Златомир Златанов не е само едно от най-значимите имена в българската литература през последните две десетилетия на ХХ век, автор на емблематични за нейните развойни тенденции книги, той - и като поет, и като прозаик, и като есеист - изразява най-представително модерния обрат на нейното развитие. ... |
|
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
|
Книгата се предлага и с аудиокнига "Химн", озвучена от Татяна Лолова. ... "Химн" е антиутопичен разказ за тотално колективизирано общество, чиято истинска цел е убийството на човешкия дух. Това е първата творба на Айн Ранд, в която тя прави ясно разграничение между колективистичните ценности на равенството и братството и продуктивните ценности на постиженията и индивидуализма. Произтичащите от приемането на колективизма като морална ценност последици са показани с изключителна прозорливост ("Химн" е написан преди известните антиутопии на Джордж Оруел ). Истински блиц-манифест на ... |
|
|
"Колко различна е новата самота не прилича на никоя от предходните камерни каменни самоти колко е шумна не разпознавам дори собственото си мълчание." Илко Димитров Прозрение с птица По някаква причина из плетеницата от птичи гласове Започнах да чувам само един, определено различен От останалите, сякаш нарочно лишен от мелодия, Дълбок и монотонен, стряскащо монотонен. Слушах няколко минути и изведнъж осъзнах, Че това, което ме бе привлякло, което се бе открило От всички останали птичи гласове, не може да се слуша Самостоятелно, ще се побърка човек от тази Монотонност и дълбочина. В плетеницата от гласове ... |
|
|
"В началото на тази книга "зреят осем обли молитви", в края осем ръбести метаморфози пренареждат света от вчера и утре. Междувременно на една невидима поднебесна тераса някъде между Женския пазар и Халите едно малко момиченце проговаря - не, изкрещява "айдаааа" - първа дума, първо "хайде" и колелото на времената се завърта бясно. Арахна, гениалната наказана тъкачка, е бунтарка в провинциален техникум; Филомела гримира следите от домашно насилие; Ио е еманципирана мигрантка; Ниоба скърби заедно с майките след стрелбата в Дънблейн... Кога за последно сте чели старогръцките митове? А кога ... |
|
|
"Николай Атанасов извежда присъствието на гей-поезията в българската литература до степен, отвъд която вече не можем да се преструваме, че "такова нещо" не съществува, или пък, че ако съществува, то все пак няма значение... Първата силна проява на българската гей поезия!" Милена Кирова ... |
|
|
"Не исках да се връщам нито в социализма, нито в началото на демокрацията, но времето, изглежда, е такова нещо, че не позволява да захлопнеш врата след себе си. Историите стояха на прага, чакаха от години, ставаха по-плътни и тежки и затова, колкото и да ги отлагах, не-битието не успя да ги отнесе и разпилее. Случват се в определени отрязъци от времето с техните особености, а те все още са твърде наблизо, все още дишат във вратовете ни, толкова са великолепно абсурдни - как днешното момиче ще повярва, че заради връзка с човек от капитализма ще я заплашва изключване от университета и от комсомола, че заради това ще се ... |
|
|
Техният полубрат И си играем на стъклени топчета, прокопаваме тунели в земята, пръстта е ледена. Студено е да играеш навън, да играеш фигура, да побутваш топчета, толкова малки, тежат тонове. Аз съм направен от смола, а другите са стъклени. Александър Байтошев ... |
|
|
Поради многото разкази за селото в българската литература, винаги се налага да се направи уточнение, когато става дума за кратки градски. Е, тези са точно такива – категорично софийски, писани на живо, за да се изживее този град както никога досега. Все едно центрираш Google Earth върху София и приближаваш докъдето си поискаш (пилоните на НДК, апартамент в Надежда, подлеза на Софийския) или пък се отдалечаваш (до България като цяло, до островите на сентинелците в Бенгалския залив, че и още по-далеч в пространството и скречовете на времето). Защото един град може да се разкаже най-добре именно в сборник с разкази. Особено ... |
|
|
Лиляна Михайлова е родена в град Пловдив. Завършва Софийския университет. Шест години е учителка по български език във вечерния минен техникум в град Перник, после работи като редактор. Издала е над двадесет книги с проза. Произведения на Лиляна Михайлова са преведени и издадени в Полша, Чехия, Русия, Германия, Португалия, Румъния, Финландия, Холандия, Дания, Франция. "На 11 май 2014 г. Лиляна Михайлова щеше да навърши 75 години. Пиша щеше, защото на 18 април 2010 г. тя напусна видимия свят, завещавайки му повече от 20 книги - разкази, повести, романи и сценарии, сред които: "Отвори, аз съм", " ... |
|
|
Фиаското на международния финансов елит. ... "Почти половината си живот работих в Лондонското сити, а през последните две години все се питах: какво са си мислели банкерите, като са изобретили цялата тази отрова? Знаеха ли какво правят? На никого няма да му хрумне да произвежда боклук, само за да го продава скъпо. Защо тогава всички тези прекрасни и иновативни финансови продукти се превърнаха в хартия за рециклиране, защо сме седнали върху огромното смрадливо сметище от високо котиращи се някога ценни книжа? Как стана възможно безгрижният "ламтеж" на финансовите мениджъри към все повече облаги и по-високи ... |
|
|
Старогръцките легенди и митове са мъдри предания за всесилни богове, смели герои, чудни същества и коварни чудовища. В тези невероятни истории безсмъртните божества, от чиято воля зависи съдбата на хората, са красиви и грозни, благородни и коварни, смели и страхливи, щедри и алчни, великодушни и злопаметни, милостиви и жестоки, състрадателни и отмъстителни. Те се борят помежду си, наказват онези, от които са недоволни, и възнаграждават любимците си с победи в страшни битки и изпитания. За Николай Кун Николай A. Кун (на руски: Николай Альбертович Кун) е руски историк и писател, известен с проучванията си върху ... |
