Златомир Златанов не е само едно от най-значимите имена в българската литература през последните две десетилетия на ХХ век, автор на емблематични за нейните развойни тенденции книги, той - и като поет, и като прозаик, и като есеист - изразява най-представително модерния обрат на нейното развитие. ... |
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
Уолтър Айзаксън е бивш главен редактор на списание Time, автор на биографиите на Бенджамин Франклин, Кисинджър и Стив Джобс. Последната пълна биография на Айнщайн е основана върху наскоро отворена лична кореспонденция на великия учен. Тази книга разказва как един находчив и дързък патентен чиновник - едва справящ се с живота баща с труден брак, неспособен да си намери преподавателска работа или докторантско място - започва да разгадава замисъла на твореца на Космоса, ковача на тайнствата на атома и на вселената. Неговият успех се дължи на съмненията му в общоприетите знания и на удивлението му от велики мистерии, които ... |
|
Famously written in free verse and brimming with sensuous imagery and an unbridled love of nature and life in all its forms, and containing celebrated poems such as the ebullient Song of Myself - described by Jay Parini as the greatest American poem ever written - and the elegiac When Lilacs Last in the Dooryard Bloom'd, Leaves of Grass is not only the finest achievement of a highly unique poet, but a founding text for American literature and modern poetry. First published in 1855 and extended by the author over the course of more than three decades, Leaves of Grass embodies Walt Whitman's lifetime ambition to ... |
|
Историята проследява живота на импулсивния Дмитрий, скептичния Иван, нежния Альоша и техния покварен баща Фьодор Павлович Карамазов. Когато бащата е открит убит, синовите му се превръщат в основните заподозрени. Може би една от най-важните книги в историята на литературата, романът на всички романи, преведен на над 170 езика, последната творба на Ф. М. Достоевски Братя Карамазови е едно от най-задълбочените му произведения. Алберт Айнщайн казва, че това е "връх в литературата", Зигмунд Фройд определя романа като "най-великолепната книга, писана някога", Уилям Фокнър твърди, че това е "най- ... |
|
"Колко различна е новата самота не прилича на никоя от предходните камерни каменни самоти колко е шумна не разпознавам дори собственото си мълчание." Илко Димитров Прозрение с птица По някаква причина из плетеницата от птичи гласове Започнах да чувам само един, определено различен От останалите, сякаш нарочно лишен от мелодия, Дълбок и монотонен, стряскащо монотонен. Слушах няколко минути и изведнъж осъзнах, Че това, което ме бе привлякло, което се бе открило От всички останали птичи гласове, не може да се слуша Самостоятелно, ще се побърка човек от тази Монотонност и дълбочина. В плетеницата от гласове ... |
|
"В началото на тази книга "зреят осем обли молитви", в края осем ръбести метаморфози пренареждат света от вчера и утре. Междувременно на една невидима поднебесна тераса някъде между Женския пазар и Халите едно малко момиченце проговаря - не, изкрещява "айдаааа" - първа дума, първо "хайде" и колелото на времената се завърта бясно. Арахна, гениалната наказана тъкачка, е бунтарка в провинциален техникум; Филомела гримира следите от домашно насилие; Ио е еманципирана мигрантка; Ниоба скърби заедно с майките след стрелбата в Дънблейн... Кога за последно сте чели старогръцките митове? А кога ... |
|
"Николай Атанасов извежда присъствието на гей-поезията в българската литература до степен, отвъд която вече не можем да се преструваме, че "такова нещо" не съществува, или пък, че ако съществува, то все пак няма значение... Първата силна проява на българската гей поезия!" Милена Кирова ... |
|
"Не исках да се връщам нито в социализма, нито в началото на демокрацията, но времето, изглежда, е такова нещо, че не позволява да захлопнеш врата след себе си. Историите стояха на прага, чакаха от години, ставаха по-плътни и тежки и затова, колкото и да ги отлагах, не-битието не успя да ги отнесе и разпилее. Случват се в определени отрязъци от времето с техните особености, а те все още са твърде наблизо, все още дишат във вратовете ни, толкова са великолепно абсурдни - как днешното момиче ще повярва, че заради връзка с човек от капитализма ще я заплашва изключване от университета и от комсомола, че заради това ще се ... |
|
Техният полубрат И си играем на стъклени топчета, прокопаваме тунели в земята, пръстта е ледена. Студено е да играеш навън, да играеш фигура, да побутваш топчета, толкова малки, тежат тонове. Аз съм направен от смола, а другите са стъклени. Александър Байтошев ... |
|
Поради многото разкази за селото в българската литература, винаги се налага да се направи уточнение, когато става дума за кратки градски. Е, тези са точно такива – категорично софийски, писани на живо, за да се изживее този град както никога досега. Все едно центрираш Google Earth върху София и приближаваш докъдето си поискаш (пилоните на НДК, апартамент в Надежда, подлеза на Софийския) или пък се отдалечаваш (до България като цяло, до островите на сентинелците в Бенгалския залив, че и още по-далеч в пространството и скречовете на времето). Защото един град може да се разкаже най-добре именно в сборник с разкази. Особено ... |
|
Лиляна Михайлова е родена в град Пловдив. Завършва Софийския университет. Шест години е учителка по български език във вечерния минен техникум в град Перник, после работи като редактор. Издала е над двадесет книги с проза. Произведения на Лиляна Михайлова са преведени и издадени в Полша, Чехия, Русия, Германия, Португалия, Румъния, Финландия, Холандия, Дания, Франция. "На 11 май 2014 г. Лиляна Михайлова щеше да навърши 75 години. Пиша щеше, защото на 18 април 2010 г. тя напусна видимия свят, завещавайки му повече от 20 книги - разкази, повести, романи и сценарии, сред които: "Отвори, аз съм", " ... |