"Щастливи времена" не е книга за миналото, нито за далечното бъдеще. Тя не е и за детството. Щастливите времена са точно сега. "Тъжно ли ви е? И на мен. И радостно? Имате кого да обичате. Копнеете за прегръдка? Храната ви е вкусна, вали дъжд. Родителите ви до вас ли са? Помагате ли им? Липсват ли ви? Имате работа? Почивате си? Случайно срещнахте онзи, който ви разби сърцето преди сто години, и ето го, възхитителен както в спомена? Виждате, чувате, чувствате и се вълнувате? Морето е солено, небето е синьо, сърцето тупти? Нали това ви казвам, щастливите времена са тези, в които живеем. И те са за нас." ... |
|
|
Наричат ги шпиони, разузнавачи, тайни агенти, бойци на невидимия фронт, къртици, съгледвачи... Откриват ги сред пъпчиви младежи, безлични чиновници, благородни господа, знойни красавици, крехки старици, разточителни бохеми... Хрониките сочат, че шпиони съществуват от най-дълбока древност, ала актуалните новини свидетелстват, че са особено успешни и до днес, в ерата на кибершпионажа и тоталния информационен хаос. Кои са те и какво ги мотивира? До каква степен дейността им променя хода на световната история? Талант или призвание е работата на тайния агент? От Ханибал и Екатерина Медичи, през Мата Хари и д-р Зорге, та чак ... |
|
|
Красива и емоционална, тази магическа притча е символ на преобразяващата сила на мечтите. ... Веднъж на няколко десетилетия се появява книга, която променя завинаги живота на читателите си. "Алхимикът" е една от тях. Смайваща със своята неподправена простота и окриляваща мъдрост, тази история разказва за пастира Сантяго, който тръгва от родната си Испания към египетската пустиня, за да търси съкровище, заровено до Пирамидите. По пътя си той среща гадателка, крадец, мъж, който се представя като Царя на Салим, кервани и воини, Фатима - момичето от оазиса сред пясъците, и един алхимик. Всички те упътват Сантяго ... |
|
|
Излиза през 1965 и още същата година е отличен с наградите "Небюла" и "Хюго". За научната фантастика "Дюн" е онова, което е "Властелинът на пръстените" за фентъзи литературата. Тази изключителна поредица премахва бариерите на съзнанието и разширява неимоверно пространството и времето, за да освободи достъпа на фантазията до всички територии на необятното. Ако се чудите какво е генезисът на джедаите, империите на мрака, изтънелите прегради между добро и зло и още много други опори на съвременната фантастика, потърсете тук. "Дюн" е удивителен и сложен епос, съчетаващ ... |
|
|
Когато в една лятна нощ Дъмбълдор пристига на улица "Привит Драйв", за да вземе Хари със себе си, момчето забелязва, че нещо в директора се е променило. Тайни и подозрения обземат огромна част от магьосническия свят и вече дори "Хогуортс" не е в безопасност. Хари е убеден, че Малфой е носител на Черния знак – че сред съучениците му има смъртожаден. Момчето ще се нуждае от силна магия и истински приятели, за да разкрие мрачните тайни на Волдемор, докато Дъмбълдор го подготвя да посрещне съдбата си... "И наистина в небето над училището висеше пламтящият зелен череп със змия вместо език - знакът, ... |
|
|
Мрачни времена настъпват в "Хогуортс". След атаката на дименторите над братовчед му Дъдли, Хари знае, че Волдемор няма да се спре пред нищо, за да го открие. Мнозина отричат завръщането на Черния лорд, но момчето далеч не е само в своята мисия - таен орден набира съмишленици, които да се опълчат на тъмните сили. Хари ще трябва да позволи на професор Снейп да го обучи да се отбранява от злокобните умствени атаки на Волдемор - а те стават все по-силни всеки ден. Времето му изтича... "Ти споделяш мислите и чувствата на Черния лорд. Според директора не е препоръчително това да продължава и занапред. Той ... |
|
|
Пълно издание с непубликуваната досега четвърта част. ... Непубликуваната досега глава на "Чайката" е като лъжица катран в кацата с мед. Нейната тема е подмяната на действието с ритуала, който го изпразва от съдържание, а стойността ѝ е почти колкото на останалите три глави, взети заедно. Четвърта глава е натрапчиво автономна спрямо останалите три глави в любимата на поколения ята книга. Тя е брилянтен пример за текстовете, които се пишат сами и изискват време дори авторът да ги припознае като свои. Ето как разсъждава авторът Ричард Бах над този феномен: "Препрочитах тази глава отново и отново. Не ... |
|
|
Изследването е опит да бъде запълнена една празнота в научната литература, като се предложи цялостен анализ на политиката на Великобритания към европейския интеграционен проект. Третираната в книгата проблематика има голяма научна значимост и изключителна политическа актуалност. Никола Аврейски е завършил е "История" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Редовен докторант в Санктпетербургския университет, където защитава дисертация по всеобща история. Специализира "Международни организации" във фондация "Фридрих Еберт" - Бон, "Нова и най-нова обща ... |
|
|
Дневник (1950 - 1951, 1955). Досие (1925 - 1958). Албум (1930 - 1957). ... Тази книга се появява 57 години след смъртта на Илия Бешков, толкова години, колкото и самият той е живял. За пръв път тук се публикува дневникът на художника, писан през петдесетте години. Той самият го нарича "Черната тетрадка". В него има потресаващи прозрения за света, за събитията, за хората, които движат този свят. Докато той пише дневника си, други водят "записки", попълват досието му – общо 200 страници. Службите на Държавна сигурност – и по времето на Царска България, и по времето на социалистическия строй – го ... |
|
|
Те нямат лица и право на грешки. Безименни и почти митични зад черните си маски, стискат в зъби душите си. Плащат с кръвта си за чужди грешки, погребват мълчаливо другарите си. Срещу тях е целият престъпен свят, терористи и мафиоти. Командосите от СОБТ са последните мохикани от света на истинските мъже. ... |
|
|
Настоящата книга е ключ към разгадаването на Йовковия свят. Тя ни помага да познаем и себе си, и да направим един нов, различен прочит на големия български класик, впечатляващ не само с изящната си белетристика, но и със забележителната си народопсихология, често оставаща извън полезрението на литературните изследователи. ... |
|
|
"Един народ не може да бъде изследван без пиетет, той не е куче. Но няма по-голяма грешка от това пиететът да бъде основа. От тоя момент ние влизаме в една сантиментална поредица, която не е народопсихология, а идеализация. Аз имам предупреждението на Джовани Джентиле: че изобщо разглеждането на субекта обективно е една илюзия. Затова е много важно в какъв исторически момент се извършва изследването на поведението на един народ, защото в определен исторически момент се изявяват определени склонности. Ние никога не можем да видим отново българския народ през очите на Вазов. Хубава си татковино, Език свещен на моите ... |
