Приказно морско градче, в което хората се събират, обичат, разделят. И винаги намират време да седнат заедно на маса за поне още една наздравица. Морето ги тегли като котва. Също и любовта към полуострова с тесните му калдъръмени улички, облечени в дърво къщи, веяни паламуди и кръчми, които рядко излизат в отпуск. Тази толкова лична книга ни връща назад във времето, когато градът е убежище не само за рибари, но и за чешити, артисти, писатели, художници. Тогава един млад лекар пристига на работа в местния Военен гарнизон и бързо става доверен доктор и опора за созополчани. Срещите му с тези автентични персонажи раждат ... |
|
20 истории. ... Един човек се разхожда из софийските улици, изглежда едновременно и съсредоточен в себе си, и леко разсеян, ако се вгледаш по-внимателно в него, ще разбереш, че през съзнанието му тече интензивен вътрешен монолог, човекът понякога се спира, оглежда някоя къща, връща се няколко крачки назад, вади телефона си, снима, надниква в задния двор, отдалечава се, отново снима, издебва обитател или съсед, заговаря го, усмихва се по много характерен свой начин... А ние наблюдаваме този наблюдател, улавяме неговата мисъл, че историята на сградите и съдбата на техните обитатели се преплитат и отпечатват едни в други. ... |
|
От авторката на "Елегантността на таралежите" - Мюриел Барбери. Новината за смъртта на бащата, когото никога не е срещала, отвежда Роз в Япония. Самотна и сдържана, Роз не очаква, че той е подготвил за нея различни изненади и преживявания, за да ѝ помогне да опознае родината му... и самия него. Сред фината естетика на древните храмове и дворци на Киото и хармоничното спокойствие на дзен градините, в които японците превръщат болката в радост, Роз неусетно поема по невидимите пътища на обичта. В сянката на цъфналите вишни Роз ще разбере, че тя може да се изразява дори с отсъствие, както и че има път към ... |
|
Книга на безпокойствието от Фернанду Песоа е грандиозен сборник от прозрения, размисли, импресии, видения и лирични описания - интимен дневник и роман-изповед. Публикувана изцяло едва през 1982 г., тази мащабна прозаична творба е на висотата на най-добрата поезия на Песоа. Въпреки непълнотата на повечето текстове, много от тях само чернови или нахвърляни записки, това е произведение с майсторско владеене на прозата и художествения стил, с творческа оригиналност, силна образност и въздействие, дълбоко болезнен замисъл, мощно въображение и точно описание - шедьовър на световната литература от първата половина на XX век. ... |