„Хората сме като тревата – не порастваме с дърпане“, мисли си една от героините в тези разкази, когато открива, че нещата не се учат с казване, а с живеене. Затова и тези разкази не проповядват и не съдят. Те водят душата по тайни пътеки, с тиха и стопляща човечност разкриват светове и провокират въпроси. В тези разкази човек може да чете списъци с цифри и да вижда богиня. Може да стои на едно място и пред него да се извърви целият живот. Може да открие красота и спасение в дизайна на един търмък. Защото красотата идва от желанието да се направи нещо по-добро от минимално достатъчното. Или както пише Веселина Седларска: „ ... |
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
Докато празнува сам Бъдни вечер, пие кафе и коняк, 55-годишният професор Андершен се приближава до прозореца и става неволен свидетел на убийство в отсрещната сграда. "Трябва да се обадя в полицията - мисли си натрапливо той. – Трябва да се обадя в полицията." Но не го прави. Отива до телефона и не вдига слушалката, споходен изведнъж от усещането, че не е в състояние да влезе в ролята на изобличител. И докато той се впуска в разсъждения, взема решения и не ги изпълнява, упреква се за действията и бездействията си, пред читателя се разкрива тайната на романа. Но в разкриването на убийството ли е тя? Имало ли е ... |
|
"Много радост и много тъга. Любов и смърт. Приливът на Ерос и отливът на Танатос. Между тези брегове се люшка животът и добре че са думите на Мария Донева, за да ни напомнят, че всичко в него си струва да премине през сърцата ни." Веселина Седларска "В лятото на Мария Донева бялото е онова, което светлината вече не може да бъде. Бялото е претворената светлина. В тези стихове сред чистата радост от дните се надвесват сенките на тъгата. Но силата на бялото е в това да смеси тъгата с всички останали цветове. За да бъде отново животът!" Здравко Дечев "Поезията в книгата на Мария Донева е такава, ... |
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
Сърцата са огромни. Но не са еластични, както изглеждат. Не са и такива, каквито ги рисуват. Те са пещерата на кръвта. Тя влиза мътна от тъга в тази пещера и излиза бистра с надежда. Когато тъгата стане толкова голяма, че надеждата не стига да я изсветлява, пещерата пресъхва. Сърцето не е моторът, надеждата е. Тази книга е за сърцата и думите, които ги възвисяват, но понякога ги и подлъгват. За живота в неговото многообразие, за пъстротата и противоречията на човешките души. В 23 разказа Веселина Седларска е събрала толкова много, че сякаш е написала наистина цял тълковен речник, който може да се ползва за ориентир по ... |
|
Красивата и независима Вирсавия Евърдийн наследява богато имение и решава да го управлява сама. Тя отхвърля предложението за брак от предания и скромен овчар Габриел Оук, защото не го обича. В същото време фриволното ѝ и лекомислено флиртуване с богатия и уважаван съсед - господин Болдуд, отприщва дълбоки чувства в затворения мъж и той буквално е обсебен от нея. Но и двамата ухажори скоро са засенчени от пристигането на сержант Франк Трой - опасен прелъстител, в когото младата жена се влюбва. Съдбите на четиримата се преплитат и Вирсавия разбира, че действията, продиктувани от прищевките на непостоянното сърце, ... |
|
Пърси Джаксън, съвременният син на Посейдон, просто се опитва да завърши гимназия. Вече е спасявал света няколко пъти, като се е сблъсквал с чудовища, титани и великани. Сега младият герой е последна година ученик в гимназия Алтърнатив хай в Ню Йорк и се надява поне тя да протече нормално. За съжаление, боговете все още не са приключили с него. Посейдон му поднася лошата новина, че ако Пърси иска да влезе в университета Нови Рим, ще трябва да изпълни три мисии, за да спечели необходимите три препоръчителни писма от Олимп. Първата задача е да помогне на Ганимед, виночерпецът на Зевс, да си върне златния бокал, преди да е ... |
|
Колко трънлив може да е пътят към съвършенството... Делфин Леже, някогашна балерина, а сега хореографка, се завръща в родния Париж след повече от десетилетие, прекарано под негостоприемното небе на Санкт Петербург. Младата жена се опитва да излекува разбитото си сърце, да издигне кариерата си на следващо ниво, но и да се отърве от минали грехове. За да получи своето изкупление, тя трябва да спечели отново двете си приятелки: Марго, която се бори със сериозни слабости, и Линдзи, решена на всичко, за да стане примабалерина. Делфин разказва от първо лице за пътя на възмездието си, насичайки настоящето със спомени от ... |
|
Спомените могат да бъдат смъртоносни понякога... 1986 г. Давид и Самюел са на дванайсет години и както всяко лято и сега прекарват една седмица от ваканцията си на брега на океана. Там те се запознават с Жули, момиче на тяхната възраст, и трите деца стават неразделни. Но тази година една сянка тегне над малкото курортно селище - възрастните си организират тайни сбирки, стават все по-напрегнати, мрачни и мистериозни. Към края на почивката Жули изчезва. 30 години по-късно Давид е станал известен писател, а Самюел - негов издател. През това време те нито веднъж не са споменали името на приятелката си от детинство. Но един ... |
|
Двуезични разкази на испански и български език за ниво A1 - A2. ... Тази книга на издателство Веси е предназначена за читатели, които са начинаещи в обучението си по испански език. Оригиналният текст е съпътстван паралелно с превод на български език. Текстът е максимално приближен до испанския с цел по-добър паралел между двата езика и по-точно усвояване. Намерени са български аналози и за най-труднопреводимите думи и изрази. При наличието на по-специфични собствени имена, понятия и географски названия са дадени обяснителни бележки след всеки разказ. ... |
|
Двуезични разкази на испански и български език за ниво A1 - A2. ... Тази книга на издателство Веси е предназначена за читатели, които са начинаещи в обучението си по испански език. Оригиналният текст е съпътстван паралелно с превод на български език. Текстът е максимално приближен до испанския с цел по-добър паралел между двата езика и по-точно усвояване. Намерени са български аналози и за най-труднопреводимите думи и изрази. При наличието на по-специфични собствени имена, понятия и географски названия са дадени обяснителни бележки след всеки разказ. В изданието са включени: Романът в трамвая; Съзаклятието на ... |