Шведският режисьор и сценарист Ингмар Бергман (1918 - 2007) работи за театъра над 60 години, през които поставя 172 пиеси и е директор на театрите в Хелсингборг, Гьотеборг, Малмьо, Кралският драматичен театър в Стокхолм и Резиденцтеатър в Мюнхен. Талантът му го отвежда и в киното, където за 40 години режисира над 60 филма за големия и малкия екран. Настоящият сборник обхваща почти цялата му кариера, от първите му стъпки в сянката на Втората световна война, до 90-те години, когато вече е приключил с киното, но продължава да работи в театъра. Текстовете са писани по най-различни поводи: част от тях са публикувани в ... |
|
|
"Като единствено справедливо средство на творчество върху сцената Гьоте открива и прокламира само: способността на актьора да преобразява себе си; (а не да играе себе си). Това значи: актьорът, който иска да твори изкуство, трябва: не да влее себе си в ролята, а обратно - да влее ролята в себе си. Тогава той няма да играе себе си на сцената, а - ролята. Само тогава актьорът ще може, наистина, да обработи, да изработи художествено ролята си. Само тогава актьорът ще може да се откъсне от онази рутинарна натуралистическа примитивност на творчество, свойствена на стария театър, и да напъти своето творчество към един ... |
|
|
Мемоари. Съставител: Валентина Радинска. ... "Аз не съм била студентка на Крикор Азарян. Но бях негова ученичка. Той беше моят Учител по Живот. Водеше ме през лабиринтите му и през трънливите му пътеки с лекотата и мъдростта на магьосник, който притежава вълшебна пръчица. А той имаше такава пръчица - това беше неговото сърце: най-доброто, най-щедрото и най-голямото сърце на света. Повече от всичко бих искала да посрещнем този негов 80-годишен юбилей заедно. Но съдбата реши друго. Господ го назначи в Небесния театър. Чрез този сборник, посветен на паметта на Азарян - Режисьора, и Азарян - Учителя, Коко по някакъв ... |
|
|
Книгата съдържа философски и художествени есета на видния български естет проф. Атанас Илиев, писани до 1944 г. Освободен от каноните на каквато и да е философска школа, той излага своите размишления за същността на изкуството, българската народопсихология, творчеството на наши и чужди автори. Към книгата са прибавени и непубликувани документи от архива на Атанас Илиев: кореспонденция между него и руския философ Николай Лоски, Елисавета Багряна, Константин Гълъбов и други. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Второ, допълнено издание. ... Няма друг режисьор в българския театър, като Крикор Азарян, който става светец в сърцата на учениците си и на актьорите, с които репетира спектаклите си. Като вълшебство в действие е, че на всеки 15 март, рождената дата на Азарян, учениците му се събират на сцената на театъра в НДК, наречен на неговото име. Забележително, грандиозно е това възкресение на Коко Азарян. То е причината за появата на това второ допълнено издание. Тук наред с тълкуването на неговите спектакли, се представят интимните спомени и размисли на режисьора за събития и срещи, моделирали отношението му към света и другите. ... |
|
|
В свързаната с “ Картички ”, но самостойна книга “Писма”, Силвия Чолева продължава да настоява на това, че детайлите са важни частици на цялото, че любовта е изгнание и убежище. Изречения от имейли, каквито са днешните писма, са епиграфи на стихотворенията. Пощенските картички са отворени, писмата – затворени, но и в двете проблясва онзи копринен конец, който реже - по думите на Марин Бадаков - “меко, внезапно и дълбоко”. И двете стихосбирки са оформени от Даниела Олег Ляхова. ... |
|
|
“Картички” е необичайна книга. В нея можете да прочетете стихотворенията, да залепите картичките-стикери към тях, да попътувате по света. Защото това е няколкогодишен проект на авторката, родил се от една изпратена до нея пощенска картичка от Лисабон, по която написва първото стихотворение. След това други картички от различни градове, от други приятели и още стихотворения. Във време, когато почти никой не праща картички, тази книга ни припомня естествеността в отношението към света и към хората около нас. ... |
|
|
Превод от руски: Петрана Пасева. ... "Литературата е труд", "Краткостта е сестра на таланта", "Сюжетът трябва да бъде нов, а фабула може и да няма", "Езикът трябва да бъде прост и изящен" - тези крилати фрази на Антон Павлович Чехов (1860-1904) не са цитати от "Три сестри", "Вишнева градина" или "Иванов", не са извадени и от някой от многобройните му разкази. Те са част от огромната му кореспонденция. Как трябва да се живее? - ето въпроса, в който е целият Чехов. С узряването му като художник обаче този въпрос все повече се обвързва с другия - как ... |
|
|
Рене отново ни изненадва с нещо нестандартно и екстравагантно, като ни занимава с човешките търсения на истинската любов в живота. На тази книга е трудно да бъде сложен етикет или да бъде отнесена към конкретен жанр. Това е книга-писмо. Епистоларна поезия в проза. Книга - опит за размиване на границите между любимата и Бога, между любимата и себе си. Книга за зрящите в тъмното. Човек на име Омар пише и изпраща писма на бъдещата си съпруга, която още не е срещнал и която не познава. Не знае кога и къде ще се появи в живота му, не знае как изглежда и дали изобщо е родена. Тогава къде точно изпраща тези писма? Получава ли ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... "Забравата е по-страшна от смъртта Все по-малко утешителни думи за бъдещето на Отечеството ни мога да ти кажа, мила моя Яна, защото все по-безутешно разбирам, че нещастията ни не се дължат само на бедността. Престъпността, алчността, лицемерието, безмилостният егоизъм, всеобщата корупция, дребното мошеничество, ментетата, нитратните зеленчуци, трошенето на уличните лампи, на пейките из градинките, мръсотията, грубостта, неуважението ни един към друг - всичко, всичко това не е следствие на материалната ни нищета. По-вярно ще излезе, че бедността ни се дължи на всички тези наши недостатъци. ... |
|
|
Театралният път на режисьора Слави Шкаров. ... Слави Шкаров е роден на 12 април 1941 г. във Велико Търново. Завършва режисура във ВИТИЗ, а след дипломирането си специализира в Москва. През 1969 г. постъпва на щат в Русенския театър и остава там до смъртта си през 1988 г. Името на Слави Шкаров е свързано със значими спектакли от историята на Драматичен театър "Сава Огнянов"-Русе - "Ричард III" от Шекспир, "Кръчмата под зеленото дърво" от П. Ковачик, "Амадеус" от П. Шафър, "Кошници" от Й. Радичков, "Кучешко сърце" от Михаил Булгаков и други. През последните ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
