ей това: В началото бе мисъл!. Перото си задръж! Не бързай с мисълта! Внимателно вникни дали е тъкмо тя оная мощ, която света е сътворила? Защо пък да не бъде: В началото бе сила!. Записвам си и него на своя лист, обаче пак нещо ми подсказва да стане другояче... И най-подир Духът съветва ме умело да пиша с чиста съвест: В началото бе дело!" Из книгата Йохан Волфганг Гьоте (1749 - 1832) е роден във Франкфурт ... |
|
|
На 26-годишния Емил, поразен от ранен Алцхаймер, му остават две години живот. Емил решава да избяга от болницата и от съчувствието на семейството и приятелите си, и да предприеме едно последно пътуване. Пуска обява, с която търси спътник, готов да сподели приключението му, и за свое учудване не след дълго получава положителен отговор. Три дни по-късно пред тайно закупения от него кемпер се запознава с Жоан, млада жена с голяма черна шапка и с раница на гръб, която не дава никакво обяснение за присъствието си. Така започва едно изумително красиво пътешествие. В срещата между двамата и в срещата им с други хора по пътя се ... |
|
|
Историците се отнасят подозрително към легендите. За тях са фолклор, който няма научна стойност; не са документи, а народни умотворения. Върху преданията не може да се изгради сериозно изследване; легендата обаче е в преддверието на истината. Думата иде от латинското legere - чета с вътрешен смисъл онова, което е достойно да бъде прочетено. Малцина специалисти четат, повече са лаиците. Те вярват на легендите и отключват тайните на историята; понякога правят забележителни открития. Класически е случаят с Хайнрих Шлиман. Любителят археолог тръгва по следите на Омировата Илиада, която е в пространството на легендите. ... |
|
|
В Прованс завинаги Питър Мейл не изневерява на стила си и с присъщото си остроумие ни поднася нова доза незабравими истории от френския Юг. Истории, които само човек, който живее там, би могъл да знае. А под перото на Мейл те са написани с безгранична топлота и привързаност към Прованс и хората му. От размисъл за вечерята на Павароти до научаване на произхода на пастата, всичко в тази книга е развеселяващо. Особено забавни са разказите за търсенето на съкровище в градината на автора, за кучето търсач на трюфели, продадено от собственика му с голяма печалба, за особняка, който иска да обучи краставите си жаби да пеят в ... |
|
|
В последната книга на нейната семейна сага, кралицата на историческия роман Филипа Грегъри смесва дворцови интриги, дързък героизъм и съдбоносни тайни на фона на една разтърсена от гражданска война Англия от края на XVII век. След бестселърите Мочурища и Тъмни приливи, в Утринните земи отново се срещаме с непреклонната Алинор и нейното все по-голямо семейство, което се опитва да намери своето място в един постоянно променящ се свят. Той им предоставя много възможности, но ги изправя и пред още повече опасности. През пролетта на 1685 г. на английския престол е Джеймс II, крал от династията на Стюартите, който се опитва ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
Аугсбург, 1920 година. Въпреки трудностите, с които страната все още се бори, в Тъкачната вила гледат към бъдещето с оптимизъм. Паул Мелцер отново е у дома и поема управлението на фабриката, за да се опита да възвърне предишната ѝ слава. След поредица от обрати в личен план сестра му Елизабет се завръща в семейното имение. А Мари, младата съпруга на Паул, върху чиито крехки плещи е лежала отговорността за фабриката, вилата и цялото семейство в годините на война и недоимък, най-сетне има възможност да сбъдне своята мечта - да създаде собствено модно ателие. Моделите ѝ се радват на огромен успех, но щастието &# ... |
|
|
Всички улики от жестокото убийство водят към нея. А тя не помни нищо. Тя искаше да им каже: Това не е истинско. Аз не съм една от вас. Мястото ми не е тук. Табита не е убийца. Табита Харди е шокирана да усети закопчаващите се белезници върху собствените си ръце, след като в барака, в задния ѝ двор, е открит труп на мъж. Наскоро завърнала се в родния Оукхам, тя среща трудности да се впише в типичния за английско село живот, а ето че сега е обвинена и в тежко престъпление. Тя знае, че не го е извършила. Целият живот на Табита се разглежда под лупа. Всички улики сочат към нея и всички вярват, че тя е извършила ... |
|
|
Три безследно изчезнали жени, повече от десет безплодни години издирване и улики, които не дават отговори, а будят въпроси. Първо изчезва младата Шелби Тибоу. Скоро след това се оказва, че Меридит Дики и дъщеря ѝ Дилайла също са в неизвестност. Следите и на трите се губят на почти едно и също място. И страхът сграбчва в прегръдките си целия квартал. Свързани ли са случаите? След безплодно издирване разследването е изоставено. Сега - 11 години по-късно, Дилайла внезапно се появява. Всички искат да знаят какво се е случило, къде са другите две жени, защо повече от десетилетие никой не е чул нищо за тях и как така се ... |
|
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
|
"Нямах идея какво ще се случи в деня, в който вляза в дома на Дакс Муди. Правех терапевтични масажи - без щастлив край, подчертавам! - по домовете и бях свикнала да работя в чужди къщи. Но този ангажимент промени живота ми. Бързо се ориентирах, че собственикът е много богат. Не очаквах обаче да е толкова млад, толкова необвързан, толкова секси и толкова мистериозен. Толкова... всичко. Всъщност така и не му направих масаж, защото първата ни среща се превърна в истинска поредица от комични злополучия. Бях сигурна, че след всички тези гафове няма да го видя отново. Но той повторно запази час. И пак не свърших това, за ... |
|
|
Пътеводител на историческия стопаджия е продължение и допълнение на сборника с есета Минало несвършено. Подборът на лица, събития и процеси в настоящата книга до голяма степен е случаен. Есетата се представени приблизително хронологично, без хронологичният принцип да се възприема като ненарушим канон. Анархистичният подбор на теми се съчетава със строга дисциплина по отношение на фактите и обстоятелствата. Направен е искрен опит за приближаване до истината, а не за пренаписване на историята заради самото пренаписване. Това, разбира се, е непосилна задача, но е важно стремежът за разкриване на истината да е искрен. ... |
